Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3169 от 07.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16643/2022
Вид
Решение № 3169
Подписан
07.07.2023
В сила
22.08.2023
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.129 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.140а · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.43, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 3169 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330116643 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Р. И. Г. се твърди, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на ***. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот в ***, *** има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, на обща 1 стойност 665.90 лв. – главница от 635.62 лв. за периода от 01.11.2021г. – 30.04.2022г. и 30.28 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.01.2022г. до 09.10.2022г. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № 14547 по описа на ПРС за 2022г. срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е искане за признаване за установено по отношение на Р. И. Г., че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Р. И. Г., чрез назначения по реда на Закона за правната помощ адвокат, с който предявените искове се оспорват. Нямало данни за периода 01.11.2021г. – 30.04.2022г. да била собственик на топлоснабдения имот.

Предоставените счетоводни документи били непълни. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 14547 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 7104 от 11.10.2022г., с която е разпоредено Р. И. Г. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 635.62 лв. главница – стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до пълното й изплащане, 30.28 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2022г. до 09.10.2022г., както и 25 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представен е препис – извлечение от сметка на Р. И. Г., за обект на потребление ИТН: ***, ***, ***, *** за дължима главница в размер на 635.62 лв. за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2022г., както и за лихва от 30.28 лв. за периода от за периода от 05.01.2022г. до 09.10.2022г.

Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в ***, както и справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991г. до 17.11.2022г. за лицето Р. И. Г..

Изискани и постъпили са по делото декларации по чл.14 ЗМДТ от 09.03.1998г. и 26.03.2018г.

Представено е удостоверение № 17/2003г. от Община Пловдив за въвеждане в експлоатация на обект: „Рехабилитация на индиректни абонатни станции с една зона ВОИ и една зона БГВ „находящи се в ***“, вкл. и на адрес ***. С договор *** от 14.05.1994г., сключен между „Топлофикация Пловдив Север“ ООД и жилищна сграда на ***, представлявана от председателя на домсъвета е договорено, че доставчикът присъединява към 2 топлофикационната си мрежа и снабдява клиента с топлинна енергия. Към договора е приложен и протокол от проведено общо събрание от 07.05.1994г. на собствениците за упълномощаване на председателя на домсъвета за сключване на договора, ведно със списък на потребителите – собственици и наематели, положили подпис.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14547 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от Р. И. Г., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е собственик на недвижимия имот, за който е начислена топлинна енергия.

Видно от представената справка от Служба по вписванията гр. Пловдив, вписани са множество възбрани върху процесния имот по партида на ответницата, както и са представени копия на данъчни декларации, подадени от Р. Г. на 09.03.1998г. и 26.03.2018г., с които същата декларира, че е единствен собственик на имота, находящ в ***, ***, ***.

Следователно ответницата е носител на правото на собственост върху процесния имот, поради което съдът намира, че същата има качеството на потребител на топлинна енергия. С оглед на това съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните по делото. По делото са ангажирани от ищцовото дружество доказателства и за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира процесният обект в ***, ***, както и за сключване на договор между топлофикационното предприятие и жилищната сграда на посочения адрес, по силата на който е договорено снабдяването с топлинна енергия. В случая за имота на ответницата се претендира стойност на топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и битово горещо водоснабдяване. Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти чл.145, ал.3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи 3 не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори.

Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради това всеки клиент на дружеството дължи заплащане стойността на топлинната енергия за сградна инсталация. С оглед на представените от ищцовото дружество писмени доказателства съдът намира, че през процесния период 01.11.2021г. – 30.04.2022г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в ***, *** е работила, като е подавала и топлинна енергия за отопление и БГВ. Конкретният размер на задълженията не е оспорен. В тежест на ответницата е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено плащане, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.

По представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 175 лв. по исковото производство, от които 75 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. Г., ЕГН ********** от ***, ***, *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 635.62 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и 62 ст./ главница – стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, ***, *** за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2022г. и сумата от 30.28 лв.

/тридесет лева и 28 ст./ обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2022г. до 09.10.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.10.2022 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 7104 от 11.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14547 по описа на ПРС за 2022г.