Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 557 от 09.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 427/2022
Вид
Решение № 557
Подписан
09.06.2022
В сила
09.06.2022
Състав
Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6 ал.1 т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.6 ал.1 т.9 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Бургас, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500427 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ИР. ЮРЬ. С. и АЛ. АЛ. В. ,граждани на Р Фподадена от пълномощника им адв.М.М. против съдебно решение № 7 от 18.01.2022г., постановено по гр.д.№793/2021г.по описа на РС- гр.Несебър В ЧАСТТА,с която районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците С. и В. на основание чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ГПК ал.1 т.2 вр.с чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС дължат солидарно на ищеца Етажна собственост на комплекс „Рич 2“,с.Равда,община Несебър,област Б ****************** с идентификатор № *** ,представлявана от управителя Я Л ,сумата в общ размер на 598.25 евро,представляваща неплатена такса за поддръжка,ремонт и обновление на общите части за периода 2017г.-2019г.,съгласно решения на Общи събрания на Етажната собственост,проведени на 15.06.2016г.,16.07.2018г. и 01.07.2019г.,от която за 2017г. сумата в размер на 407.35 евро,за 2018г.сумата в размер на 135.90 евро и за 2019г.сумата в размер на 55 евро такса за фонд „Ремонт“,за което е издадена Заповед №11 от 03.01.2020г.по ч.гр.д.№1288/2019г.по описа на НРС.

С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Изразено е несъгласие с извода на НРС,че с приемане на бланкетни отчети на УС на ЕС може да се доказва извършване на конкретна дейност и разходване на парични суми. В тази връзка се сочи,че районният съд не е взел предвид приложения по делото Акт на контролния съвет от извършена проверка на финансово-стопанската дейност на собствениците през периода 2016г.-2018г.,от който става ясно,че не е имало отчетност на събираните такси и тяхното изразходване,както и че от събраните такси са били изразходвани средства за чуждо имущество,а не за общите части на ЕС ,при това без разходооправдателни документи. Позовават се на цитирана Забележка на страница първа от акта. Считат за неправилен извода на НРС,че не бил относим въпросът по чия сметка са били превеждани парите за таксите,тъй като Димо Костов,по чиято сметка са извършвани 1 преводите е отказал да представи информация за преведените суми.На следващо място въззивниците се позовават на съдебната практика на ВКС,обективирана в Определение №124 от 17.02.2020г.по гр.д.№3130 на трето г.о.на ВКС,съгласно която в тежест на ищеца е да докаже реалното извършване на дейността по поддръжка и начина на изразходване на претендираните суми,при възражение от ответника-етажен собственик,че не е била извършвана дейност по поддръжка на общите части. При отминал период на поддръжка следва да бъде доказано дали реално е осъществявана дейност,дали и от кого е заплатена,защото ако такава дейност не е била извършвана,осъждането на етажен собственик да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата,които не са извършили възложената им работа.Считат,че именно такъв е настоящият случай,тъй като исковата претенция е за отминал период ,а по делото не са представени доказателства за осъществявана дейност,дали и на кого е заплащана.С твърденията за приети отчети не се доказва безспорно осъществявана дейност,а липсват конкретни отчети и не се сочат конкретни лица,на които е възложена дейността и документи,с които да е заплащана.

Въэззивниците считат,че твърдението им за непредставяни реални отчети на контролния съвет е било доказано от представения по делото Протокол от ОС на ЕС,проведено на 20.06.2019г.,като по т.1 на протокола всички изказвания са били в един смисъл-критики към УС и недоволство от работата му и лошото състояние на комплекса.В разискванията по т.2 от протокола е записано,че г-н П като председател на КС е уведомил присъстващите,че отчет не е изготвен,поради липсата на отчет на УС към датата на събранието. Според въззивниците,тези сочени факти опровергават извода на НРС,че с приемането на отчети се доказва осъществяването на някаква дейност.На следващо място се изтъква,че неправилно и необосновано НРС е приел за неотносим приложеният по делото банков документ от 20.09.2017г.за сумата 67 лева.Съгласно ЗУЕС собствениците имат задължение да плащат такса за разходи за ремонт на общите части и платената сума е за ремонт.Намират за неправилно и необосновано становището на НРС,че е неотносима и представената разписка от 22.07.2018г.,с която управителят на ЕС М А е заявила ,че няма претенции към въззивницата С. за плащания през периода 2016г.-2018г.Посочването на периода и липсата на други отношения между А и С. според въззивниците налага извод,че разписката е свързана с етажната собственост.Не е било взето предвид от НРС и липсата на оспорване на двата документа от ищцовата страна. С оглед констатацията на НРС в решението,че за 2016г. ответниците са платили в повече 132.24 евро,но няма изрично изявление за прихващане от тяхна страна за тази сума и в случай,че въззивният съд потвърди изцяло или частично решението на НРС,въззивниците правят възражение за прихващане на присъдената на ищеца сума с насрещното им вземане в размер на 132.24 евро и 67 лева,при което двете насрещни вземания се погасят по размера на по-малкото от двете.Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на НРС и отхвърляне на исковата претенция,нямат доказателствени искания,претендират разноски.

Въззиваемата Етажна собственост,представлявана от председателя на УС Я М Липа чрез адвокати Д.Б. и Б.К. е депозирала в срок писмен отговор,в който се оспорва основателността на въззивната жалба.Посочва се,че са представени по делото протоколни решения за приемането на всички дължими такси за поддръжка на общите части и за фонд „Ремонт“за процесния период,като всички решения са били надлежно обявени съгласно ЗУЕС в община Несебър.Решенията не са били обжалвани и са в сила,като са задължителни за всички етажни собственици,а доказателства за оспорването им ответниците не са представили.Намира,че правилно НРС е отбелязал,че субективните предели на решенията на ОС са по-широки от тези на многостранните сделки,а след влизането им в сила са задължителни за всички етажни собственици.Счита,че по делото е било безспорно доказано,че ответниците са собственици на процесния недвижим имот,за който се претендират като дължими такси,а така също е било доказано,че са ползвали имота си през процесния период,както от справките от дирекция“Миграция“,така и от справките за потребление на електричество и вода.Намира за неоснователно възражението на 2 ответниците,че в комплекса не е била извършвана реална поддръжка на общите части,което се опровергава от представените писмени доказателства- представени от ищеца отчети на УС и КС,от които са видни видът и размерът на извършваните ремонти,както и разходите за поддръжка на общите части.Отчетите са били приети с решения на ОС на ЕС и не са били оспорени по никакъв начин.Представеният отчет на КС за периода 2016г.-2018г. е бил оспорен от ответниците като неистински,но оспорването е неоснователно,тъй като по т.2 от дневния ред на ОС,проведено на 16.07.2018г.този отчет е бил представен за обсъждане и е бил приет.Решението на ОС не е било оспорено от ответниците,не е било оспорено и решението на ОС от събранието,проведено на 01.07.2019г.,на което е бил приет отчетът на УС за периода 06.2018г.-01.07.2019г.и са одобрени извършените разходи през периода в размер на 11 591.69 евро.Намира,че правилно и законосъобразно НРС не е приел като относима към спора писмената бележка от М А ,в която тя заявава,че няма претенции към госпожа С..Единственият начин да се докаже плащане към ЕС е с платежен документ ,а от страна на ответниците платежни документи не са представени.Отправеното до БОС искане е да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на НРС.Няма доказателствени искания,претендира разноски. Възражението за прихващане е прието за разглеждане от въззивния съд.

В съдебно заседание въззивниците,редовно призовани,не се явяват и не се представляват. Нямат нови доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемата Етажна собственост,редовно уведомена, се представлява от пълномощника адв.К.,който оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита, спорът по делото е квалифициран от НРС с правно основание на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС.Въззивният съд прецизира правната квалификация на исковите претенции и във връзка с чл.38 ал.1 ЗУЕС.

За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.38 ал.1 ЗУЕС вр. чл. 6, ал. 1,т.9 и т. 10 от ЗУЕС е необходимо да са налице и двете предвидени в закона предпоставки: 1/ответникът да притежава обект в сграда – етажна собственост и 2/да е налице валидно взето решение на общото събрание на ЕС, определящо дължимите от етажните собственици суми за управление и поддръжка на общите части, както и за фонд "Ремонт и обновяване". Не е било спорно по делото,че ответниците са етажни собственици,притежаващи право на собственост върху жилищен обект в сградата-етажна собственост. С отговора на исковата молба обаче ответниците са оспорили претенцията на ищеца за 2016г. и 2017г. в размер на 12 евро на кв.м./6 евро такса поддръжка и управление и 6 евро такса фонд „Ремонт“ ,като са заявили,че от собствениците са били събирани такси от по 8 евро на кв.м./по 4 евро на кв.м. за всяка от двете такси/,съобразно взети решения на ОС на ЕС, които впоследствие са били отменени от съда. Заявили са,че считат за неоснователно и незаконосъобразно преизчисляването на дължимите от собствениците такси за тези две години съобразно решението на ОСЕС,тъй като същите са били събирани в размер на по 8 евро на кв.м. Тези си твърдения поддържат и във въззивната жалба,с въведено оплакване,че ищецът не е доказал реално извършване на дейността по поддръжка ,тъй като претендира такси за отминал период.

3

НРС правилно е приел,че претенциите на ищцовата Етажна собственост към ответниците за дължими такси за поддръжка и управление и фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г.и 2017г. са определени въз основа на влязло в сила решение на ОСЕС от 15.06.2016г.,представено и прието като доказателство по делото,по т.2 на което общият размер на двете такси за 2016г.и 2017г. е бил определен на 12 евро на кв.м.,разделени на по 6 евро за всяка от двете такси.Не е имало спор между страните,че това решение на ОСЕС е влязло в сила.Ответниците са навели насрещни твърдения,неоспорени от ищеца, че през 2016г.и 2017г.са били взети впоследствие други решения на ОСЕС за намаляване на размера на таксите от 12 евро на 8 евро на кв.м.,които решения обаче са били отменени от съда,но УС на ЕС ги е събирал в този размер. При тези безспорни и между страните по делото факти,източник на задълженията на ответниците за 2016г.и 2017г. е влязлото в сила решение на ОСЕС от 15.06.2016г.,тъй като последващите го решения на ОСЕС са били отменени от съда. Обстоятелството,че УС на ЕС е събирал такси от по 8 евро на кв.м. не води до извод,че задълженията на етажните собственици за разликата са отпаднали.Таксите са били събирани в намаления размер на основание новите решения на ОСЕС,очевидно с цел да не бъдат утежнявани финансово етажните собственици докато трае съдебното оспорване на решенията. По отношение на претенцията по чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС ответниците са противопоставили насрещно възражение за неизпълнение на задължението за поддръжка и управление на общите части от УС на ЕС и възражение,че събраните от етажните собственици средства не са били разходвани по предназначение.Тези възражения са били разгледани от районния съд и са били приети за неоснователни.Правилно е приел НРС,че на провеждани ОС са били приемани ежегодно доклади и отчети за работата на УС на ЕС,извършвани са били и проверки на финансово-стопанската дейност от Контролния съвет, за което са представени писмени доказателства,които обосновават извод,че е била извършвана реална поддръжка на общите части. В случая,освен представените доклади на УС на ЕС,по делото са представени и актовете на Контролния съвет,с които е била извършена проверка на финансово-стопанската дейност на ЕС за периода 16.06.2016г.19.09.2016г. и за периода от 21.09.2016г.-12.06.2018г. КС е извършил проверка на всички приходи и разходи,проверени са били фактури,касови бележки,РКО и договори,представени от УС на ЕС. В актовете няма констатации за неосъществяване на дейностите по поддръжка и управление,а точно обратното- подробно и ясно са посочени детайлизирано всички разходи по пера,за които са представени на КС разходооправдателни документи.Цитираната от въззивниците съдебна практика относно доказването на реално осъществена дейност по поддръжка и управление не изключва възможността същата да бъде доказвана с представянето на писмени доказателствадоклади и отчети на УС на ЕС за осъществяваната дейност през съответната година,приети от ОС, както и с актове на КС,в които се обективират резултати от извършена проверка на разходваните средства за конкретен период. Критиките към УС,отправяни от етажни собственици на проведено ОС на 20.06.2019г.,обективирани в представения по делото протокол от проведеното ОС не могат да обосноват извод,че реално дейност не е била извършвана.От съдържанието на протокола от 20.06.2019г.се установява,че е имало недоволство от лошото управление и поддръжка на 4 комплекса,но от друга страна е имало и изказвания,че ЕС има затруднения с осигуряването на средства за всички разходи,поради неплащане на дължимите такси за поддръжка и управление от етажни собственици.При това положение,въззивният съд няма основание да направи извод,че поддръжка и управление не са били осъществявани ,а само,че обемът на дейности е бил намален през 2018г.поради финансови затруднения на ЕС.