Решение № 1229 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Бургас, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. КарастА.а

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100502018 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба подадена от Ю. А. Д. с ЕГН ********** против Решение №2047/28.09.2022 г.по гр.дело № 3767/2022г. по описа на Бургаския районен съд, в частта с която съдът е уважил молбата подадена от Н. Д. Б. ЕГН **********, подадена лично и в качеството й на майка и законен представител на детето В. Ю. Д. ЕГН ********** за осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Ю. А. Д. чрез налагане на следните мерки за защита: задължаване на Ю. А. Д. да се въздържа от извършване на домашно детето си насилие спрямо Н. Д. Б., и В. Ю. Д.; наложена е глоба в размер на 200 лв. на Ю. А. Д.. Със същото решение ответникът е осъден да заплати разноските по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се за неговата отмяна и отмяна на заповедта за защита. Твърди се, че първоинстанционния съд е възприел фактическа обстановка, която не отговаря на събрания доказателствен материал. В обжалваното решение не бил отчетен факта, че са налице гр. д. гр.д. № 377/2022г. по описа на БОС за осиноваване на детето от настоящия съпруг на молителката/свидетел по делото/ и гр.д. № 2464/2022г. по описа на БРС с правно основание чл. 135, ал.2 СК и чл.59, ал.9 СК, като молбата за защита била подадена веднага след като молителката узнава за висящото пред БРС дело по чл. 135 СК. Поради това молбата за защита била подадена след 1 повече от две седмици след инцидента. В обобщение се поддържа тезата, че липсва доказан акт на домашно насилие. Твърди се, че са налице косвени доказателства, които обосновавали неверността на обстоятелствата изложени в декларацията по ЗЗДН. Твърди се, че конфликт между страните има, но той е продиктуван от други висящи производства и предмет на настоящото дело не могат да са отношения, които не са свързани с акт на домашно насилие.

Претендират се разноските сторени пред двете съдебни инстанции.

Постъпил отговор на въззивната жалба подаден от Н. Д. Б., подаден лично и в качеството й на майка и законен представител на детето В. Ю. Д., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че от събраните доказателства по делото се установява извършен акт на домашно насилие от ответника срещу молителката и детето. Молбата за защита била подадена в законоустановения преклузивен срок и обстоятелството, че молбата не е подадена веднага след извършване на акта на домашно насилие се дължал на това, че молителката е потърсила помощ от психолог за нея и детето, тъй като психичното здраве на В. било по-важно в този момент.

Посочено е, че наложената мярка за защита охранява интересите на детето и гарантира и гарантира спокойното протичане на срещите между бащата, майката и детето, с оглед избухливия характер на въззивника и съдебното му минало. Твърди се, че фактическата обстановка, която е приел първоинстанционния съд отговаря на доказателствения материал по делото и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството е образувано по повод молбата на Н. Д. Б., подадена лично и в качеството й на майка и законен представител на детето В. Ю. Д., за издаване на заповед за незабавна защита на молителката и детето от осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Ю. А. Д., Молителката твърди, че тя и ответникът са били във фактическо съжителство от началото на 2017 г. до началото на 2018 г., като детето им В. е родено на **.**.20** г. Твърди също така, че от раздялата им ответникът не се е интересувал от детето, а с решение по гр.д. № 3834/2019 г. на БРС той е бил лишен от родителски права. Заявява, че ответникът е започнал привидно да се интересува от детето, след като през м. ноември 2021 г. молителката му казала, че ще се омъжва и новият й съпруг има желание да осинови В.. Тогава ответникът започнал да заплашва и да тормози молителката по телефона, както и да иска да вижда детето в определените със съдебното решение дни.

На 14.05.2022 г. се състояла среща между тях, при която детето отказало да контактува с него и да му говори, като ответникът започнал да нервничи, да крещи на детето и на молителката, да псува молителката и да я заплашва, че 2 ще й вземе детето, при което В. много се разстроила и се разтреперила от страх. Молителката заявява, че се уплашила най-вече за детето, тъй като ответникът е с избухлив характер, агресивен, непредсказуем и неконтролируем, приема упойващи вещества и многократно е осъждан.

Твърди, че от тогава живее в непрекъснат страх, че при следващите им срещи ответникът отново ще прояви агресия към нея или към детето. Заявява също така, че детето много се разстройства при срещите с баща си, които я объркват и я стресират, тъй като между тях няма изградена каквато и да било емоционална връзка и детето не желае да има контакти с него.

Ответникът е депозирал писмено становище във връзка с молбата, в която е оспорил твърденията за осъществено от него домашно насилие по отношение на молителката и детето на 14.05.2022 г. Счита, че настоящото дело е провокирано от споровете между родителите във връзка с родителските права и стремежът на молителката да отчужди детето от него.

Заявява, че на 14.05.2022 г. е отишъл да види В. съобразно определения режим на лични контакти между тях, но тя му казала, че не трябва да говори с него, тъй като татко й се сърдел, при което ответникът си тръгнал, за да не мъчи детето. Твърди, че на посочената дата не е имало конфликт между него и молителката, като те дори не са разговаряли и ако детето е било разстроено, то това е било заради майката и нейния съпруг, които правят всичко възможно детето да го забрави.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява доказателствено средство за нуждите на производството по ЗЗДН. Специфичната доказателствената стойност на декларацията е предвидена в закона, защото в много от случаите актът на домашно насилие е осъществен в присъствието единствено на страните по делото, поради което други преки доказателства няма как да съществуват. Съдът не е длъжен да кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в случаите, в които за изложените от молителя факти в този документ липсват други косвени и непреки доказателства.

Настоящия съдебен състав намира, че е неоснователно възражението във въззивната жалба, че не следва да се кредитират показанията на св. Р..

Вярно е, че съдът следва да съобрази обстоятелството, че разпитания свидетел, поради близостта си с молителката е заинтересован и показанията му следва да се преценят през призмата на критериите по чл. 172 ГПК и се явяват доказателствено средство с по-ниска доказателствена стойност.

Въпреки това изнесените от този свидетел обстоятелства не противоречат на останалия доказателствен материал. Напротив подкрепят се от самата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е доказателствено средство в настоящото производство. За описаното от свидетеля състояние на детето и майката свидетелства и прието становище на психолог Деспина Христова.

3

Достоверността както на показанията на св. Р., така и на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява категорично и от твърдение на самия Ю. Д..

Видно от докладна записка и писмено сведение от Ю. Д. (л. 102 и л. 103 от първоинстанционното дело) към полицейска преписка вх. № 434000-5669/22 г., самият ответник е признал, че при срещата си с Н. Б. и В. Д., осъществена на 14.05.2022 г., е заявил на майката, че ще и вземе детето. При това положение се налага извод, че показанията на св. Р. са достоверни в цялост.

Ето защо въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, поради което я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

Безспорно описаните в молбата и доказани по настоящото дело, действия извършени от Д. представляват акт на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.

Обстоятелството, че молбата за защита не е подадена непосредствено след срещата на 14.05.2022г. е без правно значение, доколкото същата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Същия извод се отнася и до обстоятелството, че са налице висящи съдебни дела относно осиновяване на детето и възстановяване на родителските права на Д. спрямо детето.

С тези съображения настоящия въззивен състав намира молбата за защита от домашно насилие за основателна, а възраженията във въззивната жалба за неоснователни. Районният съд е мотивирал достатъчно подробно мерките за защита, които следва да бъдат наложени на ответника с оглед характера и интензитета на упражненото насилие.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите изложени в обжалвания съдебен акт, поради което последният следва да бъде потвърден в цялост.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски пред въззивната инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2047/28.09.2022 г. по гр. дело № 3767/2022г. по описа на Бургаския районен съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ю. А. Д., ЕГН **********, от гр.*** ул.*** № **, да заплати на Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* еап.** сумата от 600,00 (шестстотин) лв., представляваща направените от нея разноски по делото.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5