Решение № 557 от 25.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Плевен, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело № 20244430104157 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 20166/18.07.2024 г. на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу И. А. Р., Б. Ц. Р., Д. Ц. Р., и А. Ц. Р., за осъждането им да заплатят при условията на разделност следните суми: 1) от първия ответник 436,31 лв. главница, 75,44 лв. лихва за забава, ведно със 23/50 ид.ч. законна лихва; 2) от втория ответник – 170,74 лв. главница и 29,55 лв. мораторна лихва, ведно със 9/50 ид.ч. законна лихва; 3) от третия ответник 170,74 лв. главница и 29,55 лв. мораторна лихва, ведно със 9/50 ид.ч. от законната лихва; 4) от четвъртия ответник 170,74 лв. главница и 29,55 лв. мораторна лихва, ведно със 9/50 ид.ч. от законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответникът И. Р. и другите трима ответници, които са наследниците на Ц. Р., са клиенти на „Топлофикация Плевен“ АД и дължат суми за консумиране и незаплатена ТЕ за негов собствен топлоснабден имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г. Ответникът И. Р. притежавала 23/50 ид.ч. от топлоснабдения имот на собствено основание и като наследник на Ц. Р.. Останалите трима ответници били деца на Ц. Р., поради което притежавали по 9/50 ид.ч.

Формулират се доводи, че ответниците като съсобственици на топлоснабден имот, са клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото 1 законодателство в областта на енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Те, съгласно ал.2 от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ищецът твърди, че в случая ОУ от 2007 г. са публикувани във в.

„Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според ищеца задължението на ответниците за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Ищецът твърди, че от приложеното извлечение от сметка за абонатен номер № 26548, се установявало, че е използвана доставяната топлинна енергия, но не са погасени задълженията си. Иска от съда да приеме приложените към исковата молба приложения от които се установявало кои компоненти формират главницата, а именно: сума за отопление без ИРУ 294,10 лв.; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 635,23 лв. и сума за услуга дялово разпределение в размер на 19,20 лева. В имота на ответника имало щранг-лира в баня. До завеждане на исковата молба нямало постъпили плащания от клиента, поради което иска от съда да уважи предявените искове. Посочва се и банкова сметка за заплащане на вземането при желание на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответниците И. А. Р., Д. Ц. Р. и А. Ц. Р., с който се оспорват предявените искове по основание и размер, както и истинността на представените писмени частни документи. Оспорва се твърдението, че ответниците са потребители на топлоенергия

В с. з. ищецът поддържа исковата молба и направеното с нея искане за уважаване на предявените искове. Претендира съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с. з. особеният представител на ответниците И. Р., Д. Р. и А. Р. – адв. М., излага съображения за неоснователност на исковата молба. Сочи, че между страните не е съществувало облигационно отношение и че топлинната енергия и вода не са били консумирани. Счита, че не се доказва собствеността 2 върху имота, както и че не се доказва размера на реално потребената енергия.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От препис-извлечение от сметка се установяват парични стойности за консумирана топлинна енергия за периода 31.102.201 г. до 30.04.2024 г. от И. и Ц. Р.и.

От представените с ИМ преписи извлечение за исковия период се установяват количествата консумирана топлинна енергия за процесния период за абонатна станция 101611 – гр. Плевен, ул. Плевенска епопея № 5, ап.3 Иван Р. и Ц.ка Р..

От представен с ИМ договор се установява, че на 30.10.2001 г. е сключен договор между „Бруната“ ООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост с адрес гр. ***, представлявано от Б.И., в качеството на възложител, оглед, опис на мотираните радиатори и водомери за топла вода, отчитане на водомерите за топла вода и разпределителите на радиаторите, извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както извършване на услугата „топлинно счетоводство“ за възложителя.

От удостоверение за наследници на Ц. Д. Р., се установява, че негови наследници са И. Р., Б. Ц., Д. Ц. и А. Р..

Съгласно писмо от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ към Община Плевен, Ц.ка А. и Ц. Р. са декларирали сами, че преитежават недвижимия имот, като са посочили, че И. А. преитвежава 9/32, а Ц. 23/32 от апартамента.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през исковия период. Отопляемият обем на апартамента е 215,84 куб. м.. като в рамките на процесния период в жилището не е ползвано отопление от отоплителни тела банята се отоплява с щранг-лира. Вещото лице е изчислило и топлинната енергия за сградна инсталация и за отопление в баня. Посочило е, че разпределението на топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г. за топлоснабдяване. Вещото лице не е констатирало разлики в изчисленията на ФДР. От заключението се установява още, че отчитането на общата топлинна енергия в АС става чрез търговски уред-топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя.

От заключението съдебно-икономическата експертиза се установява, че размера на главницата, представляваща стойността на консумирана и 3 незаплатена топлионна енергия за процесния период и имот е в размер на 948,53 лева, от които съобразно дяловете 265,59 лева са дължими от И. Р. с лихва за забава от 45,95 лева и 682,94 лева са дължими от Ц. Р. с лихва за забава 118,16 лева.

Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключениена на назначената по делото съдебнотехническа експертиза.

Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като същите са последователни и непротиворечиви по между си.

Съдът дава пълна вяра на заключенията на назначената съдебнотехническа експертиза, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Основателността на първия иск за главница, е предпоствавен от установяване съществуването на следните кумулативни факти: валидно облигационно правоотношение с ответника с предмет доставката на топлинна енергия през исковия период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите предоставени в топлоснабдения имот; ищецът да е изправна страна по договора; изискуемост на претендираните вземания и техния размер. Тези правнорелевантни факти е следвало да бъдат установени от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

На първо място, настоящият съдебен състав акцентира върху факта, че не съществува съмнение относно това, че ищецът е енергийно предприятиедоставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Следователно не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане (Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). Облигационното правоотношение между страните, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено.

Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“, поради което е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

На следващо място, за да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на 4 ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съдът намира този факт за безспорен, доколкото се установи, че И. и Ц. Р.и са собственици на процесния имот, както и че ответниците Б., Д. и А. Р.и са наследници на Ц. Р.. Страните по правния спор са обвързани от възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответниците са потребители на топлинна енергия качеството им на собственици на топлоснабден имот. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение. Ето защо и като страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди – чл.

Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84dd8ccf-051b-4371-a96d-9890ee7f314b