Определение № 62 от 01.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Пазарджик, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500035 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.234 ал.1-ал.3 и следващите Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. от

Въззивната производство е образувано по частна жалба подадена от И.

К. К., ЕГН-********** от гр.П., ул.“С. к." №** в качеството си на ищец по гр.д.№351/2020г. по описа на РС -П., с вх.№260438 от 14.11.2023г., с искане да бъде отменено определение от 08.11.2023г. постановено по гр.д.

№351/2020г. по описа на РС-П., с което е одобрена от съда постигната между страните съдебна спогодба. Жалбоподателката твърди, че на 08.11.2023г. по цитираното гражданско дело, в качеството си на ищец подписала спогодба, с която спорът между страните бил уреден окончателно. Установила, че подписаната спогодба не отговаряла на това, което й е било обяснено като не била предоставена информация от процесуалния й представител, че делото ще приключи със спогодба. Твърди, че останалите ищци също не били информирани за съдържанието на спогодбата и доколкото й било известно същите не били съгласи с така постигната спогодба и не са давали такова съгласие на представляващия ги. Счита жалбоподателката, че не са изпълнени процесуалните изисквания за сключване на спогодбата и че тя заедно с останалите ищци са изключително ощетени от нея. Допълва, че в съдебното заседание не са присъствали ищците А. А. К. и Б. А. К., като 1 изрично не са упълномощавали процесуалния си представител да сключи съдебна спогодба с визираното в определение от 08.11.2023г. съдържание.

Моли да се отмени изцяло определението от 08.11.2023г. по гр.д.№351/2020г. по описа на РС-П..

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. Б. К., ЕГН-********** от гр.П., ул.“С. к." №** чрез адвокат А. К.-М. от АК-Пловдив, в който се излагат доводи за недопустимост на частната жалба в частта в която се обжалва определението за одобряване на постигната спогодба, а в частта с която се обжалва прекратяването на делото моли да се остави въззивната частна жалба без уважение като неоснователна. Излагат се подробни доводи по предмета на спогодбата и по извършените процесуални действия от страните в проведеното открито съдебно заседание по делото на дата 08.11.2023г., кои ищци са присъствали лично и кои чрез упълномощения си процесуален представител, от кого от страните произхожда предложението за сключване на съдебна спогодба, прочитането й на страните от съда и последвалото й одобряване, както и нейното значение. Моли да се остави без уважение искането на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски за производството, като представя доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пещерски районен съд е инициирано делбено производство от ищците И. К. К., ЕГН-**********, А. А. К., ЕГН-********** и Б. А. К., ЕГН**********, тримата от гр.П., ул.“С. к." №**, тримата представлявани от адв.И. Н. Л.-Г. от АК-Пазарджик и адвокат Е. И. С. от АК-Враца срещу ответника С. Б. К., ЕГН-********** от гр.П., ул.“С. к." №**, и съпругата му Х. Д. К. / протоколно определение от 20.01.2021г.-л.87,в последствие по отношение на съпругата производството е прекратено-протоколно определение от 12.05.2021г./, двамата ответници представлявани от адвокат С. В., с искане да бъде допусната и извършена съдебна делба на сграда с идентификатор *****.***.**.*** по КККР на гр.П., одобрени със заповед №РД-18-62 от 15.12.2014г. на ИД на АГКК, изменени със заповед №18-1405 от 01.03.2017г. на Началника на СГКК-Пазарджик, с адрес на сградата -гр.П., летовище С. К., разположена в ПИ с идентификатор *****.***.***, със застроена площ от 96кв.м., на 2етажа, с общо три самостоятелни обекта, и 2 предназначение -Вилна сграда-многофункционална при права от по 1/6 идеална част за всеки един от тримата ищци и ½ ид.ч. за ответника. Тримата ищци са упълномощили адв.И. Л. да ги представлява и защитава по делото с всички права по чл.34 ал.1 от ГПК включително и със специалните права по чл.34 ал.3 от ГПК, а именно да сключва от тяхно име спогодба и да се разпорежда от тяхно име с предмета на делото /л.6 и л.7/, включително и с права да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното /л.83 за преупълномощаване на адв.Е. С. от адв.Л. да представлява тримата ищци, включително и с права от тяхно име да сключва съдебна спогодба/.

Ответникът С. К. подавайки отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК е упълномощил изрично адв.С. В. с правата по чл.34 от ГПК, включително и с правото от негово име да сключва и спогодба и да преупълномощава други адвокати със същите права./л.39/.

В проведеното на 08.11.2023г. открито съдебно заседание по делото, във фазата по извършване на делбата, допусната от съда при правата така както са заявени в исковата молба, от процесуалния представител на тримата ищци адв.Л. и в присъствието на един от тях ищцата И. К. К. след отправена от съда покана до страните за постигане на спогодба, такава е предложена от адв. Л. и е записана дословно в съдебния протокол №260015 от същата дата /л.313/ ,според която в дял и изключителна собственост на ответника С. К. да бъде поставен СОС /самостоятелен обект та собственост/ с идентификатор *****.***.***.265.1, по КККР на гр.П., намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор *****.***.***.265, със застроена площ от 51кв.м., брой нива едно, предназначение-жилище апартамент, ведно с прилежащите части -мазе с площ от 40кв.м. А в общ дял и изключителна собственост на тримата ищци И. К. К., А. А. К. и Б. А. К. се поставя

СОС с идентификатор

*****.***.***.265.2 по КККР на гр.П., който се намира на втори етаж в сграда с идентификатор *****.***.***.265, със застроена площ от 24кв.м., брой нива 1, предназначение -Жилище Апартамент, ведно с прилежащите частимазе с площ от 9кв.м.,като страните се съгласяват да не си дължат суми за уравняване на дяловете, както и че нямат други претенции един към друг.

След вписаното в съдебния протокол съдържание на така предложената от пълномощника на ищците адв.Л. спогодба, изявление е направено от ответника С. К., който е изразил съгласие с предложението от ищците за постигане на спогодба. В съдебният протокол е записано изявлението 3

“Спогодили се“ след което са изписани имената на присъствалата лично ищца И. К., както и имената на другите двама неявили се ищци, представлявани от адвокат Л. , както и имената на ответника С. К., като са положени три собственоръчно изписани подписа-срещу името на ищцата И.

К., срещу имената на другите двама ищци представлявани от адвокат Л. и срещу името на ответника.

Въз основа на съдържанието на спогодбата и последвалите подписи от страните, исковият съд е прел, че следва да се одобри постигната спогодба като непротиворечаща на закона и на добрите нрави и на основание чл.234 ал.1 от ГПК с протоколно определение одобрява постигната спогодба, постановено е, че същото не подлежи на обжалване, присъдил е държавни такси върху така определените дялове на страните и е прекратил производството по делото, посочвайки, че прекратителното определение подлежи на обжалване.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима в частта по отношение постановеното от исковия съд прекратяване на делбеното производството.

По същество в допустимата си част жалбата е неоснователна.

Прекратяването на производството по делото в резултат на постигната и одобрена от исковия съд съдебна спогодба, която е влязла незабавно в законна сила, е необходима законна последица с която се слага край на исковото производство, доколкото в случая съществуващият правен спор е изцяло разрешен с така постигната спогодба и няма останала неразрешена част от предмета на спора. В случая не е налице нормата на чл.234 ал.4 от ГПК която предвижда продължаване разглеждането на делото за неспогодената част, тъй като такава част няма останала. Спогодбата обхваща изцяло предмета на спора и договорките в съдържането на спогодбата обхващат целия предмет на делбения спор, като няма останала неспогодена част между страните поради което правилно съдът е прекратил изцяло производството по делото като следствие от предложената от страните и одобрена от съда спогодба с което правния спор се разрешава със сила на присъдено нещо.

Въззивната частна жалба е недопустима в частта досежно съдебното определение с което се одобрява постигната от страните спогодба . В тази 4 част определението не подлежи на обжалване и има характер на влязло в сила съдебно решение. Трайната съдебна практика постановява, че определението на съда за одобряване на сключената между страните съдебна спогодба като положителен охранителен акт не подлежи на обжалване. То няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Не подлежи на обжалване и сключената пред съда спогодба, тъй като тя има значение на влязло в сила решение и се ползва със сила на пресъдено нещо- чл.234 ал.3 от ГПК. Основният елемент от съдебната спогодба-договорът може да бъде атакуван по исков ред, ако той е нищожен, унищожаем или се иска развалянето му поради неизпълнение, в който смисъл е т. 8 на ППВС №7 от 1973г. Въззивният съд приема, че атакуваното определение не е от категорията, подлежащи на обжалване с частна жалба - нито прегражда понататъшното развитие на делото, нито пък е от изрично изброените в закона.

Съобразно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по - нататъшното развитие на делото и за които изрично е посочено в закона. Извън посочените хипотези е определението за одобряване на съдебната спогодба. В разясненията по т. 5 на ТР №1/2001г. на ОСГК, ВКС се сочи, че обжалваемостта на определението за прекратяване на производството поради съдебна спогодба се налага в случаите на прекратяване на производството въпреки липса на фактически състав на спогодбата и необходимостта да се запази висящността по неразрешения спор. В настоящия случай обаче жалбата е насочена срещу действителността в материалноправен и процесуално-правен аспект на самата одобрена от съда спогодба. Тези въпроси не може да се преразглеждат от първоинстанционния или въззивния съд по приключилото дело, а може да се повдига в отделен исков процес. Следва да се отбележи и това, че в отношенията между страните делбата има предвиденото в разпоредбите на чл.297, чл.298 и чл.299 от ГПК действие. Същото не е поставено в зависимост от други действия на страните и съда освен тези посочени в чл.234 ал.1 от ГПК, поради което настъпва от момента на осъществяване на предвидения в тази разпоредба фактически състав. Следователно поради това действие на спогодбата същата не подлежи на последващ съдебен контрол по реда на обжалването на съдебните актове, което е видно от изричната разпоредба на чл.234 ал.3 от ГПК, която забранява този контрол. Това следва и от обстоятелството, че по своето естество съдебната спогодба по чл.234 ал.1 5 от ГПК не представлява същински съдебен акт, а е договор. Затова за нейните пороци се прилагат общите правила за договорите, а не тези за порочните съдебни актове. Последното изрично е подчертано в т. 8 от ППВС №7 от 28.11.1973г., като дадените с нея указания са задължителни за съдилищата.

От това следва, че съдебната спогодба не може да бъде атакувана по предвидения за съдебните актове ред за инстанционен контрол, а определението на съда по чл.234 ал.1 от ГПК, с което тя се одобрява не е от категорията на тези по чл.274 ал.1 от ГПК и не подлежи на обжалване. В този смисъл е и съдебната практика установена в решение №303 от 31.03.2010г. по гр.д.№ 587/2009г. и решение №6 от 18.02.2014г. по гр.д.№ 5494/2013г. двете по описа на ВКС, ГК, I г. о., а също така и определение № 197 от 02.06.2014г. по ч.гр.д.№1984/2014г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.; определение №653 от 22.11.2010г. по гр.д.№497/2010г. . по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и определение №709 от 10.10.2013г. по ч.т.д.№ 3639/2013г. . по описа на ВКС, ТК, I т. о.