Определение № 1666 от 11.09.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р

Е Д Е

Л Е Н

И Е № 1666 град Бургас ,11.09. 2019 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в закрито заседание на ...............11.09................. през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:Таня

Русева-Маркова мл.с.Марина Мавродиева при секретаря..................................................,като разгледа докладваното от...съдията Карастанчева................................ч..гр.д.

№ 995 по описа за

2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК и е образувано по повод молбата на процесуалния представител на „Алианц банк България „ за допълване на определението от 16.07.2019 г. год.постановено по настоящото дело в частта му за разноските .

Съдът на осн.чл. 248 ал. 2 от ГПК е съобщил на противната страна за исканото допълване с указание да представи отговор в едноседмичен срок .Такъв е постъпил от процесуалния представител на въззивницата ,като се изразява становище за недопустимост и евентуално-неоснователност на молбата и искане за оставянето й без уважение .

Молбата е подадени в срок/входирана е на 25.07.2019 г./ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Настоящото частно гражданско дело е образувано по повод частната жалба на П.И.В. *** против разпореждане от 11.02.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 168/2019 г. на АРС ,с което е постановено незабавно изпълнение и издадена заповед за незабавно изпълнение против частния жалбаподател в полза на „Алианц Банк България „АД,като по делото е разгледана и частна жалба от длъжника В. против определение от 22.05.2019 г. по същото ч.гр. д № 168/2019 г. на РС-Айтос ,с което е оставено без уважение искането му за спиране изпълнението по реда на чл. 420 ал. 2 ГПК .

С определението си от 16.07.2019 г.

Бургаският окръжен съд е оставил без уважение и двете жалби-против разпореждането за незабавно изпълнение и против определението ,с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 ал. 2 ГПК .

При този резултат на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника по частните жалби се дължат направените от него разноски по делото пред настоящия съд .Съдът не се е произнесъл по исканията за разноски

,направени и в двата отговора на частните жалби ,депозиране по делото ,поради което и искането за допълване на определението по исканията за присъждане на разноски е основателно .

И по двете частни жалби са депозирани писмени отговори от ответната страна и към всеки отговор е представен договор за правна помощ и платежни нареждания ,удостоверяващи заплащането на адвокатски възнаграждения за изготвянето им –в размер на 267,75 лв. по отновора на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и в размер на 267,75 лв. – по отговора на частната жалба против определението по чл. 420 ал. 2 ГПК .Затова и в полза на ответника по жалбите следва да бъдат присъдени общо 535,50 лв. – направени разноски по делото пред настоящата инстанция.

Възраженията

,направени от частния жалбоподател относно допустимостта и основателността на молбата за допълване на решението ,са абсолютно неоснователни .

За процесуалното представителство на адвокатския повереник на ответника по частните жалби са били представени договори за правна помощ от 01.07.2019 г. /на лист 66 и л.119 от делото/,в което изрично е посочено ,че за изготвяне на отговори по частните жалби договореното между ответника и адв. Б. адвокатско възнаграждение е в размер на 267,75 лв. за първия отговор и 267,75 лв. – за отговора на частната жалба против определението за спиране ,като същото е изплатено изцяло в брой на адвоката-за което са представени преводни нареждания.Освен това и в двата отговора са направени изрични искания за присъждане на направените разноски от ответната страна .Затова и молбата за допълване на определението относно разноските е основателна Възражението,че молбата за допълване била недопистима поради липса на представен списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК ,е неоснователно .В т. 2 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението/определението на съда в частта за разноските. В случаите,

2. когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, липсата на представен списък по чл.

80 ГПК не е процесуална пречка страната да поиска да й бъдат присъдени разноските по реда на чл. 248 ГПК. В случая е налице хипотеза, при която съдът е сезиран с искане по чл. 248 ГПК за допълване на определението по частните жалби против разпореждане за незабавно изпълнение и отказ за спиране на изпълнението , в което изобщо няма произнасяне по отговорността за разноски. Поради това допустимостта на искането не е обусловена от наличието на списък по чл. 80 ГПК и неговото отсъствие не би могло да доведе до недопустимост на определението по чл. 248 ГПК/респективно на молбата за допълване по чл. 248 ал. 1 ГПК/.Всъщност в т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС ,ОСГТК недвусмислено са дадени разяснения по приложението на правилото на чл. 80 ГПК ,а именно:

„Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част.

Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.“ В настоящия случай е налице искане за допълване на определението на съда относно разноските и липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК не е пречка за реализиране на допълването на определението в тази му част .Цитираната съдебна практика от представителя на частния жалбоподател касае хипотези на изменение на решението /определението в частта за разноските , а не искането за допълване .Затова и възраженията в тази връзка са неоснователни /двете хипотези се смесват и не се разграничават /.

Както стана дума по-горе , в двата отговора на частната жалба изрично е направено искане за присъждане на разноски ,поради което несъстоятелни са писанията и относно липсата на такова искане .

Затова молбата за допълване на определението в частта относно разноските по реда на чл.

248 от ГПК в полза на ответника по частната жалба следва да бъде уважена .

Основателно е искането на ответника за поправка на допуснатата в определението очевидна фактическа грешка при посочване размера на дължимата главница ,която е в размер на 8 770,40 лв. ,а не ,както е отразено в диспозитива на определението – 87 770,48 лв. ,поради което и на осн.чл. 247 от ГПК следва да се извърши поправка на допуснатата фактическа грешка .

Затова и на осн.чл. 248 ал. 1 и чл. 247 от ГПК

Бургаският окръжен съд

О

П Р Е

Д Е Л

И :

ДОПЪЛВА определението от 16.07.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 995/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА за разноските ,като ОСЪЖДА П.И.В. ,ЕГН ********** *** ,съдебен адрес *** – чрез адв.

С.А. ДА ЗАПЛАТИ на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ

„АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление –гр.София,район Възраждане ,бул.“Мария Луиза“ № 79 ,представлявана заедно от изп.директови Светослав Велеславов Гаврийски и Росен

Стоядинов Станимиров –чрез пълномощника – адв. В.Б. от БАК ,сумата 535,50/петстотин тридесет и пет лв. и 50 ст. /лева-направени разноски по делото пред настоящата инстанция .

ИЗВЪРШВА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА ,допусната в определението от 16.07.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 995/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд,като на лист 4,стр. 7 от определението ,лист 126 от делото,ред 9

3. отгоре надолу на диспозитива на определението вместо „за сумата 87770,48 лв-главница „ ДА СЕ ЧЕТЕ :“сумата 8 770,48 лв.-главница „

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЧЛЕНОВЕ :1.

2.