Решение № 379 от 08.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Димитрова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000229 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на „Телесофт Консултинг“ООД, чрез адв.Т.М. от САК насочена против Решение № 260811/20.05.2021 г., постановено по т.д.

№ 694/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с която е уважен предявеният против въззивното дружеството осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ от „Прокредит Банк /България/“ЕАД за заплащане на сумата от 55 000 евро, представляваща частичен иск част от усвоен кредит по договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 10.09.2019 г. до окончателното й заплащане и са присъдени сторените по делото разноски.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства и недопускане на своевременно формулирани от въззивника и относими към предмета на спора доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и ЗЗД, вкл. за необоснованост.

Поддържа се и че първоинстанционният съд допуснал и нарушение във връзка с доклада по делото, който бил непълен и неточен, защото не дал указания на въззивникаответник, че следва да докаже факта, че съществуват плащания по главницата, а отделно от това оставил без уважение формулираните за установяване на този факт доказателствени искания от тази страна в процеса.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

1

Предмет на въззивното производство е и определение № 265723/21.12.2021 г., с което по реда на чл.248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на въззивното дружество за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Срещу същото е подадена жалба от „Телесофт Консултинг“ООД с твърдения за неправилност и се иска отмяната му, а по съществото на спора – присъждане на поисканите разноски, сторени пред СГС, в негова полза.

В отговора по тази жалба насрещната страна е изложила доводи за неоснователността й.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу първоинстанционния съдебен акт, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата инстанция намира за неоснователни.

Предвид формулираните оплаквания във въззивната жалба, които могат да бъдат обобщени като такива за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в:

1/непълен доклад и ограничаване правото на страната да ангажира доказателства да установявате на твърдени от нея факти, вкл. – недопускане разглеждането по същество на въведеното възражение за прихващане и едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства и 2/ материално – правни нарушения, изразяващи се в неуважаване на възражението за прихващане, неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.430, ал.1 ТЗ и чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение /ЗМДВИП/, въззивната инстанция приема, че в останалата му част изводите на първоинстанционния съд са възприети като правилни от страните по делото, вкл. въззивника и в настоящето производство, като ограничен от посоченото в жалбата /арг. от чл.269, изр.второ ГПК/решаващият състав дължи произнасяне единствено по тези оплаквания за неправилност.

Последното, защото въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата единствено когато служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, а правилността в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора /арг. от т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство.

Във връзка с изложеното в процесния казус следва да се подчертае, че не са налице основания за служебна проверка правилността на обжалваното решение, доколкото правната квалификация на предявените и разгледани искове е правилно определена и решаващият състав не констатира да е налице неправилно приложение на императивна правна норма.

Следователно и въззивната инстанция е ограничена в извършване на проверката си за правилност на обжалваното решение единствено от формулираните оплаквания в тази насока от въззивника, при преценка на които взе предвид следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ от „ПроКредит Банк България“ЕАД против „Телесофт консултинг“ООД.

2

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били обвързани от договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г. при установените в него права и задължения за страните. С него бил предоставен първоначално лимит от 50 000 евро от кредитора на кредитополучателя, с краен падеж – 09.09.2016 г. С анекс от 24.11.2014 г. размерът на отпуснатия кредит бил увеличен на 100 00 евро, а с друг ог 24.09.2015 г. – на 150 000 евро, като останалите клаузи на договора не били променени.

Приложими към договора били освен изричните съглашения в него и Общите условия /ОУ/ на банката.

Според чл.7.2 от договора кредитополучателят се задължил да поддържа по сметките си в банката кредитор оборот, свързан с осъществяваната от него търговска дейност в размер, не по-малък от 50 000 евро месечно, изчислени средномесечно на шестмесечна база.

Ответното дружество изпълнявало това свое задължение до началото на 2018 г., когато оборотите му рязко спаднали, като за цялата година оборотът му бил 56 960 лв.

Поради това банката се възползвала от правото си по чл.7.1, във вр. с чл.7.2 от договора и т.28 и т.29 от ОУ и едностранно променила договорните условия, като трансформирала договора от такъв в договор на вноски, при уговорените между страните условия.

За така взетото решение от кредитния съвет на банката на кредитополучателя било изпратено писмо-уведомление в системата интернет банкиране на 27.11.2018 г.

След получаване на уведомлението за трансформиране на кредита в такъв на вноски и погасителния план към него, ответното дружество заплатило една вноска, с падеж 01.01.2019 г. Т.к. следващите се три вноски, съответно с падеж 01.02., 01.03. и 01.04.2019 г. на били платени, ищцовата банка обявила кредита за предсрочно изискумем, упражнявайки правата си по чл.30 от ОУ, като това обстоятелство станало известно на ответника с връчването на исковата молба.

По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на банката-кредитор сумата от 55 000 евро, като част от главница от общо 135 086,72 евро, дължима по договор за овърдрафт № 9041048016/25.08.2014 г., ведно със законната лих ва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В допълнителната искова молба не са изложени твърдения и правни доводи, различни от изложените.

В отговора по исковата молба и допълнителния такъв ответното дружество е оспорило предявените искове по основание.

Не е оспорило фактическото твърдение на ищеца, че страните са били обвързани от договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., при уговорените в него права и задължения.

Оспорило е обаче твърденията, че страните са били обвързани надлежно от договор за кредит на вноски и е поддържало от своя страна, че противно на твърденията на ищеца не са били налице основанията за трансформиране на първоначалния договор за овърдрафт в такъв на вноски.

Оспорило е и твърденията, че е надлежно уведомено за едностранното решение на банката за трансформирането на кредита от такъв за овърдрафт в кредит на вноски и е поддържало, че това не е сторено.

Поддържано е също, че писмен договор за предоставяне на кредит и издължаването му на вноски не е бил сключван/подписван между страните и в този смисъл твърди, че договорът за кредит на вноски е нищожен, поради липса на съгласие.

Въвело е възражение за недействителност на клаузата за промяна на лихвения процент в първоначалния договор.

Оспорило е и твърденията, че ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Оспорило е и че заемните суми са били предадени реално.

3

Оспорило е твърдението, че е заплатил първата от дължимите се вноски по трансформиран договор за кредит на вноски с падеж 01.01.2019 г. и е поддържал, че ищецът служебно е събрал сумата, при липса на основание за това.

Оспорило е предявените искове и по размер.

Анализът на становищата на страните във връзка с приобщените по делото доказателства предпоставят, че страните не са спорили по установения и от ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства факт, че са се обвързали валидно от договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г.

Видно от съдържанието на същия, банката-кредитор е предоставила на въззивното дружество, като кредитополучател кредит овърдрафт в размер и при условията, посочени в договора. Предоставеният кредит е уговорен като такъв в размер на 50 000 евро с цел плащане на задължения към доставчици. Изрично е конкретизирано, че сумата по кредита се предоставя по конкретно посочена разплащателна сметка на кредитополучателя, като средствата по него се усвояват многократно при условията на т.5 от договора, а именно: 1/ в рамките на срока на договора /от 09.09.2014 г. до 09.09.2016 г./ кредитополучателят се задължава да усвоява и погасява суми до максимално разрешения размер, като постъпленията по разплащателната сметка автоматично погасяват съответната част от овърдрафта; 2/ при неизпълнение на ангажимента за многократно ползване на овърдрафта и/или при настъпили или вероятност да настъпят неблагоприятни промени във финансовото състояние или правния статут на кредитополучателя, банката има право по всяко време да намали размера на предоставената сума или да прекрати ползването на овърдрафта, или едностранно да преустанови усвояване на средствата от овърдрафта и да трансформира усвоената сума в анюитетен кредит. В този случай кредитополучателят се задължава да погаси всички усвоени суми и дължими лихви в предоставения от банката срок.

Отделно от изложеното в т.7.2 от договора е уговорено задължение за кредитополучателя да поддържа по сметките си в банката оборот, свързан с осъществяваната от него търговска дейност, в размер не по-малък от 50 000 евро месечно , изчислени на шестмесечна база.

Във връзка с нея в предходната разпоредба - т. 7.1., е уговорено правото на банката, след извършване на финансов мониторинг съгласно ОУ за кредитиране, да вземе решение за преобразуване на овърдрафта в кредит на вноски за срок до 36 месеца при лихва шестмесечния EURIBOR плюс 5,5 пункта надбавка, но не по-малко от 6 % и такса управление в размер на 0,50 %.