Решение № 22353 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22353 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110107679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Н. К. С., Я. К. Т., М. К. Т., К. К. Т. и И. К. Т. за осъждането им да платят разделно, по 1/5 част всеки един от тях от следните суми : сумата от 6215,38 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „О*** за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.02.2024г.) до окончателното плащане, сумата от 889,46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 19.07.2023г., сумата от 16,90 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.02.2024г.) до окончателното плащане и сумата от 3,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.08.2020г. – 19.07.2023г.

Ищецът твърди, че В. Д. Т. е била клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от “Техем Сървисис” ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение. За процесните задължения отговаряли ответниците в качеството им на наследници на В. Д. Т.

Ответниците чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Възразяват, че не са представени доказателства, че наследодателката на ответниците е била собственик на процесния имот през процесия период. Не било доказано и публикуването на Общите условия на топлофикационното дружество и съответно не било доказано същите да 1 обвързват ответниците. Не било доказано сключване на договор между третото лице – помагач и етажната собственост. Оспорва се третото лице – помагач да е извършвало дялово разпределение спрямо процесния имот. Оспорва се процесният имот да е топлоснабден и в него да е била доставена топлинна енергия в процесния период на претендираната стойност.

Не било доказано измервателните уреди в процесния имот да са били надлежно отчитани.

От процесните фактури за задълженията не се установявал с категоричност размерът на претендираните главни задължения, а освен това същите не били доведени до знанието на ответниците, нито били публикувани с интернет страницата на ищеца, поради което се оспорва ответниците да са изпаднали в забава.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца, - “Техем Сървисис” ЕООД, е подало писмено становище, с което не оспорва предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период В. Д. Т. е била собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ, както и че ответниците са наследници на В. Д. Т..

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

По делото като доказателство е приета заповед № РД 41 – 554 от 11.05.1988г. на председателя на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет (л.133), от която се установява, че въз основа на влязлата в сила заповед по чл.98 ЗТСУ № РД – 40-04 от 06.01.1987г. е определено процесният имот да се предостави в обезщетение на Н. С.Ч. в съсобственост с К.В. Т. – син.

В приетия като доказателство списък на етажни собственици от 28.10.1992г. като собственик на процесния апартамент фигурират имената и подписа на К.В. Т.. Именно К.В.

Т. е бил титуляр на партидата на имота, открита при топлопреносното предприятие, видно от приетите по делото общи фактури, издадени от ищеца спрямо задълженията за имота през процесния период.

По делото като доказателство по делото е прието удостоверение за наследници на В. Д.

Т. (л.38), от което се установява, че същата е починала на 20.07.2023г. (след края на процесния период). Същата е починала като вдовица и е оставила като наследници децата си – ответниците по делото : Н. К. С., Я. К. Т., М. К. Т., К. К. Т. и И. К. Т..

Събраните по делото косвени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до еднозначния извод, че процесният имот е бил собственост на К.В. Т., като след неговата смърт и след смъртта на съпругата му - В. Д. Т., имотът по наследствено правоприемство е придобит от ответниците по делото при равни квоти – по 1/5 ид.ч. за всеки един от тях (чл.5, ал.1 ЗН).

От горното следва, че съсобствениците на имота - В. Т. и децата й – ответниците по делото – всички наследници на К.В. Т., имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и В. Т. и децата й – ответниците 2 по делото, от една страна, и ищецът – от друга -, през процесния период са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице в имота е имало монтирани 6 бр. радиатори, на които не са били монтирани топлинни разпределители, нито термостатни вентили. В имота е нямало и монтиран водомер за отчитане на битово горещо водоснабдяване. През процесния период дяловото разпределение е извършвано на база служебен отчет, като в този случай топлинната енергия е равна на инсталираната мощност по максималния специфичен разход на сградата. Потреблението на топла вода е изчислявано на база брой потребители – 3 лица, с нормативно установен разход за денонощие в размер на 140 л на брой потребител.

Начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определЯ. съобразно нормативните изисквания за процесния период.

В случая не са съставяни протоколи за отчет на уредите за дялово разпределение в процесния имот – на водомер за топла вода и на индивидуални топломери. Това е така, защото в имота няма монтиран водомер за отчитане на потреблението на топла вода, в който случай изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Също така след като на радиаторите в жилището няма монтирани уреди, топлинната енергия се изчислява съгласно т.6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост (Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването) – прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмЯ.та на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

3

От заключението на вещото лице (отговор на задача № 7) се установява, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал редовно, на всеки две календарни години, на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност, като документите, удостоверяващи извършените проверки, са цитирани в т.13 и т.14 от раздел II от заключението.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 10938,65 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 10704,96 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 122,69 лева.

В приетата като доказателство обща фактура № 1014106209 за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.12) е отбелязано плащане на сумата от 157,28 лева. За други погасявания на задълженията не са ангажирани доказателства. При това съдът приема, че неплатената цена за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 10781,37 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.