Решение № 138 от 25.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Бургас, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100501884 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2135/18.10.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120101869. С това решение, съдът отхвърля иска на Е. П. В., ЕГН: ********** от **** против Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – гр.

Бургас, БУЛСТАТ: 000047142 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Свети Кирил и Методий“ № 41, представлявано от директора Я.Д.К. за отмяна на дисципилинарно наказание „забележка“, наложено със заповед № РД 06-145/06.03.2024г. и осъжда В. да заплати на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – гр. Бургас съдебни разноски в размер на 1000 лева.

Подадена е въззивна жалба от Е. П. В. против решение № 2135/18.10.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120101869.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като: 1) с наложеното наказание се санкционира поведението й, а не нарушението, което се твърди, че е извършила; 2) съдът не е съобразил обстоятелството, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от 28.11.2022г. тя е заемала длъжността „библиотекар в отдел „Заемна за възрастни“ с НКПД 11-26225001, а й връчена длъжностна характеристика за длъжността “работник, библиотека в заемна служба за възрастни“ с НКПД № 44113003; 3) съдът неправилно е приел, че заповед № 06-133/14.03.2023г. съществува, а не е съставена за целите на съдебното производство.

Жалбоподателката изразява предположение, че наказанието й съдържа дискриминационни елементи и цели да я обремени психически и физически и да я изолира от колектива на институцията.

Е. П. В. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да 1 постанови друго, с което да отмени заповед № РД 06-145/06.03.2024г., издадена от директора на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – гр. Бургас.

Жалбоподателката се явява лично в съдебно заседание и пледира за уважаване на жалбата.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Регионална библиотека „П. К. Яворов“ се представлява в процеса от адвокат Пеева, която пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

На 24.09.2019г. е сключен трудов договор между Регионална библиотека „П. К.

Яворов“ – гр. Бургас и Е. П. В., по силата на който В. е назначена на длъжност „библиотекар“ за определено време – до завръщането на А.П..

По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжност „работник, библиотека в „Заемна служба за възрастни“, която е утвърдена на 29.09.2020г. и е връчена на В. на същата дата.

Със заповед № РД-06-347/13.08.2021г., директорът на Регионална библиотека „П. К.

Яворов“ нарежда на библиотечните служители да носят отличителен знак (бадж), включващ снимка, имена, заемана длъжност и отдел, към който принадлежат при изпълнение на служебните си задължения.

На 28.11.2022г. е сключено допълнително споразумение към трудов договор № 339/24.09.2019г., с което В. е назначена на длъжност работник в библиотека в отдел „Заемна за възрастни“ за неопределен период.

Със заповед № РД 06-133/14.03.2023г. директорът на Регионална библиотека „П. К.

Яворов“ нарежда на всеки библиотечен служител да носи отличителен знак (бадж), включващ имена и заемана длъжност. В заповедта е посочено, че неизпълнението й ще бъде санкционирано.

На 28.02.2024г. А.А. в качеството си на читател в библиотеката, изпраща сигнал до директора на библиотеката, в който изразява недоволство от поведението на „г-жа Е.“, която е проявила изключително грубо и неетично отношение към читателите. Според съдържанието на сигнала (вх.№ ФСД 12 – 120а/28.02.2024г.), служителката не е носила бадж с име, което допълнително затруднило идентифицирането й от страна на посетителите.

На 29.02.2024г. е съставена покана по чл.197, ал.1, т.7 от КТ (без данни за автор), с която В. е поканена да представи в срок до 5 март 2024г. писмени обяснения във връзка с неизпълнение на заповед № 06-133/14.03.2023г., представляващо нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ. Поканата е връчена на В. на 29.02.2024г.

На 04.03.2024г. Е. В. депозира писмен документ вх. № ФСД12-131/05.03.2024г., в който заявява, че няма да се възползва от правото си да даде писмени обяснения.

На 06.03.2024г., М.И.Б., служител в библиотеката, подава сигнал до директора (вх.№ ФСД12-140а/06.03.2024г.), в който заявява, че на 28.02.2024г. Е. В. е била без бадж през целия ден.

На 06.03.2024г. директорът на Регионална Библиотека „П. К. Яворов“ издава заповед № 06-145/06.03.2024г., с която налага на Е. П. В. дисциплинарно наказание „забележка“. В мотивите на заповедта, работодателят посочва, че на 28.02.2024г. В. не е изпълнила заповед № РД 06-133/14.03.2023г. да носи бадж (отличителен знак) по време на работния процес, с което е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ. При определяне на наказанието, дисциплинарнонаказващият орган е добавил към правната квалификация на нарушението и т.3 от чл.187, ал.1 от КТ. Заповедта е връчена на В. на 2

07.03.2024г.

На 22.03.2024г. Е. В. предявява иск против Регионална библиотека „П. К. Яворов“ за отмяна на наложеното наказание. Ищцата отрича да е извършила нарушението, за което е наказана и твърди, че директорът на библиотеката има преднамерено отношение към нея. В. посочва, че заповед № РД 06-133/14.03.2023г. не й е връчена и сведена до знанието й по друг начин, поради което неизпълнението й не може да се квалифицира като нарушение. Ищцата подчертава, че изпълнява добросъвестно трудовите си задължения и иска от съда да отмени наложеното й наказание.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва твърдението на ищцата за проявено към нея преднамерено отношение и дискриминация. Дисциплинарнонаказващият орган заявява, че заповедта, за неизпълнението на която е санкционирана ищцата, е издадена на основание чл.20, ал.1, т.6 от Наредбата за административно обслужване и подчертава, че носенето на бадж е гаранция за спазване на принципите за етично поведение на библиотекарите в Република България. Работодателят твърди, че заповед № РД-06–133/ 14.03.2023г. е обявена на служителите чрез поставянето й на информационното табло в библиотеката и в служебен чат в приложението Viber. Той поддържа тезата, че няма задължение да връчва лично срещу подпис всеки документ, с който създава задължение на служителите. В допълнение към това, ответникът посочва, че ищцата е била наясно със задължението си да носи бадж, тъй като е спазвала това задължение в повечето работни дни и подчертава, че всички нейни колеги носят бадж. Работодателят акцентира на факта, че библиотечните служители не носят униформено облекло, поради което единственият начин да бъдат отличени от читателите е чрез знак, носещ името и длъжността им. Ответникът описва случай, в който е получено оплакване от читател за лошо отношение от служител, но поради липсата на бадж, е било невъзможно идентифицирането му. В заключение, работодателят – ответник заявява, че добавянето на второ основание към заповедта (чл.187, ал.1, т.3 от КТ) не опорочава законосъобразността на заповедта.

В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства, които установяват описаните факти – трудов договор № 339/24.09.2019г. и допълнително споразумение към него от 28.11.2022г.; длъжностна характеристика от 29.09.2020г.; покана за предоставяне на писмени обяснения вх.№ ФСД 12-121/29.02.2024г.; отказ за даване на обяснение вх.№ ФСД12-13/05.03.2024г., заповед № РД-06-145/06.03.2024г., с която е наложено дисциплинарното наказание; заповед № РД-06-347/13.08.2021г. и заповед № РД06-133/14.03.2023г., с които е разпоредено на служителите в библиотеката да носят отличителен знак (бадж); сведение вх.№ ФСД12-120/28.02.2024г., подадено от А.А. и докладна вх.№ ФСД12-140а/06.03.2024г., подадена от М.Б.; дневник за отчет на постъпилите ръководни заповеди; правилник за вътрешния трудов ред; етичен кодекс на библиотекарите в Република България; правилник за обслужване на ползвателите в РБ „П. К. Яворов“ – гр.Бургас, утвърден на 20.05.2021г.; оплакване от М.К. вх.№ РД26-63/29.12.2023г. и кореспонденция във Viber.

По делото са приети показанията на свидетеля А.А., подател на сигнал с вх.№ ФСД12-120/28.02.2024г. и служител в РБ „П. К. Яворов“ към датата на съдебното заседание.

А. твърди, че на 28.02.2024г. е бил в библиотеката в качеството си на читател и видял, че „Е. не носи бадж“. Свидетелят заявява, че ищцата се отнесла грубо към посетители в читалнята, които поискали да разберат коя е тя, но не успели да я идентифицират поради липсата на отличителен знак. А. посочва, че ищцата знаела за заповедта, която я задължава да носи бадж, но отказвала да я изпълни и това създавало напрежение в отдела. Свидетелят твърди, че заповедта е била обявена на информационното табло, което е поставено на видно място и ищцата я виждала при влизане и излизане от библиотеката. Свидетелят посочва още, че заповедта е споделена във Viber - групата.

По делото са изслушани и приети показанията на свидетеля Р.В.В. – служител в библиотеката от 33 години. В. твърди, че не е виждала заповед № РД-06-133/14.03.2023г. на информационното табло. Тя заявява, че не е приобщена към група във Viber. В. посочва, че 3 не е виждала нито свидетеля А., нито директорката да носят бадж. Свидетелката пояснява, че много от колегите й също не носят бадж. В. посочва, че читателите в библиотеката се отнасят с уважение към ищцата, която не е имала пререкания с читатели. Свидетелката посочва, че е изработила баджове за нея и за ищцата, защото свидетелят А. е бил в конфликт с тях заради това, че не носят баджове. В. заявява, че конфликт заради носене бадж има само със свидетеля А., но не и с другите колеги.

В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията на свидетеля В.П.Г. – читател в библиотеката до края на месец декември 2023г. и служител в библиотеката от 10.06.2024г. Г. твърди, че заповедта за носене на бадж е била поставена на информационното табло. Според свидетелката, на 28.02.2024г. тя е срещнала свидетеля А., който бил раздразнен, че ищцата е проявила грубо отношение към читатели и отново не носила бадж. Тогава, свидетелката проверила лично и се уверила, че В. не носи бадж.

По делото са събрани и свидетелските показания на К.Д.Д., читател в библиотеката, която посочва, че ищцата е много добър професионалист и внимателен човек. Д. разказва случай, в който ищцата е помогнала на дъщеря й, живееща в Норвегия, да чете български книги. Тя посочва, че Е. е благ човек и винаги е склонна да помогне.

С решение № 2135/18.10.2024г., Районен съд – Бургас отхвърля иска на Е. П. В. против Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – гр. Бургас за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. За да постанови това решение, съдът приема, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ и е предоставил възможност на В. да даде писмени обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 от КТ – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е мотивирана и отговаря на съдържанието, разписано в чл.195, ал.1 от КТ – посочени са нарушителят, нарушението, датата на извършването му, наказанието и приложимата правна норма (чл.187, ал.1, т.7 от КТ). Обстоятелството, че в заповедта е добавено и основанието на чл.187, ал.1, т.3 от КТ, не опорочава заповедта, тъй като при противоречие между текстовата част на заповедта и цифровото изражение, предимство има съдържанието. Поради това, съдът заключава, че работодателят е спазил формалните изисквания за съдържанието на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание. Съдът анализира задълженията на ищцата, които са разписани в трудовия договор и в длъжностната й характеристика и приема, че тези документи не могат да обхванат всички възможни хипотези на дължимо поведение от служителя, поради което законните разпореждания на работодателя, които са свързани пряко с дейността, представляват част от вътрешния трудов ред. Поради това, работодателят разполага с правомощия да издава нареждания (заповеди) на служителите, пряко свързани със служебните им функции, които съставляват част от вътрешния трудов ред в предприятието.

Разпечатката съдържа 43 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84dd6e45-b522-482e-89a8-3983b71b1868