Решение № 7 от 12.01.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Шумен, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500315 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ ОТП Факторинг България „ ЕАД, ЕИК 202317122, представлявано от изпълнителния директор И.Г.Д.М., чрез старши юрисконсулт Т.З.Х.Т. срещу решение № 254/01.04.2022 г. по гр.д. № 2061/2021 г. по описа на ШРС, в частта, в която е отхвърлена претенцията му за законна лихва за периода 11.07.2014 г. – 20.04.2022 г..

Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част по съображения, подборно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да присъди на дружеството претендираната законна лихва и за периода 11.07.2014 г. – 20.04.2022 г., ведно с извършените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Д. В. К. не е депозирал отговор. В съдебно заседание пълномощникът му адв. Д.С. от ШАК оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

1

Гр.д. № 2061/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, с искане да бъде признато за установено съществуването вземания на ищеца по отношение на ответника, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 1697/24.08.2012 г. и изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по ч.гр.д.

№ 2887/2012 г. по описа на ШРС, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2011 г., а именно 11 374.45 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2014 г..

В срока за отговор, ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни, евентуално като погасени по давност.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с правна квалификация чл.422, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.99 от ЗЗД, като с решението си е признал за установено, че Д. В. К., ЕГН ********** дължи на „ ОТП Факторинг България „ ЕАД, ЕИК 202317122 сумата от 11 374.45 евро, представляваща неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2011 г., сключен между „ Банка „ ДСК ЕАД и ответника Д. В. К., вземането по който е било прехвърлено чрез договор за цесия от 10.12.2012 г. между „ Банка ДСК „ ЕАД и „ ОТП Факторинг България „ ЕАД и за което вземане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 1697/24.08.2012 г. и изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по ч.гр.д. № 2887/2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска в частта за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество законна лихва върху претендираната главница за периода 11.07.2014 г. – 20.04.2022 г. и е осъдил ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 994.93 лева.

Решението се обжалва от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за установяване вземане срещу ответника за лихва за забава върху главницата от 11 374.45 евро за периода 11.07.2014 г. – 20.04.2022 г.. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:

С влязлото в силата решение № 254/01.04.2022 г. по гр.д. № 2061/2021 г. по описа на ШРС, със задължителна за съда и страните сила на пресъдено нещо е установено съществуването вземане на ищеца „ ОТП Факторинг България „ ЕАД срещу ответника Д. В.

К. за сумата от 11 374.45 евро, представляваща неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2011 г., сключен между „ Банка „ ДСК ЕАД и ответника Д.

В. К., вземането по който е било прехвърлено чрез договор за цесия от 10.12.2012 г. между „ Банка ДСК „ ЕАД и „ ОТП Факторинг България „ ЕАД и, за което вземане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 16976/24.08.2012 г. и изпълнителен лист 2 от 24.08.2012 г. по ч.гр.д. № 2887/2012 г. на ШРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 г. до окончателното й плащане.

Предмет на настоящия спор е съществуването вземане на ищеца срещу ответника за лихва за забава върху главницата от 11 374.45 евро считано от 11.07.2014 г. до 20.04.2022 г..

Относно него, съдът съобрази следното: Главното вземане за сумата от 11 374.45 евро произтича от договор за кредит от 01.08.2011 г., сключен между „ Банка ДСК „ ЕАД и ответника, съгласно който са обединени договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2010 г. за сумата от 13 500 евро и договор за кредит за текущо потребление от 04.02.2011 г. за сумата от 1 700 евро, като между страните е прието, че към датата на подписване на споразумението неиздължения остатък по двата договора е в размер на 14 819 евро общо, подлежащ на погасяване в срок до 30.07.2021 г.. Задължението на кредитополучателя е било обезпечено със залог на вземане по сметка и поръчителство от лицето А.П.Г., по силата на договори за залог и поръчителство от 01.08.2011 г..

Позовавайки се на предсрочна изискуемост на кредита и въз основа на подадено заявление по чл.417 от ГПК, кредиторът „ Банка ДСК „ ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1697/24.08.2012 г. и изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по ч.гр.д. № 2887/2012 г. по описа на ШРС, по силата на който ответникът и поръчителят са осъдени солидарно да заплатят на заявителя сумата от 14 845.67 евро, представляващи главница за неизпълнение на непогасен изискуем банков кредит по договор за кредит от 01.08.2011 г., договор за поръчителство от 01.08.2011 г., с 2 500.27 евро – лихва за просрочие и такси за закъснение за периода от 04.01.2012 г. до 22.08.2012 г. и законната лихва от 23.08.2012 г. до заплащане на вземането, както и сумата от 1 467.77 лева – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С договор за покупко - продажба на вземания от 10.12.2012 г. кредиторът „ Банка ДСК „ ЕАД прехвърлил вземанията си срещу ответника и поръчителя по процесния договор за кредит на ищеца.

На 30.01.2013 г. между ищеца, ответника и поръчителя А.П.Г. било подписно споразумение за разсрочване на задължението по издадената по ч.гр.д. № 2887/2012 г. на ШРС заповед за изпълнение на парично задължение, с което страните са се съгласили, че към датата на сключването му размерът на задължението възлиза на 18 822.18 евро, от които 14 845.67 евро – главница, 2 500.7 евро – лихва, 1 476.25 лева – разноски, както и, че същото подлежи на погасяване с 52 броя месечни вноски, от които 51 броя равни месечни вноски, в размер на 100 евро и последна изравнителна вноска в размер на 20 798.62 евро, с краен срок на погасяване 10.05.2017 г..

В исковата си молба ищецът твърди, а ответникът не оспорва, че, в периода от датата на цесията – 10.12.2012 г. до датата на последното плащане по договора – 26.09.2017 г. за погасяване на вземанията по него е постъпила сумата от 10 472.52 евро, в резултат на което задълженията за такси и разноски, в общ размер на 1 467.77 лева и за лихва за просрочие и такси за закъснения за периода 04.01.2012 г. – 22.08.2012 г., в размер на 2 500.27 евро са 3 били погасени изцяло, задължението за законна лихва, начислена от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било погасено частично – до 11.07.2014 г., задължението за главница е било погасено частично – до сумата от 11 374.45 евро.

На 13.10.2017 г. между страните е било сключено второ споразумение за разсрочване на остатъка от задължението по процесната заповед за изпълнение, като е прието, че то възлиза на 14 417.94 евро, от които 11 374.45 евро – главница и 3 049.49 евро – законна лихва и подлежи на погасяване на 54 равни месечни вноски, в размер на 380.00 лева, с падеж 20-то число на текущия месец, започвайки от 20.10.2017 г..

С молба от 29.03.2021 г., ищецът предприел принудително изпълнение за вземанията си въз основа на визираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по повод на което било образувано изп.д. № 332/2021 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева, рег. № 930. По същото дело на 23.04.2021 г. била връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, а на 27.04.2021 г. – до поръчителя.

На 11.05.2021 г. длъжниците депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2887/2012 г. по описа на ШРС, с оглед на което и поради унищожаване на делото, било образувано ново ч.гр.д. № 1261/2021 г. по описа на ШРС. С определение № 420/25.05.2021 г. по това дело на ищеца било указано да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият сторил в срока по чл.415 от ГПК.

Във възражението си по чл.414 от ГПК и отговора на исковата молба ответникът се е позовал на погасяване вземанията на кредитора по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, респ. чл.110 от ЗЗД.

При така установените факти, съдът приема, че искът за установяване съществуване на акцесорно вземане за лихва за забава върху главното вземане от 11 374.45 евро, считано от 11.07.2014 г. до изплащане на сумата е допустим.

Досежно основателността му, съдът съобрази, че по своята същност обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изрично изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за съдилищата по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 вр. с чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал. 2 ЗКИ. Според указанията, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става предсрочно изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.

4

Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост по чл.60, ал.2 от ЗКИ има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, само ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

В случая, по силата на договора за кредит от 01.08.2011 г. крайният срок на погасяване на кредита е определен до 31.07.2021 г., като по делото не са представени доказателства до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК първоначалният кредитор да е направил писмено изявление за обявяване на неизплатените задължения за предсрочно изискуеми и то да е достигнало до знанието на длъжника, при кумулативното наличие на които две условия биха могли да бъдат зачетени правните последици на предсрочната изискуемост. Съгласно трайно установената съдебна практика, такава не е настъпила и с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, тъй като заповедното производство е едностранно и длъжникът не е страна по него. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника от ЧСИ също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Според непротиворечивата съдебна практика, предсрочната изискуемост на задължението не е обявена и по силата на подписаните между страните споразумения, доколкото в тях не се съдържа недвусмислено изявление на кредитора по смисъла на чл.60 от ЗКИ. Такава изискуемост не е настъпила и с получаване от ответника препис от исковата молба, доколкото това е станало на 01.11.2021 г., т.е. след настъпване крайния падеж на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение – 30.07.2021 г.. Ето защо, настоящата инстанция приема, че не е осъществен юридическия факт предсрочна изискуемост на вземането.