Решение № 2748 от 06.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. Варна, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20253110113199 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. И. И., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С. А. К., вписан в АК-Варна, срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ****, обективно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 984601 от 20.12.2023 г. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с цена на иска 1 057 лева, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на всичко платено над главницата по договора, с цена на иска 357 лева.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че на 20.12.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № 984601, по силата на който на кредитополучателя е предоставена главница в размер на 700 лева. Съгласно раздел „Условия по кредита“ към договора, заемателят дължи „такса за експресно разглеждане“ в допълнение към договорената възнаградителна лихва. Общата сума, заплатена от ищеца по договора, е в размер на 1 057 лева, погасена с една погасителна вноска на дата 11.03.2024 г.

Ищецът твърди, че клаузата за таксата за експресно разглеждане, съпоставена с естеството на договора за заем, налага извода, че по своето същество тази такса представлява скрито оскъпяване, разход за длъжника и 1 възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърди, че съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР, а в случая кредиторът се е задоволил единствено с посочване на цифрова стойност на ГПР, без да пояснява как е определен този размер. Излага съображения, че таксата за експресно разглеждане представлява разход, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР, а при коректното включване нормативно установеният в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР би бил надвишен, поради което счита, че кредиторът не е включил възнаграждението по таксата в ГПР с единствения стремеж да заобиколи посочената императивна норма.

Ищецът се позовава на решение по дело C-714/22 на Съда на Европейския съюз, в което по повод преюдициално запитване относно недействителността на договори за потребителски кредити е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Позовава се и на решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, ІІ ТО, съгласно което недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК, в частност на посочения ГПР по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, се приравнява на липсата му и води до недействителност на договора, като неточното посочване на този компонент има същата последица като непосочването му.

На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът моли ответникът да бъде осъден да върне заплатената над главницата сума, доколкото съгласно чл.

23 от ЗПК, при обявена недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Платената сума над отпуснатата главница в размер на 357 лева представлява неоснователно обогатяване за ответника поради изначалната недействителност на договора и подлежи на връщане, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на 2 исковата молба до окончателното плащане.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ****, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Оспорва наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск. Сочи, че таксата за експресно разглеждане е за незадължителна допълнителна услуга, съзнателно избрана от кредитополучателя чрез отбелязване в заявлението за кредит, поради което не следвало да се включва в ГПР. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 56,56 % не надвишава нормативно установения максимален размер от 69 %.

Поддържа, че клаузата за таксата е индивидуално договорена, като ищецът е бил запознат с нейното съдържание и стойност чрез Стандартния европейски формуляр още преди сключването на договора. Признава получаването на сумата над главницата по договора, но поддържа, че е налице валидно правно основание за нейното задържане. В подкрепа на твърденията си представя лог файл по договора, Стандартен европейски формуляр, Искане за сключване на договор за кредит и справка за движенията по договора.

Съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че следва да докаже сключването на договора и съдържанието на клаузите му, в т.ч. клаузата за такса за експресно разглеждане, извършването на плащания по договора в общ размер на 1 057 лева и заплащането на сумата от 357 лева над размера на предоставената главница, а на ответника – че следва да докаже наличието на валидно правно основание за получаването и задържането на претендираната сума, включително действителността на клаузата за таксата, незадължителния и индивидуално договорен характер на услугата, правилното формиране и посочване на ГПР и съответствието на договора с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор, по силата на който на ищеца е предоставена главница в размер на 700 лева, че по договора е начислена такса за експресно разглеждане, и че договорът е изцяло погасен с плащане в общ размер на 1 057 лева, извършено на 11.03.2024 г.

3

По искане на ответника за събиране на данни относно имущественото състояние на ищеца, отправено с оглед приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът е констатирал, че този въпрос касае единствено разпределянето на отговорността за разноски и не е обусловил събирането на доказателства за материалноправния спор, поради което е оставил искането без уважение.

Двете страни са депозирали писмени становища по същество и не са се явили в проведеното на 05.06.2026 г. открито съдебно заседание, като са поискали делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло исковата молба, не сочи нови доказателства и не прави възражения по обявения за окончателен доклад по делото. Съдът е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в производството са обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД.

По допустимостта на установителния иск:

Оспорването от страна на ответника на наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск е неоснователно. Правният интерес се преценява въз основа на твърденията, изложени в исковата молба. Ищецът има качеството на потребител по процесния договор за кредит, поради което разполага с правен интерес да иска установяване на неговата недействителност. Отделно от интереса от предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото без основание по чл. 55 от ЗЗД, за ищеца съществува и самостоятелен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на договора, доколкото признаването на нищожността погасява за в бъдеще всяко евентуално задължение на ищеца към ответника, произтичащо от процесния договор. Поради това установителният иск е допустим.

4

По установителния иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК:

Предвид съдържанието си процесният договор по правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, а съгласно т. 10 – годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, при посочване на взетите предвид допускания.

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 20.12.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 984601, по силата на който на ищеца е предоставена главница в размер на 700 лева. Договорът предвижда договорна лихва в размер на 25,38 лева за срока на ползване на кредита, при фиксиран ГЛП от 45 % и обявен ГПР от 56,56 %, така че вноската без такса за експресно разглеждане възлиза на 725,38 лева. Отделно е начислена такса за експресно разглеждане в размер на 221,81 лева, вследствие на което дължимата от ищеца вноска, включваща тази такса, е нараснала на 947,19 лева.

Съдът приема, че така начислената такса за експресно разглеждане съставлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е следвало да бъде включен при формирането на ГПР. Услугата „експресно разглеждане“ по своята същност не съставлява самостоятелна финансова услуга с независима икономическа стойност за потребителя, а е свързана единствено с обработката на искането за отпускане на кредита от страна на самия кредитор. Размерът

– 221,81 лева – е несъразмерно висок спрямо договорената възнаградителна лихва от 25,38 лева за същия период и представлява близо една трета от предоставената главница, за срок на ползване на кредита от едва 29 дни, което обективно сочи, че таксата не покрива реална насрещна услуга, а представлява прикрито възнаграждение по кредита.

Обстоятелството, че услугата е обозначена като „незадължителна“ чрез 5 отбелязване в заявлението за кредит, не е достатъчно да установи, че тя действително е незадължителна и индивидуално договорена по смисъла на закона, доколкото тежестта на доказване на този факт е била възложена на ответника с доклада по делото. Представените от ответника лог файл, Стандартен европейски формуляр и Искане за сключване на договор установяват единствено процедурата по кандидатстване и предоставяне на преддоговорна информация, но не съдържат данни, от които да се установи, че на ищеца реално е била предложена възможност за получаване на кредита без тази такса при съпоставими условия, нито че размерът на таксата е бил предмет на индивидуално договаряне.

С оглед изложеното, невключването на таксата за експресно разглеждане при формирането на ГПР е довело до посочване на невярна стойност на ГПР от 56,56 %, тъй като реалните разходи по кредита надхвърлят значително договорната лихва. Отчитайки съотношението между размера на таксата (221,81 лева) и размера на главницата (700 лева) за срок на ползване от 29 дни, действителният размер на ГПР би надхвърлил в пъти нормативно установения по чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален праг от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, независимо от твърдението на ответника, че обявеният ГПР от 56,56 % не надвишава посочения от него норматив от 69 %.

Договорът поради това не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 36 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84db6c48-6be1-42d3-82f8-2e5799be4a14