Решение № 67 от 22.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда от 04.11.2021 г. по нохд № 3480/21 г. на СГС подсъдимият С. Л. А. е признат за виновен в това, че на 06.06.2021 г. в гр. София, в ж.к. Христо Смирненски на паркинг пред блок 14 отнел чужди движими вещи – два бр. златни синджира с два броя златни висулки на тях на стойност 1232.50 лв. от владението на Н. Д. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален строг режим. От размера на наказанието е приспаднато предварителното задържане на А. по делото, считано от 12.07.2021 г.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия А., в която се твърди, че са допуснати процесуални нарушения, за които ще даде обяснения след призоваването му по делото.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата с основното искане да се намали наложеното наказание, като се 1 отчете, че не е употребена значителна сила за отнемане на вещите /станало е само с откъсването на накитите, а не с избутване на пострадалата/, както и че деянието е извършено при безизходна за А. житейска ситуация, свързана с необходимостта да се набавят средства за погребение на сина му.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че жалбата срещу постановената присъда е неоснователна. Приетата от съда фактическа обстановка съответствала на събраните по делото доказателства, установена чрез възприетите показания на пострадалата за изблъскването й. Дори да се счетат за достоверни обясненията на подсъдимия, в които отрича блъскането на жената, то самото откъсване на колието е насилствен действие, прекъсващо владението, поради което несъмнено деянието му представлява грабеж. Въз основа на това се иска потвърждаване на присъдата, с която е наложено справедливо наказание при отчитане на значимите за това обстоятелства.

Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените в жалбата на подсъдимия доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата, намира за установено следното:

Подсъдимият С. Л. А. е роден на ******** г. в гр. Кюстендил, където е и постоянното му местоживеене, с българско гражданство, с основно образование, не работи, с ЕГН **********. Същият е осъждан за престъпления по чл.195, чл.196 и чл.199 НК, като са му били налагани различни наказания, сред които и общо най-тежко такова лишаване от свобода в размер на четири години /по нохд № 254/2014 г. на ОС Кюстендил/, което е било изтърпяно на 24.07.2017 г. Впоследствие по нохд № 940/19 г. на РС- Кюстендил, в сила от 01.11.2019 г. за престъпления по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.10 и т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК и по чл.339, ал.1 НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което е изтърпял на 12.08.2020 г.

Повдигнатото спрямо С. А. обвинение е за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“НК, свеждащо се до това, че на 06.06.2021 г. в гр. София, в ж.к. Христо Смирненски на паркинг пред блок 14 отнел чужди движими вещи – два бр. златни синджира с два броя златни висулки на тях на стойност 1232.50 лв. от владението на Н. Д. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан два пъти по нохд № 254/14 г. на ОС – Кюстендил и по нохд № 940/19 г. на РС - Кюстендил на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наложените наказания не е отложено по реда на чл.66 НК.

За постановяване на атакуваната присъда, първостепенният съд е отказал да проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 НПК, 2 поради заявеното от подсъдимия частично признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като правилно е счел, че не би могъл да ползва така направеното самопризнание, за да одобри искането за преминаване към посочения ред на производството. Поради това е провел по общия ред счетените за необходими процесуално-следствени действия при спазване на процесуалните правила, с което е установил релевантните за предмета на доказване по делото обстоятелства.

Фактическите му констатации са направени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – признанието на подсъдимия А., показанията на свидетелите Г. и Б. /включващи и дадени показания в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 НПК/, експертни заключения по съдебно оценителна, видеотехническа и лицево-идентификационна, и съдебно психиатрична и психологична експертизи, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум; протокол за освидетелстване с фотоалбум; заложен билет, разписка за продажба и 3 бр. дискове, съдържащи записи от охранителни камери на ул. Слатинска, /трафопост между бл.14 и бл.15/, от заложна къща „Щедрите“ и от автобус по линия № 11, предадени доброволно с протоколи от 08.06.21 г. и от 17.06.21 г. и с писмо изх. № 5267/15.06.21 г. на Център за градска пмобилност, както и от останалите писмени доказателства.

В рамките на въззивното производство не е прието за необходимо провеждането на съдебно следствие, а въз основа на надлежно събраните по делото доказателства, прецизно преценени поотделно и в съвкупност от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав след собствен анализ на същите, прие фактическа обстановка, по същество съвпадаща с тази на първата инстанция, която се свежда до следното:

На 06.06.2021 г. около 16.00 ч. в ж.к. Хр. Смирненски на гр. София Н. Г. и малолетната й внучка се прибирали към дома си в бл.14, като се насочили към пешеходен мост на река Слатинска. В този момент в началото на моста стоял подсъдимият С. А., който се връщал през градинката от кв. Христо Ботев, където безуспешно търсел свои познати, работещи като строители. Направил впечатление, че се оглежда, сякаш търси някого. При преминаването на жената и детето, тръгнал след тях и ги подминал, заставайки на тротоара от другия му край, като продължавал да се оглежда. Той последвал лицата и при пристигането им до паркинга на блок 14 непосредствено преди насочването им към входа на сградата, хванал врата на Г. отзад и започнал да дърпа носените от нея 2 бр. златни синджири с три висулки към тях – кръст и слон, 14 карата с общо тегло 14.5 гр. на обща стойност 1232.50 лв. При дърпането се скъсала блузата й, а успоредно с това нападателят я изблъскал в областта на гърба, при което пострадалата паднала и наранила коляното и лакетя си. Накитите й, с изключение на една висулка, паднала на земята, останали в ръката на А., който побягнал към пазар „Слатина“.

3

По-късно същия ден подсъдимият заложил отнетите вещи в заложна къща „Щедрите“, на бул. „Сливница“ № 41 срещу сумата от 680 лв., тъй като спешно се нуждаел от средства, за да плати разходи по погребение на по-рано починалия си син.

Въпреки подадения веднага сигнал на спешен тел.112 и даденото от пострадалата описание на извършителя, същият не бил установен в района от пристигнали на мястото полицейски екип от 01 РУ- СДВР. Впоследствие, обаче е установен и разпознат от нея на 13.07.2021 г.

За фактическите си изводи първоинстанционният съд е направил прецизна преценка на доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване. Правилно е счетено, че събраните по делото доказателства са безпротиворечиви, очертават изложената фактическа обстановка и кореспондират и с направеното от подсъдимия самопризнание относно авторството на деянието, независимо от отречената от него част с избутването на пострадалата.

В най-голяма степен като способстващи за изводите му по фактите обосновано първоинстанционният съд е оценил показанията на пострадалата, която последователно, непротиворечиво и житейски логично пресъздава случилото се, без да е заинтересована от изхода на делото /не е конституирана като страна по делото/.

Казаното от нея е в съответствие и с показанията на свидетелката Б., която е контактувала с подсъдимия на същата дата по повод залагане на инкриминираните вещи, за което са налице и приложените по делото документи. Мястото и времето на извършване на деянието – на паркинг в близост до входа на жилищна сграда и в светлата част на денонощието, механизма на отнемане на вещите – чрез издърпване на вещите от врата й, както и впечатленията от извършителя непосредствено преди предприемане на инкриминираните действията, са все обстоятелства, позволяващи на пострадалата да възприеме лицето, да запамети чертите му и да даде описание на същите впоследствие. С основание е възприето за достоверно и казаното от Г. за изблъскването й на земята в процеса на издърпване на вещите, като се отчете, че тя последователно сочи това обстоятелство и свързването му с нараняване на коляното и лакетя й /макар и повърхностно/, отрича възможното й объркване по този въпрос. От друга страна твърдението на подсъдимия за липсата на такова въздействие успоредно с издърпване на накитите не може да се счете за влизащо в сериозно противоречие с коментираните свидетелски показания, доколкото е напълно житейски логично, освен изграждането на подобна недостоверна защитна теза, целяща омаловажаване на посегателството му, да е налице и недостатъчно добро и пълно негово възприятие към пострадалата при момента на падането й, настъпило успоредно с бързо осъществените му действия по издърпване на накитите й от врата и оттеглянето му с бягство от мястото.

4

Разпознаването на подсъдимия като автор на деянието е извършено съобразно изискванията на НПК, закрепено е в приложения по делото протокол, вярно удостоверяващ това процесуално-следствено действие, поради което обосновано съдът се е доверил на резултата от същото. В съответствие с него са и направените изводи въз основа на видеотехническата експертиза, изследваща записи на предоставените по делото 3 бр. оптични носители, от които се установяват в хронологична последователност заснети действия на подсъдимия на три различни места във времевия период от 16.56 ч. до около 17.32 ч. на инкриминираната дата. В рамките на същия той се е придвижил от ж.к. Слатина до процесната заложна къща, а компетентно извършеното сравнително лицево идентификационно изследване е стигнало до несъмнен извод за идентичността на заснетото лице с подсъдимия А..

Експертните заключения по делото за стойността на отнетите вещи и за психичната годност на подсъдимия да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си също са възприети правилно като компетентно дадени в съответствие със специалните познания на вещите лица в областта на икономическата и медицинската наука, а въз основа на посочените писмени доказателства са изяснени в пълна степен обстоятелствата по делото.

При установената по делото фактическа обстановка, изводима от обсъдените погоре доказателства, въззивният съд счете за правилни и обосновани направените правни изводи относно виновността и отговорността на подсъдимия А..

От обективна страна на инкриминираните дата и място е отнел чужди движими вещи – 2 бр. златни синджири с три висулки към тях – кръст и слон, 14 карата с общо тегло 14.5 гр. на обща стойност 1232.50 лв. от владението на Н. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал от врата й накитите и я изблъскал, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.