Решение № 31 от 10.02.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. ***, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630101315 по описа за 2024 година

Предявен е иск от “****” ЕООД, гр. **** и е образувано гр.д. 1315 по описа на РС *** за 2022 година. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 312/2024 година по описа на МРС. Искът е предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът твърди, че на 22.10.2018 година между ответника В. Л. и „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който ответникът получил в заем сумата от **** лева. Задължил се да върне същата в срок до 31.03.2019 година. На същата дата ответникът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, което дружество се задължило към кредитора за изпълнение задължението на ответника. Последният не изпълнил задължението си за погасяване на кредита, поради което на 23.02.2021 година поръчителят „Ай Тръст” ЕООД заплатил на кредитора сумите. На 02.03.2021 година бил сключен договор за цесия между ищеца и „Кредисимо” ЕАД като цедент, по силата на който договор ищецът придобил процесното вземане. Предявил правата си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК и по ч.гр.д.312/2024 година съдът издал заповед за изпълнение за сумите **** лева главница, **** възнаградителна лихва и ***** лева лихва за забава за периода 22.10.2018 до 05.02.2024 година и отхвърлил заявлението по отношение на претенцията по договора за поръчителство и съответната лихва за забава по отношение на него. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът претендира установяване на вземането за посочените суми.

Претендира осъждане и за направените в производството – настоящото и заповедното разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. С. Л. чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск. Твърди, че ответникът не е уведоен за извършената цесия, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането и че излага доводи за недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на вещо лице, които установяват следното:

На 22.10.2018 година межди Кредисимо ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит 1154002. По силата на договора на ответника била предоставена в заем сумата от **** лева, които последният се задължил да върне в срок от пет месеца, заедно с възнаградителна лихва от **** лева. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция с Ай Тръст. Според чл.2 от този договор ответникът е бил длъжен да го сключи, за да отговаря солидарно с него пред кредитора. Този договор предвижда възнаграждение за поръчителя в размер на 510.45 лева. Тази сума била разпределена към всяка от вноските за погасяване на кредита и заплащането й било предвидено да се заплаща по сметка на кредитора.

Кредитното правоотношение между страните е подчинено на ЗПК. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно. В случая реалното усвояване на кредита е поставено в зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора. Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането по договора за гаранция ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%. Двата договора следва да се разглеждат именно като част от едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за заем е предпоставено от сключването на договор за поръчителство. Не случайно и заявителят претендира съвместно вземането.

2

Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на договорките между страните, поради което и длъжникът дължи връщане само на заетата сума (арг.чл.21 ЗПК).

Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен за сумата от **** лева главница. Доколкото се констатира неизпълнение на парично задължение, то на основание чл.86 ЗЗД се дължи и законна лихва за забава. По отношение на сумата от **** възнаградителна лихва, то същата е недължима според посоченото по – горе. По отношение на тази сума съдът следва да постанови отхвърлителен диспозитив, а последица от това е, че издадената заповед за изпълнение няма да влезе в сила.

На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските, направени в настоящото и в заповедното производство.

При такива мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Л. от с.***** общ.***, ул*** 34 с ЕГН ********** вземането на „****” ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. **** район ****, бул. ***** за сумата от **** лева, представляваща задължение за главница по договор за потребителски кредит 1154002, сключен между длъжника и Кредисимо ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 година до окончателното плащане, както и за сумата от ***** лева лихва за забава за периода 22.10.2018 до 05.02.2024 година, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.312 по описа на РС *** за 2024 година.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от **** възнаградителна лихва за периода 22.10.2018 до 31.03.2019 година

ОСЪЖДА В. С. Л. от с.***** общ.***, ул*** 34 с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. **** район ****, бул.

***** сумата от ***** лева разноски в настоящото производство и 130.00 лева разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - *** в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

3