Определение № 1480 от 20.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1480 гр. Варна, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500391 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 103 297/19.12.2024г. / вх. No на ВРС/ от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Сребърна“ 16, ет.8, представлявано от Светослав Ангеловизпълнителен директор, действащ чрез адв. В. Б. - К. от САК, срещу Определение № 13428 /27.11.2024г., постановено по гр. дело № 6890 / 2023г. на Варненски районен съд, 50-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 87119/30.10.2024г., подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, за изменение на Решение № 3390/01.10.2024г., постановено по гр.д. № 6890/2023г. по описа на ВРС, 50 с-в, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Счита, че присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна в размер на 1015 лева противоречи на справедливостта, добрите нрави и морала и моли съда да се съобрази с разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. и доразвити с Решение по дело С-438/22. Излага подробни съображения и цитира практика, като обосновава, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следвало да се прилага и посочените в нея размери не били обвързващи за съда. По делото бил представен Договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който се установявало, че адвокатът оказва безплатна правна помощ. Следвало да изясни, че когато била предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение се определял от съда като при определянето на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА, следвало да се изхожда от конкретната правна и фактическа сложност на делото, извършените по него процесуални действия, вида и обема извършена 1 работа от адвоката. В настоящия случай предметът на правния спор не се отличавал със сложност, а с еднотипност и стандартизираност, релевантните факти не били многобройни.

С оглед на гореизложеното и предвид множеството идентични дела, водени в страната, ниската правна и фактическа сложност, намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. На база на събраните по делото данни счита, че следва да се присъди едно адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната, съответстващо на правото на ЕС, а именно в общ размер от 600 лева.

На второ място, намира, че присъдените разноски в полза на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД били неправилно определени. На база на събраните по делото данни ответникът имал правото да иска от противната страна да заплати така направените разноски. При този изход на спора ищцата дължала пропорционално на уважената част от делото сторените разноски като следвало да бъде приложено т. нар. „просто тройно правило“, а именно: уважената част (2000 лева) се разделя на предявения размер (2722.63 лева), като получената стойност се умножавала по направените по делото разноски (1398.80 лева). Сумата е сбор от: 138.80 лева държавна такса за насрещната искова молба, 960 лева платено адвокатско възнаграждение по насрещния иск, 300 лева внесен депозит. С оглед на горепосоченото счита, че следва да се присъдят в полза на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД сторените разноски, пропорционално на уважената част от иска, а именно 1027.54 лева или евентуално 807 лева.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Тълкуването на СЕС не изключвало дефинитивно приложението на Наредба №1/09.07.2004 г., а съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формирала с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото. Изготвянето на исковата молба представлявало сложна конструкция от извършени действия. Всеки случай бил индивидуален, както и работата по него и всеки заслужавал да бъде възнаграден спрямо изхода на делото, съгл. чл. 78 ГПК. Освен изготвянето на исковата молба, адвокатът следвало да се запознае с договорите и споразуменията между кредитора и длъжника, с покани, уведомления и съобщения, с цел преценка основателността на искането. Обстоятелството, че делото било приключило с проведено едно единствено открито съдебно заседание, или дори материален интерес, който в настоящия случай не бил нисък, не би следвало да водят във всеки случай до присъждане на занижени адвокатски възнаграждения, доколкото била важна извършената от процесуалния представител работа не само в количествено, но и в качествено отношение. По делото имало предявен и насрещен иск, което следвало да се съобрази. Сочи, че съдът правилно бил определил размера, като съобразил уважената част от иска, респективно отхвърлената такава. Също така било редно да се отбележи, че в молбата по чл.248 ГПК била вписана сума задепозит в размер на 300лв., която сума не била вписана в списъка с разноски, приложен по делото и искането не било своевременно направено. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди 2 обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: град В., жк „В. В.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: град София, Район Лозенец, ул.

„Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн офис център, ет. 8, с която е предявен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на т. 5.1. от Договор за потребителски кредит № 492869 от 28.07.2022 г., с която е уговорено заплащането на неустойка, е нищожна, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С депозирания по делото отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и едновременно с това е предявен насрещен иск за заплащане на главница и договорна лихва по процесния Договор за потребителски кредит № 492869 от 28.07.2022 г..

Производството е приключило в едно съдебно заседание, в което страните не се явяват, а депозират писмено становище преди датата на заседанието, поддържа възраженията си. Допусната служебно от съда, изслушана и приета е СЧЕ.

Постановено е Решение No 3390 / 01.10.2024г., с което е уважена претенцията на ищеца, а тази на ответника по насрещния иск е уважена до размера на чистата стойност на кредита и е отхвърлена претенцията за лихви. В частта за разноските ВРС е приел за неоснователни възраженията за прекомерност, като е приел за релевантни в случая минималните размери на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. Присъдил е и разноски в полза на ответника по предявения от него насрещен иск, съобразно уважената част от претенцията.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, ВРС се е придържал към мотивите, изложени в решението. Сочи, че депозитът от 300 лв. не е посочен от ответника в неговия списък и не следва да се присъжда.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е частично основателна, поради следните съображения:

По отношение на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Н. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата:

Настоящият състав, за да определи дължимото адвокатско възнаграждение за предявения от ищцата и уважен иск с правно основание чл. 124 ал.1, предл. 2 ГПК вр. чл. 26 ал.1 от ЗЗД, съобразява постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и поспециално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията на своевременно направено 3 възражение за прекомерност, съдът следва да извърши преценка доколко така предвидения от Наредбата минимален размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата. При съобразяване на всички тези фактори съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размерите, съобразно минимума по Наредбата е справедливо и обосновано, съответстващо на извършената работа. Това е и определеният и присъден с решението размер от 615 лв. и който повторно е потвърден с обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Решението на СЕС по дело С-438/2022г. въззивната инстанция има предвид и при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата по отхвърлената претенция за договорна лихва по предявения от ответника насрещен иск. При съобразяване на вида на производството, а именно, че уважаването на претенцията на ответника по насрещния иск е обусловена от уважаването на претенцията на ищеца и с оглед на вече изложените от него възражения, както и че материалният интерес е в размер на 722,63лв., правната и фактическа сложност, която не е отличителна, а и с оглед на служебното задължение на съда по чл. 7 ал.3 от ГПК, то възнаграждение в размер на 200 лв. би могло да се приеме за адекватно на реалната пазарна цена на услугата, а не както е определил първоинстанционният съд – 400 лв.

По отношение на разноските, присъдени в полза на ответника по уважения, предявен от него насрещен иск:

В списъка с разноски не е включен и не се претендира заплатен депозит за вещо лице, поради което и същата сума не следва да се съобразява и присъжда с оглед на уважената част от претенцията. Дължимата държавна такса за производството, изчислена с оглед на уважената част е в размер на 80 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства да е заплатено във връзка с воденото производство по предявения насрещен иск е общо в размер на 960 лв. От тази сума следва да се присъди ½ или сумата от 480 лв., предвид че исковете са два – за главница и лихва, като само единият е бил уважен. Общо дължимата на ответника сума по уважената част от предявения от него насрещен иск е 560 лв., която е присъдил и първоинстанционният съд.

Предвид гореизложеното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13 428 /27.11.2024г., постановено по гр. дело № 6890 / 2023г. на Варненски районен съд, 50-ти състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба вх. № 87119/30.10.2024г., подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, за изменение на Решение № 3390/01.10.2024г., постановено по гр.д. № 6890/2023г. по описа на ВРС, 50 с-в, В ЧАСТТА за разноските, присъдени на адвокат П. Н. за адвокатско възнаграждение за предявения насрещен иск за договорна лихва с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, уговорено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като ВМЕСТО ТОВА 4

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3390 от 01.10.2024г., постановено по гр. дело № 6890 / 2023г. на Варненски районен съд, 50-ти състав, в ЧАСТТА на разноските, присъдени в полза на адвокат П. Н. за адвокатско възнаграждение за предявения насрещен иск за договорна лихва с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, уговорено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като НАМАЛЯВА размера му от 400 лв. / четиристотин лева/ до сумата от 200 лв. / двеста лева/, на основание чл. 248 ГПК.