Решение № 238 от 10.12.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

К. Гр. Стоянов при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500371 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Ямбол против решение № 86 от 11.06.2024г., постановени по гр. д. №361/2022г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която общината е осъдена да заплати на ищеца В. З. А. сумата от 63000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесно увреждане в резултат на настъпил на 09.08.2021 г. инцидент – падане на пешеходна зона на ул. „Г.С.Р.“ в гр. Я., ведно със законната лихва и съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Сочи се, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който не е проявил необходимото внимание при движението си като пешеходец, преминавайки през така наречените „сухи фонтани“, които според вещото лице В. А.-Д. не са предназначени за движение на пешеходци в моменти, когато функционират.

Изтъква се, че не е уточнено мястото на настъпване на инцидента, станал през тъмната част на денонощието, когато ищецът се е прибирал от питейно заведение и евентуално е употребил алкохол, което е индиция за притъпена способност за концентрация. Възразява се на необоснования извод на първата инстанция за необходимост от сигнализиране на сухите фонтани, при обратното заключение на техническата експертиза. Според ответната община, при определяне размера на обезщетението решаващият съд не е отчел 1 характера и степента на увредата, начина на настъпването и и обстоятелствата, при които е настъпила, поради което присъденото обезщетение е силно завишено и не съответства на икономическата обстановка в страната към момента на инцидента. Направено е искане за отмяна на решението в уважителната му част и отхвърляне на иска, евентуално – намаляване размера на обезщетението, с последиците за съдебните разноски.

Подаден е отговор от ищеца В. А., чрез адв. А. М. от САК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържат се изводите на първата инстанция за отговорност на община Ямбол за настъпилата злополука. Според ищцовата страна, заявените в исковата молба факти са доказани по несъмнен начин, докато възраженията на общината са бланкетни и недоказани. Оспорва се наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

Цитира се съдебно-техническата експертиза, според която карето около „точкови водни ефекти“ не би следвало да се ползва като площ за преминаване на пешеходци, когато е в режим на функциониране, което следва да бъде указано от общината с предупредителни табели или ограждения. Сочи се, че с убедителни и безспорни доказателства е установено мястото на инцидента, а движението в тъмната част на денонощието в центъра на града и посещението на питейно заведение не съставляват противоправно поведение.

Възразява се по твърдението в жалбата на ответника за употребен от пострадалия алкохол, в каквато насока липсват доказателства. Досежно размера на присъдената сума е заявено, че същият не само не е прекомерен, а е занижен, предвид пожизненото увреждане на ищеца и животозастрашаващото състояние на посттравматичната епилепсия.

Изтъкната е и нарастващата в страната инфлация. Претендира се потвърждаване на решението в уважителната му част.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена и от ищеца В. А. в отхвърлителната част за размера над присъдените 63000 лв. до предявените 80000 лв., или направено е искане за присаждане на допълнително 17000 лв. Твърди се неправилно приложение на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, тъй като определеният от първата инстанция размер не съответства на степента на търпените от А. пожизнени болки, страдания и битов дискомфорт, както и нарушено психо-емоционално равновесие от оформени след увредата трайни огнищни промени, предизвикващи енцефалопатия и посттравматична епилепсия, установени от съдебно- медицинската експертиза. Решаващият съд не е съобразил възрастта на пострадалия – 47 години, най-активния период на житейските сили. А. е собственик на фирма за мебели и в следствие на процесното увреждане драстично е намалил обема на работата си. На последно място се изтъква необходимостта от отчитане на икономическата обстановка в страната с нарастваща инфлация.

В отговор, ответната община оспорва ищцовата въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Навеждат се доводи, идентични с 2 изложените във въззивната жалба на общината за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и за завишен размер на присъденото обезщетение, с оглед изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост на обезвредата.

Въззивните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, в рамките на направените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:

С обжалваното решение Община Ямбол, на основание чл.49 ЗЗД, е осъдена да заплати на В. З. А. от гр. Я. сумата от 63000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се във физически и душевни болки и страдания от телесна повреда, настъпила на 09.08.2021г. в гр. Я. в резултат на падане на пешеходна зона на ул. „Г.С.Р.“, ведно със законната лихва, като за размера до претендираните 80000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Изложени са съображения, че общината, като собственик на пешеходната зона, място на процесния инцидент, има задължение по Закона за общинската собственост да осигури безпрепятствено и безопасно преминаване на пешеходците, поради което носи отговорност за настъпилите неимуществени вреди за ищеца вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма в резултат на падане при подхлъзване на хлъзгав участък и жабунясване около точкови водни ефекти/сухи фонтани. Не е уважено възражението за съпричиняване, поради недоказаност.

Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в надлежно развило се съдебно производство по допустими искови претенции.

По правилността на решението, предвид посоченото в жалбата:

Искът е за непозволено увреждане и има правното си основание в чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и се поражда при наличието на кумулативните предпоставки: настъпили са вреди; вредите са причинени от деяние /действие или бездействие/ на лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; противоправност на деянието; вредите са причинени при или по повод изпълнение/неизпълнение на възложената работа.

В разглеждания случай въззивната община не оспорва механизма на инцидента и претърпените от А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получена на 09.08.2021г. телесна повреда при падане на хлъзгав терен от пешеходна зона в гр. Ямбол. Спорни на първо място са въпросите доколко инцидентът е резултат от непредприети от общината мерки за безопасност на общинския терен, както и налице ли е виновно поведение от 3 страна на пострадалия, допринесло за настъпилия вредоносен резултат.

Според изложеното в исковата молба, на 09.08.2021г. към 23 часа ищецът, движейки се по ул. „Г.С.Р.“, малко след сградата на централната поща и до кафе „Д.“, стъпил на мокра, хлъзгава, заблатена и жабунясала повърхност, образувана от „сухите“ фонтани по пешеходната алея, подхлъзнал се и паднал, при което силно ударил тилната част на главата си в земята. При удара загубил съзнание, глътнал си езика, от устата му започнала да излиза пяна. Придружаващите го приятели му оказали първа помощ, извикали линейка и пострадалият бил откаран в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АДСливен, където било установено счупване на черепа.

В отговор на исковата молба, Община Сливен е оспорила иска по основание и размер. Посочено е, че не са уточнени мястото и механизма на инцидента. За обекта „сухи фонтани“ са спазени всички нормативни изисквания за функционирането им и отговорността на общината като собственик на терена следва да бъде изключена и с оглед широко изграденото пешеходно пространство за безопасно движение в процесния участък.

По спорния въпрос за мястото и механизма на инцидента, както и за състоянието на пострадалия от получената травма на главата, по делото са разпитани свидетелите С. Г. С. и М. Г. С.. Първият заявява, че в деня на инцидента били с В.. Разхождали се по ул. „Р.“, било през лятото, месец август, вечерта към 21-22 часа. Движили се в посока общината- безистена.

Имало доста хора, било оживено. Двамата си говорели и вървели покрай шадраваните, като ищецът бил от страната на шадраваните, които работели.

Около тях било мокро. В един момент В. изчезнал, свидетелят се обърнал и видял как приятелят му пада директно на главата си. Чул се плътен тътен от силния удар и пострадалият останал да лежи на земята. Навеждайки се да види какво става, свидетелят също се хлъзнал и паднал на земята. В. бил в безсъзнание, излизала пяна от устата му, бил си глътна езика и Стефанов започнал да го вади. Друго момче се обадил на 112 и се включил да помага да издърпат падналия да не лежи във водата. След десетина минути дошла полиция и след още десет пристигнала линейка. В. дошъл в съзнание, но бил неадекватен. Падането станало точно пред пощата, близо до едно кафе. По цялата глава на ищеца се образувала подутина – отгоре от средата на челото до средата на тила. Стефанов придружил приятеля си в линейката до спешното отделение, помагал при транспортирането с носилка до скенера за изследване. Лекарят казал, че състоянието на пострадалия не е добро, имал спукан череп. В. останал в болницата, откъдето трябвало да го транспортират до Сливен за специализирана помощ. На мястото на инцидента имало осветление, фонтаните се виждали, имало малки пръски от 5-10см. Около шадраваните имало нещо зелено като мъх, като петно от 60-70 см. и там се плъзгало. Двамата не са минали нарочно върху шадравана. В. случайно стъпил на хлъзгавото и паднал. Стефанов посетил ищеца в болницата в Сливен. В. лежал и при опит за разговор казвал само „да, да, добре съм“, но не познал приятеля си. Казал, че иска да си ходи, защото имал работа, а не можел 4 да отговори какво работи. Сега в разговорите е малко по-бавен, замисля се като говори, реакциите му са по-бавни. След инцидента се променил, станал по-неуверен, по-стресиран. След това имал припадъци, за които лекарите казали, че са вследствие на падането и затова ще продължава да пие лекарства цял живот.

Свидетелката М. С. е сестра на св. С. и живее от четири години с ищеца.

Вечерта в дена на инцидента брат и се обадил и и казал, че В. е паднал на шадраванчетата на ул. „Р.“ и е приет в болницата. По-късно свидетелката звъняла на приятеля си да разбере как е. Той отвърнал, че го боли главата и не може да говори. На следващия ден телефонът му бил изключен. Той не можел да си спомни кода за отключване и така било през 15 дни на болничния престой. Когато отишла да се види с пострадалия, той не можал да я познае.

Само се смеел и гледал безумно. При изписването лекарите казали, че ударът е бил много тежък и В. не може да се възстанови на 100%, очаква се в бъдеще да се влоши, ако не се вземат мерки. Започнали епилептични припадъци, вече претърпял три такива /към датата на съдебното заседание – 23.03.2023г./. След болницата не можел да върви, не можел да се ориентира в къщи, обръснал се наполовина, не можел да се изкъпе. Лепял бележки за това какво трябва да направи. Стефанова му звъняла за да му напомня какво трябва да прави и къде да отиде, защото забравял. Зрението му също било увредено. След травмата В. бил променен, изнервял се лесно. Не е добре с паметта и със зрението. Влияят му шум, светлини, започва да трепери и се налага да спират телевизора. Говори бавно, търси думите, понякога се губи в разговорите, забравя, което според лекарите е вид епилептичен припадък. Не трябва да стои дълга на компютър, на телефон, това му пречи. Не трябва да пие алкохол, кафе, кола, възбуждащи напитки и чайове. Според лекарите, трябвало да промени начина си на живот и да не спира лекарствата до края на живота си.