Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 10.05.2023, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 56/2023
Вид
Решение № 112
Подписан
10.05.2023
В сила
26.05.2023
Състав
Димитринка Емилова Купринджийска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Исперих, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100056 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.

Постъпила е искова вх.№ 229/23.01.2023 г. от А. Т. Р. от с.З, общ.К, с адрес за призоваване: гр.Р, ул.“М“ № .., офис .., чрез адв.С. Б., против Р. Т. Р. от гр.И., обл.Р, като моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак на 25.08.2021 г., от който нямат родени деца. Първоначално отношенията им били нормални, но в последствие се влошили заради проявили се различия в характерите им, злоупотреба с алкохол от ответника и упражнявано от страна на съпруга физическо и психическо насилие спрямо съпругата, което довело до фактическата им раздяла на 03.12.2022 г. и до настоящия момент. В резултат на това в брачните отношения на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

Предвид изложеното счита, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли да бъде прекратен изцяло по негова вина. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Ш..

В съдебно заседание се явява лично и с адв.С. Б. от АК - Р, като поддържа така предявената искова молба и излага подробни съображения.

Претендира и за сторените в производството разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р. Т. Р. представя такъв, чрез упълономщен представител адв.Е. К. от АК - С, като счита иска за допустим.

Не възразява да бъде прекратен брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, но счита, че вина за това има изцяло ищцата.

Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Отрича да е 1 упражнявал психическо и физическо насилие над съпругата си. Счита, че с твърденията си ищцата се стреми да оправдае собственото си поведение спрямо него, а именно, че го е изоставила. С оглед изложеното моли да се прекрати брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ищцата.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв.Е. К. от АК – С, която поддържа писмения отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 151/25.08.2021 г. на Община Р. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Р..

От общото си съжителство страните нямат родени деца. След сключването на брака заминали за Г, където се установили да живеят и работят. Отношенията им били добри в началото на брачното съжителство, но след известно време се обтегнали и влошили. Основната причина за това било поведението на съпруга, който след като консумирал алкохол ставал агресивен и посягал да бие съпругата си. В резултат на това на 03.12.2022 г. ищцата си събрала багажа и напуснала семейното жилище, като се прибрала в Б. От тогава съпрузите не са се търсили, не поддържали връзка помежду си и не желаели да възстановят брачните си отношения.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в с.з. свидетели С С Р, С О М и З Т. С, както и от представените писмени доказателства по делото.

В хода на съдебното дирене се събраха две групи гласни доказателства.

Според показанията на св.С Р – майка на ищцата, проблемите на дъщеря й и зет й започнали още преди сватбата, когато тя разбрала, че ответникът е съден за употреба на наркотици. Въпреки това ищцата не отменила сватбата, тъй като се надявала, че когато отидат в Г и заживеят заедно, нещата ще се оправят. Няколко месеца по-късно обаче тя се обадила на майка си и се оплакала, че не може да се справи със съпруга си, който всяка вечер употребявал алкохол и ставал агресивен спрямо нея. Свидетелката заминала за Г и няколко месеца работела там, заедно със съпрузите. През това време е ставала многократно свидетел на конфликтите между тях, като основният проблем бил в поведението на ответника след като употреби алкохол. Когато бил трезвен бил много добър човек, но след като се напиел ставал агресивен и посягал да удря съпругата си. На това му поведение свидетелката е присъствала и в Б, когато съпрузите се прибирали за празници и почивки. Тя се опитала да разговаря по този повод с родителите на ответника, но те отказали да се месят. В последствие дъщеря й взела решение да се раздели със съпруга си и се върнала в Б сама в началото на месец декември 2022 г. От тогава не поддържала връзка с него..

Свидетелките С М – родственица по сватовство на ответника и З С – негова сестра заявяват, че не са знаели за проблемите между съпрузите и са били изненадани от раздялата им, тъй като двамата много се обичали.

Живеели известно време заедно преди брака в Г и след сватбата продължили да живеят там. Когато са идвали в Б и са се срещали с тях, не били забелязали да има някакво неразбирателство между съпрузите, напротив останали са с впечатление, че се разбират и уважават. По отношение на употребата на алкохол от страна на ответника твърдят, че като пиел по събирания ставал по2 скоро весел, не били забелязали да става агресивен и да посяга на жена си.

Напротив, бил много внимателен с нея. Наблюденията на свидетелките върху отношенията между съпрузите били на базата на срещите им за по час – два, когато са се прибирали в Б.

В хода на производството ищцата е направила разноски в общ размер на 1025.00лв. – 25.00лв. за първоначална ДТ и 1000.00лв. за адвокатски хонорар, а ответникът – 1200.00 лв. за адвокатски хонорар.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

От няколко месеца страните са в постоянна фактическа раздяла, поради влошени отношения между тях. През този период не са осъществявали контакти помежду си, не са се интересували един от друг. Двамата съпрузи не са се търсили и не са правили опити за запазване на семейството си. Съпругът е живее и работи в Г, а съпругата – в Б.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство. По този начин необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен, още повече че и двамата заявяват категорично желанието си за това. Очевидно съпрузите нямат желание да живеят заедно като семейство.

Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

Спорният момент в настоящото производство е чия е вината за влошаване на отношенията между съпрузите, което от своя страна е довело до настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Според ищцата вината за това е изцяло на съпруга, който с поведението си, особено след употреба на алкохол, е допринесъл за неразбирателството и за крайното й решение да се разделят. В подкрепа на нейната теза са показанията на св.С Р.

Същевременно според ответника вината за разстройството на брака е изключително на съпругата, която го е изоставила. Отрича да е упражнявал психически и физически тормоз спрямо нея. В подкрепа на неговото становище са показанията на свидетелите С.М и З.С.

Съдът, след задълбочен анализ на свидетелските показания и съпоставяйки ги помежду им, прецени, че няма пречка да кредитира същите, въпреки, че и трите свидетелки са близки родственици на страните и е нормално да проявяват симпатии и пристрастия към ищцата или ответника.

Същевременно предвид близката родствена връзка именно те е нормално да имат и преки и непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите. Показанията и на тримата свидетели са последователни, логични и всеки един от тях посочва своя поглед върху семейните отношения на страните. Всички свидетели твърдят, че бракът между съпрузите в началото вървял добре, те се обичали и разбирали. В крайна сметка всички свидетели са категорични, че раздялата между съпрузите е настъпила в началото на месец декември 2022 г., като ищцата е тази, която е напуснала семейното жилище.

3

Същевременно съдът счита, че относно фактите, свързани с влошаването на отношенията между съпрузите и най-вече причините, допринесли за това, следва да се кредитират изцяло показанията на св.С.Р. Именно тя като майка на ищцата е имала преки и непосредствени наблюдения на техните отношения в ежедневието им, работила е и е живяла с тях няколко месеца в Г, когато са идвали в Б са отсядали в нейния дом, с нея дъщеря й е споделяла всички проблеми и притеснения, свързани с брака й. В тази връзка съдът приема, че твърденията й относно агресивното поведение на ответника спрямо съпругата му след консумация на алкохол, са на базата на преките й наблюдения и впечатления. Действително тя е много близък родственик на ищцата и е нормално да се стреми да защити дъщеря си, но фактите и обстоятелствата, за които тя свидетелства в съдебно заседание, не бяха опровергани по никакъв начин от представените от ответника доказателства.

Свидетелите С.М и З.Сизрично посочват, че наблюденията им върху семейните отношения на съпрузите са за кратки периоди от по един – два часа, при това в редките случай, когато те са им ходели на гости при престоя им в Б. Т.е. свидетелките не са имали преки и непосредствени впечатления от ежедневието им и взаимоотношенията им за продължителни периоди от време, както това е било при св.С.Р. Освен това майката на ищцата изрично посочва, че когато ответникът е трезвен, той е добър човек, съвсем различен от състоянието след употреба на алкохол. Очевидно основният проблем в отношенията на съпрузите идва именно от ежедневната консумация на алкохол от ответника, след което той проявявал агресия към съпругата си.

Въпреки нейните опити да се справи с този проблем, включително и опитвайки се да ограничи съпруга си в употребата на алкохол, в крайна сметка отношенията им са се обтегнали до състояние, в което тя е взела решение да се разделят. От друга страна ответникът не успя да докаже противобрачно поведение на ищцата, с което същата да е допринесла за влошаване на отношенията им. Действително съпругата е напуснала семейното жилище и е прекратила семейните отношения, но това е станало само заради поведението на съпруга. В този смисъл са събраните по делото ддоказателства.

С оглед изложеното съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, които, при възникнал проблем в резултат на неговото поведение, не е направили необходимото за преодоляване на различията и противоречията помежду си, за заздравяване на семейните си отношения и в крайна сметка с поведението си е допринесъл за прекъсване на брачната връзка.

Ищцата е поискала след прекратяване на брака възстанови предбрачното си фамилно име Ш.

Не са предявени претенции за издръжка между съпрузите, както и за ползване на семейно жилище.

Предвид обстоятелството, че страните нямат родени от брака непълнолетни деца, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

При горния изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, разноските следва да се възложат на виновния съпруг, като ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-И сумата от 50.00 лева - окончателна държавна такса по производството, а на ищцата – сумата от 1025.00 лв., включваща първоначална ДТ в размер на 25.00 лв. и 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение.