Решение № 4236 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4236 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20231110145465 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. И. Б. и М. Ф. Б., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата И. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 577,02 лева – главница, от която сумата 553,44 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,58 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата И. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 54,06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 577,02 лева – главница, от която сумата 553,44 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,58 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата М. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 54,06 лева, представляваща 1 лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците И. И. Б. и М. Ф. Б. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: ателие № 7, находящо се в гр. София, жилищна група АДРЕС, втори тавански етаж, с абонатен № 377219, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ТА-ЕС - Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 11735 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците И. И. Б. и М. Ф.

Б., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Т..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. На първо място прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца. Възразява, че към настоящия момент липсвал валиден договор между етажната собственост и топлинния счетоводител, поради което нямало правно основание посоченото дружество да осъществява услугата дялово разпределение. Твърди, че през исковия период процесното жилище било необитаемо, на шпакловка и замазка, като в него нямало монтирани радиатори и не била ползвана топлинна енергия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД не изразява становище по 2 предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Иванова. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като уточнява, че по делото било извършено плащане на сумата в размер на 600 лева от ответницата И. Б., с което били частично претендираните от нея вземания. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което уважи предявените искове, като съобрази извършеното от ответницата И. Б. плащане. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата И. И. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответницата М. Ф. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. Тодоров, в която заявява, че поддържа изцяло депозирания отговор и направеното в същия възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161, том І, рег. № 3598, нот. дело № 127 от 2007 г. по описа на нотариус С. Д., рег. № 358, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 23.04.2007 г. ответниците И.

И. Б. и М. Ф. Б. закупили в съсобственост процесния имот, а именно: ателие № 7, находящо се в гр. София, ул. АДРЕС, жилищна група АДРЕС, втори тавански етаж. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от 21.10.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД и етажната собственост, и протокол от 14.10.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на ул. АДРЕС съществували още към 2002 г.

3

Видно от протокол от 14.10.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на ул. АДРЕС взело решение за сключване на договор с „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот – ателие № 7 били отбелязани 4 броя радиатори и 1 брой апартаментен топломер. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответниците – Кирил Николов Илков.

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 21.10.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост ул. АДРЕС в качеството на възложител, и „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. От своя страна възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки отоплителен сезон. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-О-68/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. І.1 и чл.

ІІІ.1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложени по делото 3 броя талони за отчет на уредите за дялово разпределение съответно от 04.06.2020 г., 14.05.2021 г. и 16.05.2022 г. и 3 броя изравнителни сметки за периодите 05.2019 г. – 04.2020 г., 05.2020 г. – 04.2021 г. и 05.2021 г. – 04.2022 г., за процесния имот била начислена топлинна енергия за отопление по данни от един индивидуален апартаментен топломер (за периодите 05.2019 г. – 04.2020 г. и 05.2020 г. – 04.2021 г. показанията били „0“), за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер (с нулеви показания за целия исков период). Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Талоните за отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили 4 отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.