Решение № 59 от 26.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Враца, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20231400900086 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на искова молба вх.№5315/24.08.2023г., подадена от Т. М. Й. от ***, в качеството й на наследник в правата на М. Н. П., чрез упълномощения й адвокат Н. Д., против ЗАД“ДаллБогг: Живот и здраве“АД-гр.София, за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от наследодателката на ищцата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.02.2023г. и причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Претендира се и за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от14.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски по делото.

С подадената искова молба ищцата твърди, че е наследник на М. Н. П., б.ж.на ***, починала на 23.03.2023г., която приживе е предявила пред застрахователното дружество писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди се също, че на 27.02.2023г.на път ІІ-13 /МонтанаВраца)Крапчене.Борован-Бяла Слатина-Кнежа-Искър-Долни Дъбник (Плевен-Луковит) в района на км.32+500 между селата Борован и Девене настъпва ПТП-самокатастрофа с МПС с рег.№М **** ВН, марка „Форд“, модел „Галакси“, управлявано от М. И. И., като при настъпването на ПТП пътник в него е била М. Н. П.. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, на остър завой водачът губи контрол върху управляваното МПС, като излиза от пътното платно и се преобръща.

В исковата молба се твърди, че като резултат от така настъпилото ПТП на М.

1

П. са причинени тежки телесни повреди, изразяващи се в охлузвания, кръвонасядане по лицето, фронтално; счупване на долния край на ляв хумерус,закрито; фрактура на десен arcus vertebrae на Vll-ми шиен прешлен, фрактура на процесус спинозус на Vl-ти шиен прешлен; фрактура в областта на големия трохентер в областта на лява бедрена кост; напреднали пулмофиброзни промени; нискостепенен белодробен застой; усилен мрежовидно деформиран интерстициален рисунък; сърдечна сянка – калцирана ао дъга; както и множество други, с оплаквания от остра болка вдясно в областта на таза, в областта на лява подбедрица и глезен.

Посочва се, че непосредствено след ПТП М. П. била откарана в болника, където престояла общо 22 дни. По време на престоя били направени множество изследвания, както и оперативна интервенция под обща венозна анестезия, при която е репонирана фрактурата. Сочи се също, че на 08.03.2023г. М. П. е изпаднала в клинична смърт, след което на 21.03.2023г. е починала.

Ищцата твърди, че за управлявания от М. И. И. лек автомобил „Форд Галакси“ с рег.№ М****ВН има сключена застраховка "Гражданска отговорност" със срок от 28.11.2022г.до

27.11.2023г. към

Застрахователно акционерно дружество

„Даллбогг:Живот и здраве“АД-гр.София.

Твърди се, че приживе М. П. е депозирала пред застрахователното дружество писмена претенция за обезщетение от 14.03.2023г., във връзка с което е образувана щета №0801-001670/2023-01. На 21.03.2023. на ответника били представени всички документи, с които пострадалата разполагала, но застрахователното дружество неправомерно изискало представянето на други, с които тя не разполага.

С подадения отговор вх.№6351/12.10.2023г. ответникът „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е направил възражение за недопустимост на предявения иск, като е навел следните основания за това:

1/ че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право, поради което не може да се предяви от наследник за вредите, които наследодателят е претърпял;

2/ че починалата М. П. не е предявила валидна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като приживе същата не е била в състояние да формира правно валидна воля за лично подаване на претенцията или за упълномощаването на адвокат да я подаде;

3/ че ищцата не притежава качеството на наследник на М. П., включително поради възможност да е бил извършен отказ от наследство.

С отговора ответникът поддържа също, че предявеният иск се явява и неоснователен.

Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо л.а. „Форд Галакси“ с рег.№ М****ВН по силата на застрахователна полица №BG/30/122003422635 за застраховка "Гражданска отговорност" със срок на валидност от 28.11.2022г.до 27.11.2023г.

Ответникът обаче категорично оспорва твърденията на ищцата, че водачът на 2 застрахования лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и посочва, че не е налице нито противоправно поведение на водача, нито причинна връзка между осъществяването на ПТП и претърпените от наследодателката на ищцата телесни увреждания. Оспорват се всички изложени в исковата молба твърдения за наличието на противоправно поведение, причинно-следствена връзка и увреждания, като насрещно се твърди, че наследодателката е страдала от терминален стадий на бъбречна болест, която е вероятната причина за смъртта й. Посочва се, че описаните в исковата молба телесни увреждания не биха могли да причинят смъртта на наследодателката, поради което извън описаните фрактури, останалите усложнения не са в резултат на застрахователното събитие. Развиват се доводи, че изпадането на наследодателката в клинична смърт, което е наложило приемането й в отделението по анестезиология и интензивно лечение, се дължи на предхождащи заболявания, а не на травмите от пътния инцидент. В условията на евентуалност се поддържа, че посочените усложнения за резултат от лекарска грешка-непредотвратяване на мастната емболия и пневмонията и неадекватни здравни грижи за пациента.

Ответникът оспорва и твърденията за виновно поведение на водача на лекия автомобил като твърди, че процесното ПТП е резултат от случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

Оспорва се също механизма на ПТП, както и размера на претендираното обезщетение.

Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа, че наследодателката е пътувала без поставен предпазен колан.

Най-сетне ответникът оспорва и началния момент, от който се претендира лихвата за забава като поддържа тази претенция следва да се отхвърли поради неоснователност на главния иск. В условията на евентуалност се поддържа, че лихвата следва да се присъди от датата на предявяването на иска, тъй като в подадената от наследодателката извънсъдебна претенция не е била посочена банкова сметка, по която обезщетението да се плати.

С подадената допълнителна искова молба ищцата развива доводи, че вината на водача на МПС се предполага до доказване на противното по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, а механизмът на ПТП се извлича от представения по делото констативен протокол за ПТП. поддържа се също, че предмет на иска са единствено телесните повреди и последващите неимуществени вреди от претърпяното ПТП, но не и смъртта на наследодателката, поради което е безпредметно изследването на причинноследствената връзка между ПТП и смъртта. Оспорва се наведеното от ответника възражение за съпричиняване, като се развиват съображения, че дори при непоставен обезопасителен колан възражението за съпричиняване ще е основателно само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не била настъпили или била били в помалък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал обезопасителен 3 колан. По отношение претенцията за законна лихва ищецът се позовава на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и твърди, че лихвите за забава се покриват от застраховката и са част от дължимото застрахователно обезщетение.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът заявява, че поддържа твърденията, съображенията и възраженията от първоначалния отговор, както и искането си за спиране на производството по делото на осн.чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.

В хода на производството по делото ищцата Т. М. Й. е починала, поради което на нейно място са конституирани законните й наследници Ц. Н. Х. и С. Н.

Х., които поддържат иска.

С определение №365/04.11.2024г. съдът се е произнесъл по наведените от ответника възражения за недопустимост на иска, като е приел същите за неоснователни, а предявеният иск за допустим.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана комплексна медицинска и автотехническа експертиза.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

С постановено по реда на чл.374 от ГПК определение е обявено за безспорно в отношенията между страните наличието на наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/30/122003422635 със срок от 28.11.2022г.до 27.11.2023г. за л.а. „Форд Галакси“ с рег.№ М****ВН, сключена с ответното дружество „Даллбогг:Живот и здраве“АД-гр.София. Обявено е за безспорно също така настъпило на 27.02.2023г. ПТП с участието на застрахования л.а.

„Форд Галакси“ с рег.№ М****ВН.

По делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица №9670003186/01.03.2026г., съставен от мл.контрольор при ОДП-Враца, от която се установява, че на 27.02.2023г. около 10 часа на път ІІ-13, км.32+500, е настъпило ПТП, с участието на л.а. „Форд Галакси“ с рег.№ М****ВН, управляван от М. И. И.. В протокола е посочено, че в следствие на настъпилото ПТП ранена е М. Н. П.-пътник на задната седалка на автомобила, която е получила фрактура на лявата ръка, без опасност за живота, и е настанена в МБАЛ“Христо Ботев“-Враца. Като пострадал от ПТП е посочен и водачът на лекия автомобил.

Както това се установява от приложеното НАХД №1258/2023г. на РС-Враца, същото е приключило с влязло в сила споразумение по чл.375а, ал.3, вр.с чл.384, ал.1, вр.с чл.382, ал.6 от НПК, по силата на която М. И. И. е бил признат за виновен за това, че на 27.02.2023г. на път ІІ-13, при км. 32+500, с посока на движение с.Борованс.Девене, при управление на л.а. „Форд Галакси“ с рег.№ М****ВН, е нарушил 4 правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП-при максимално допустима скорост за движение от 90 км/ч., се е движел със скорост от 122 км/ч., е извършил ПТП, при което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на М. Н. П., изразяващи се в следното: счупване на лява раменна става, довело до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник; счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник и счупване на шести и седми шиен прешлен, довело до трайно затруднение на движението на врата, поради което и на осн.чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1, вр.с чл.78а, ал.1 от НК и чл.375а, ал.2 от НПК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на пътнотранспортното произшествие, механизма му, настъпилите от него вреди и виновното за ПТП лице, за изясняване на механизма на същото от гледна точка на направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради непоставен предпазен колан, по делото е назначена и изслушана комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Изследвайки материалите по делото и материалите от приложеното НОХД вещите лица В. П. и д-р Ф. Т. са достигнали до заключението, че към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалата М. П. е била без поставен предпазен колан. Според вещите лица, след установяването на автомобила в покой, тялото на П. се е намирало изцяло извън автомобила, като причината за това е действието на инерционните центробежни сили върху тялото й при завъртане на автомобила спрямо надлъжната си ос на около 360 градуса, което е довело до изпадане на тялото от автомобила. В условията на непоставен предпазен колан тялото на пътника е в свободно движение в купето, като първоначално се движи напред към предната седалка, след това на ляво към задната врата на автомобила, след това към тавана и изпада през счупеното задно дясно стъкло на автомобила. В експертното заключение се посочва също, че описаните в исковата молба увреждания по тялото на пострадалата не биха се осъществили, ако бе поставен предпазен колан, тъй като коланът би задържал тялото към седалката.

Разпечатката съдържа 41 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84d82b16-47b3-449d-b2a0-c25df6369416