Решение № 915 от 29.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. София , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502863 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№40685/14.05.2020 г., подадена от Б.С. М., чрез адв. Л. П., против Решение №750/28.01.2020 г., по гр.д.№3378/2018 г. на СГС, I-15 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която, по предявен от „Уникредит Булбанк“АД против Б.С. М., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, са признати за установени вземанията на „Уникредит Булбанк“АД, към Б.С. М., произтичащи от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №230/0088/17545108 от 25.10.2012 г. и Анекс №1/14.04.2015 г. към него, в размер на:

8 693,58 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от 28.04.2017 г. до изплащане на вземането;

626,17 евро, представляващи договорна лихва за периода от 20.07.2015 г. до 22.12.2015 г.; и

564,17 евро, представляващи лихва за периода от 20.06.2015 г. до 27.04.2017г.

Релевирани са оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е приел, че ответникът не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, но въпреки това е приел, че следва да установи дали са налице непогасени вноски и техния размер към датата на приключване на съдебното дирене в рамките на заявения петитум в исковата молба.

Приел е за дължими тези суми, като е кредитирал изцяло приетата ССЕ. При това, съдът неправилно е формирал правните си изводи въз основа на фактите по делото, 1 като неправилно е възприел приложените и приети доказателства, а също така не се е съобразил с всички приложени и приети по делото доказателства, като липсва обсъждането им в мотивите. Налице е противоречие на мотивите със ЗПК, в редакцията му към момента на подписване на договора, към момента на подписване на Анекс №1, както и по време на процесния период. Съобразно установената съдебна практика, съдът е следвало служебно да следи за неравноправния характер на клаузите на потребителския договор, независимо дали са наведени такива възражения или не, както и служебно е следвало да прецени нищожността на клаузите на договора, което съдът не е сторил, и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение.

Процесният договор няма задължителното съдържание по чл.11 от ЗПК, а съгласно чл.22 от ЗПК в този случай договорът за потребителски кредит е недействителен. По делото е установено, че погасителен план по Анекс №1 /14.04.2015 г. не е бил представен, и обективно липсва. Заключението на вещото лице за размера на задълженията на ответника е направено въз основа на изготвен от вещото лице погасителен план след датата на подписване на Анекс №1/14.04.2015 г., поради липсата на погасителен план към Анекс №1. Именно по този начин вещото лице е определило размера на неплатените вноски с настъпил падеж. Наред с това, не са обсъдени възраженията на ответника за погасяване на поръчителската отговорност, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, за което също съдът следва да следи служебно. Жалбоподателят се позовава на съдебната практика, която застъпва становище, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече за всяка погасителна вноска отделно.

Съдът не е взел предвид, че вноските с настъпил падеж не са разграничени от тези с ненастъпил падеж нито в заявлението по чл.417 от ГПК, нито в извлечението от счетоводните книги, нито в исковата молба. Без такова разграничаване претенцията не може да бъде уважена дори частично, само за вноските с настъпил падеж, тъй като не може да се извърши преценка за кои вноски е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Самата липса на погасителен план към Анекс №1 възпрепятства правилното определяне на размера на всяка една погасителна вноска, както и общият им размер, възпрепятства и определянето на началния момент на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, което опорочава и цялото обжалвано решение. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло претенцията за главница и лихви. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция, включително за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител за производството пред САС, отговаря на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№83599/14.08.2020 г., подаден от „Уникредит Булбанк“АД, чрез адв. Г. Х., в който се поддържа становище за неоснователност на оплакванията за нищожни клаузи в договора, и недействителност на договора, поради несъответствие с изискванията на ЗПК, както и на твърдението за изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, преди предявяване на претенциите към Б. М..

Договорът има необходимото съдържание, съгласно изискванията на ЗПК, сключен е при Общи условия, и е подписан от кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя. При сключването на Анекс №1 също са изпълнени изискванията на ЗПК.

2

В решението съдът е направил обстоен анализ на оплакванията на ответника за нищожност и неравноправни клаузи, въз основа на което е и отхвърлил част от претендираните в исковата молба суми, в т.ч. е приел за незаконосъобразно капитализирането на лихва към главница, уговорено между страните в подписания Анекс. Спорен по делото и в съдебната практика е въпросът за началния момент, от който тече срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като по този въпрос е направено предложение за образуване на тълкувателно дело. Сочи се съдебна практика и се поддържа становището, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, тече от падежа на главното задължение, или след като главното задължение е станало изискуемо изцяло, т.е. от достигането на волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска. В настоящия случай, крайният срок за погасяване на главното задължение, съгласно Анекс №1, е 25.10.2022 г. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно обявена на длъжника, поради което шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, не е изтекъл, като е признал за установено вземането на Банката само за непогасените вноски по компонентите на дълга, до датата на приключване на съдебното дирене, съобразно задължителните указания, дадени в ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ВКС. Тезата, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече за всяка анюитетна вноска поотделно, от момента на падежа , счита за неправилна, тъй като това практически ограничава отговорността на поръчителя до част от задължението, в размер на 6 анюитетни вноски, а не за целия дълг, което не следва нито от теорията, нито от съдебната практика. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

В конкретния случай, от приложения по делото Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №230/0088/17545108 от 25.10.2012 г. /на л.16-18 от делото на СГС/, сключен между ищеца „Уникредит Булбанк“АД като Кредитор, и от друга страна като Кредитополучател Б. С. М., солидарни длъжници Е.

М., „Кредитинс“ЕООД, и „Интера Софт“ ЕООД, както и ответника Б.С. М., в качеството на Поръчител, се установява, че страните са уговорили, Кредиторът предоставя на Кредитопучателя кредитен ресурс в размер на 20 000 евро, за текущи разходи, за срок от 10 години до 25.10.2022 г., срещу задължението на Кредитополучателя да ползва целево и да върне предоставения му кредитен ресурс, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, на месечни анюитетни вноски, платими до 25. число на месеца, в размери съобразно подписания между страните Погасителен план /на л.25-26/, и при приложение на Общите условия на банката, действащи към момента на сключване на договора.

От приложения Анекс №1 от 14.04.2015 г. /на л.19-24 от делото на СГС/ към Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №230/0088/17545108 от 25.10.2012 г. се установява, че страните са се съгласили по отношение на договора занапред да не се прилагат Общите условия, които са били приложими към датата на сключване на договора, а приемат за приложими нови Общи условия, одобрени с решение на УС на банката, в сила към датата на подписване на Анекса, като всички учредени в полза на кредитора обезпечения се запазват и продължават да обезпечават 3 задълженията към Банката, възникнали във връзка с договора и анекса към него.

Поради просрочване на 7 броя падежирали вноски по кредита, на 22.12.2015 г. банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. На 17.02.2017 г. банката е изпратила уведомление до кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя, като нотариусът е приел съобщенията за редовно връчени при условията на чл.47 от ГПК. Заповедното производство пред СРС е образувано на 28.04.2017 г.

Пред настоящата инстанция е налице формирана сила на пресъдено нещо между страните с влязлата в сила отхвърлителна част на първоинстанционния съдебен акт, относно обстоятелството, че волята на кредитора да упражни потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем не е била надлежно обявена на кредитополучателя, поради което и не е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията на кредитополучателя с ненастъпил падеж. Съобразно влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт, задълженията на кредитополучателя Б. С.

М., за които солидарно с него се е задължил ответника Б.С. М., в качеството на поръчител, следва да се определят съобразно размера на неплатените вноски по кредита с настъпил падеж. Спорът пред въззивната инстанция се поддържа до размера на дължимите неплатени падежирали задължения за главница, договорна лихва, и лихва за просрочена главница, дължими по Договора за банков потребителски кредит от 25.10.2012 г. и Анекс №1 от 14.04.2015 г. към него, до датата на приключване на съдебното дирене, и до размера, приет за установен от първостепенния съд, тъй като въззивна жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на решението не е била подадена, и в тази част първоинстанционния съдебен акт е влязъл в сила. Отделно от това, се поддържа спорът за изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, във връзка със спорния правен въпрос, от коя начална дата следва да се счита, че той започва да тече, и респективно – по отношение на всяко отделно просрочено задължение, или за целия размер на дълга.

На осн. чл.7, ал.3 от ГПК е вменено на съда служебно задължение да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, какъвто няма спор между страните, че е и процесния Договор за банков потребителски кредит от 25.10.2012 г. На принципа на по-силното основание, съдът намира, че следва да следи за спазването на императивните изисквания на специалния Закон за потребителския кредит към формата и съдържанието на договорите за потребителски кредит, които с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК определят форма за валидност на договорите за потребителски кредит. Ето защо, съдът намира, че следва да разгледа релевираните от ответника едва с въззивната жалба възражения за недействителност на анекса към договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради липса на погасителен план, двустранно подписан между страните при сключването на анекса.

От приетите по делото съдебно–счетоводни експертизи – с вх.