Решение № 6014 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6014 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506074 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1066/24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3723/2022 г. на СРС, 70 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.П. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че С.

В. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащ чрез назначения й особен представител адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.

„******* дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3692,91 лева главница за изразходвана топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019г. – 19.03.2021г. в размер на 347,87 лева, цена на услугата дялово разпределение в размер 70,22 лева за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и 12,00 лева мораторна лихва върху тази главница за периода 01.07.2018г. – 19.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021г. по ч.гр.д. 18865/2021г. на СРС, 70 състав. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК******* трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство лева за 82,46 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50,00 лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в 1 исковото производство 82,46 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи, 518,61 лева за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ответника чрез назначения особен представител. Обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа заявеното в депозирания отговор на искова молба, че претенциите на ищеца са недоказани както по основание, така и по размер и че липсата на индивидуализация е основание за отхвърляне на исковете. Оспорва по делото да е доказано количеството доставена топлинна енергия. Оспорва изводите на съда относно липсата на изтекла погасителна давност, като счита, че погрешно е определен приложимя по отношение на настоящите вземания срок, началния момент от който тече и съответно кога същият е изтекъл. Оспорва размера на вземанията, както и годността на фактурите, неподписани от ответника, да ангажират отговорността му за процесните суми. Твърди нарушение на правилата, установени в Закон за защита на потребителите. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло да отхвърли предявените спрямо ответника претенции. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

Отговорът на въззивната жалба е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустим и подлежи на разглеждане.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

2

Ищецът “Топлофикация София” ЕАД излага, че по сключен договор при общи условия с ответника в периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. му доставил в топлоснабден имот с аб. № 33936, топлинна енергия на стойност 3 692.91 лева. Ответникът не заплатил дължимата сума и за периода 15.09.2019г. – 19.03.2021г. му дължал обезщетение за забавата в размер на 347.87 лева. Претендира цена на услугата дялово разпределение в размер 70.22 лева за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г. и обезщетение за забава за същата главница за периода от 01.07.2018г. - 19.03.2021г. в размер на сумата 12 лева. Претендира и законни лихви върху главниците, считано от 01.04.2021г. до окончателното плащане. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за което на 14.04.2021г. по ч.гр.д. № 18865/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид дадени му указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира разноски за производството.

Ответникът С. В. Ч., чрез адв. Д. – особен представител, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните липсвала сделка с конкретно уговорени параметри и качество на услугата. Оспорва количеството на доставената ТЕ, годността на уредите, отчисляването на технологични разходи, абонатната станция не била въведена в експлоатация. Оспорва представените от ищеца частни документи. Ищецът не водел редовно счетоводство, позовава се на чл. 24 ЗБНБ. Позовава се на европейското законодателство и на разпоредби на КРБ. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията. Претендира разноски.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на 3 топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

05. 2018 г. – м. 04.2020 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия (като в настоящия случай, въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, се установи, че ответникът не 4 дължи суми за топлинна енергия, отдадена за общите части на сградата). По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

(Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.). Правоотношението между етажната собственост и фирмата, предоставяща услугата дялово разпределение, се доказва от представените писмени доказателства и по – конкретно: Договор №2100/22.03.2002 год., сключен с фирмата за дялово разпределение и общите условия към него, списък с живущите на процесния адрес лица и списък с присъствалите и гласували при вземане на решение за сключване на цитирания договор. Видно от съдържанието на двата списъка, ответникът е присъствал на събранието, на което е взето решението, която е посочила 6 броя радиатори за собствения му недвижим имот.