Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24784 от 05.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46920/2023
Вид
Определение № 24784
Подписан
05.06.2025
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24784 гр. София, 05.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110146920 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ищеца адв. С. Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като й бъде присъдено по-високо адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска защита. Претендира определяне на възнаграждение в минималния размер по Наредба №1/2004 г.

Насрещната страна оспорва молбата.

Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е спазено изискването на чл. 80, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.

За да постанови решението в частта за разноските съдът е съобразил процесуалното поведение на страните и установените обстоятелства по делото, като е мотивирал и обосновал изводите си, воден от доказателства, приложимия закон и вътрешното си убеждение.

По повод наведените възражения от адвокат Д., следва да се посочи, че с Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС, ТК по .д. № 1908/2022 г. във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически 1 бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Освен това съдът съобразява и нормата на чл. 3 ГПК, съгласно която участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Предвид посоченото настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за промяна на вече изложените в решението доводи за разпределение на отговорността за разноски, като определеното адвокатско възнаграждение е съответно на ниската фактическа и правна сложност на производството и обема на реално оказаната адвокатска защита.

По изложените съображения неоснователно е искането за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 281399/04.09.2024 г. по чл. 248 ГПК от адвокат С. Д. за изменение в частта за разноските на поставеното по делото решение.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2