Определение № 21835 от 13.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21835 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100508334 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 212648/02.07.2026 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), изходяща от ищеца С. Л. Д., чрез упълномощения представител, срещу определение № 21171/08.06.2026 г. по гр.д. № 45251/2025 г. на СРС, 80-ти състав, в частта, с която е върната исковата молба на С. Л. Д. против З.Н.М., в частта относно претенция с правно основание чл. 123, ал. 2 от СК за разрешаване на спор относно образованието на малолетното дете Я.С. Д.а, чрез определяне детето да посещава ОУ „Иван Батаклиев“, гр. Пазарджик, и е прекратено производството по гр. д. № 45251/2025 г. по описа на СРС, в тази част.

Първостепенният съд е изпълнил указанията, дадени с определение № 18470/02.09.2026г. от настоящия въззивен състав и е изпратил делото за произнасяне по частната жалба на С. Л. Д..

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в обжалваната част съдебният акт не е съобразен с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС. Излага, че предоставянето на родителските права на единия родител не лишава или ограничава родителските права и задължения па другия. Излага, че не съществува твърдяното от първоинстанционния съд ограничение на процесуалната легитимация на родителите, които предявяват иск по чл. 123, ап. 2 от СК за въпроси, които касаят повече от ежедневието на детето.

Счита, че предмета на иска по чл. 127, ал. 2 и чл. 123, ап. 2 от СК не се поглъщат, защото преценката, която съдът трябва да направи по всеки от исковете, е различна.

Излага съображения, че нормативната уредба последователно изисква съгласието и на двамата родители, без да прави каквато и да е разлика между 1 упражняващ или не родителските права родител.

Твърди, че отказът на съдa да разгледа иска като самостоятелен би означавало и че няма да има произнасяне с правнообвързващ за другата страна в производството ефект. Съдът може и да съобрази фактора училище при преценката си по иска по чл.

127. ал. 2 от СК, но диспозитивът на съдебното peшениe няма да обвърже пърноначалната ответница, което именно e целта на иска по чл. 123, ал. 2 от СК. Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да върне делото на първоинстанционния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна З.Н.М., представя отговор с който оспорва частната жалба, като неоснователна.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена искова молба от С. Л. Д. против З.Н.М., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете. Предявена е и обективно кумулативно съединена претенция с правно основание чл. 123, ал. 2 от СК малолетната Я.С. Д.а да посещава училище в гр. Пазарджик.

С определение № 20088 от 01.06.2026 г. първостепенният съд е присъединил гр. д. № 6787/2026 г. по описа на СРС, 185-ти състав, образувано по искова молба вх.

№ 80529/13.03.2026 г., с която З.Н.М. е предявила срещу С. Л. Д. иск по чл. 127, ал. 2 от СК относно родителската отговорност спрямо детето на страните Я.С. Д.а. Иска съдът да предостави упражняването на родителските права над малолетното дете Я., да постанови местоживеенето на детето при майката, да осъди бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 евро, дължима считано от датата на подаване на исковата молба и платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването , както и да определи режим на лични отношения между бащата и детето съобразно посочения в молбата. В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещната искова молба не е депозирал писмен отговор.

С обжалваното определение № 21171/08.06.2026 г. по гр. д. № 45251/2025 г. на СРС, 80-ти състав, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от СК урежда съдебна намеса в хипотеза на спор между родители, които съвместно упражняват родителските права, когато поради несъгласие по конкретен въпрос не може да бъде формирана обща воля. Изследвал е систематичното място на нормата и връзката с чл. 123, ал. 1 СК и уредбата на чл. 59 и чл. 127 от СК като е приел, че редът по чл. 123, ал. 2 от СК е приложим при действащо съвместно упражняване на родителските права, а не при висящ спор за тяхното предоставяне и за местоживеенето на детето. Съобразил е, че спорът между страните е по чл. 127, ал. 2 от СК и включва упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, а въпросът относно посещаваното училище е обусловен от определянето на местоживеенето, доколкото обучението е част от ежедневната организация на детето. Изложил е мотиви, че по делото са постановени привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК, с които временно е уредено упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, поради което не е налице самостоятелна хипотеза на чл. 123, ал. 2 от СК, при която родителите съвместно упражняват родителските права и само по отделен въпрос (за посещаваното училище от детето) не постигат съгласие.

Обжалваното определение е редовно връчено на С. Л. Д. на 24.06.2026г., което е удостоверено по надлежния ред (лист 165 от делото на СРС).

2

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав приема следното от правна страна:

Частната жалба е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Предявена е от лице с правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което предявен иск е приет за недопустим и е върната исковата молба и е прекратено производството в тази част.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Спорът е дали за ищеца С. Л. Д. съществува правен интерес от предявяване на иск по чл. 123, ал. 2 от СК при наличие на съдебно производство, образувано по искане на всеки от родителите за разрешаване на спор по чл. 127, ал. 2 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 2, изр. 1 от СК упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При липса на съгласие на родителите, спорът се разрешава от съда.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от СК не е неясна, неточна или непълна, а по приложението има установена трайна и непротиворечива съдебна практика.

Нормата на чл. 123, ал. 2 от СК е обща и се отнася до случаите, когато родителите живеят заедно и родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите.

Въззивният съдебен състав също споделя съдебната практика, обективирана в определение № 430 от 23.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4220/2018 г., на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О., както и че когато родителите не живеят заедно, законодателят е дал правна уредба в хипотезата на чл. 127 от СК, че родителските права се упражняват от единия родител, при което спор по чл. 123, ал. 2 от СК е невъзможен. По изключение, когато родителите не живеят заедно, родителските права или част от тях, касаещи съществени въпроси за интересите на детето, могат да продължат да се упражняват от двамата родители, но само ако това е предвидено изрично в закон (напр. чл. 45, ал. 1 от ЗБДЛ), в съдебното решение, уреждащо отношенията между родителите и детето или в одобрено от съда споразумение между родителите. В този смисъл е и тълкуването на закона, дадено в мотивите на Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК. В случая липсва изрична законова уредба за процесното изключение - за разрешаване на спор относно образованието на малолетното дете на родители, които са страни по спор в производство по чл. 127, ал. 2 от СК.

Изводите на първостепенния съд за недопустимост на исковата претенция по чл. 123, ал. 2 от СК са обосновани с оглед изложените фактически твърдения и въведения петитум от ищеца С. Л. Д.. Фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на районния съд в обжалвания съдебен акт и съдът не следва да ги преповтаря, а препраща към тях (чл.278, ал.4, вр. с чл.272 от ГПК).

По изложените съображения първоинстанционното определение в обжалваната част, е правилно и законосъобразно, а доводите в частната жалба са изцяло неоснователни. Само за пълнота следва да се посочи, че и след въведените законодателни промени в Глава девета от СК с изменението в ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г., не бе променен текста на чл. 123, ал. 2 от СК, както и трайната съдебна практика (виж. определение № 3667 от 03.07.2026г. по гр. д. № 1757/2026 г. на ВКС, Г. К., ІV Г. О.).

Частната жалба е неоснователна, а въззивния съд потвърждава определението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21171/08.06.2026 г. по гр.д. №

45251/2025г. на Софийски районен съд, 80-ти състав, в обжалваната част, с която е върната исковата молба на С. Л. Д., ЕГН **********, против З.Н.М., ЕГН **********, в частта относно претенция с правно основание чл. 123, ал. 2 от СК за разрешаване на спор относно образованието на малолетното дете Я.С. Д.а, ЕГН **********, чрез определяне детето да посещава ОУ „Иван Батаклиев“, гр. Пазарджик, и е прекратено производството по гр. д. № 45251/2025 г. по описа на СРС, в тази част.

Определението може да бъде касационно обжалвано с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4