Решение № 538 от 01.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Бургас, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120201608 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Г. Р. Р. ЕГН:**********, с посочен адрес *************чрез адв. Е. В. – БАК, съдебен адрес: *********** против Заповед за задържане на лице № 3292зз-159/17.04.2024 г., издадена от мл.инспектор при 04 РУ - Бургас на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане,с изложение на множество тезисни разсъждения относно приложимостта на чл.19,ал.2 ЗЗДН и правното значение на Решение №725/12.04.2024 г. по гр.д. №161/24 г., с което е отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, препис от което бил служебно изпратен на РУ на МВР. Оспорва се приложимостта на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР като материалноправно основание за издаване на заповедта, предвид специалния характер на разпоредбата на чл.21,ал.4, вр.ал.1 ЗЗДН, както и липса на мотиви относно фактическото основание на заповедта за задържане.

В о.с.з жалбоподателят Г. Р. се представлява от адв.Е. В., която поддържа и доразвива аргументите и възраженията в жалбата. Настоява заповедта за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна, както и за присъждане на разноски.

Жалбоподателят Г. Р. моли за отмяна на заповедта за задържане.

Ответникът по жалбата – Х. И. П., редовно уведомен не се явява. Представено е писмено становище с аргументи,защитаващи материалната и процесуална законосъобразност на издадената заповед за задържане. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15, ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат.

За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК. В заповедта за 1 задържане е отразена дата на издаване 17.04.2024 г., както и че жалбоподателят е получил екземпляр от нея, а жалбата е депозирана в БРС на 18.04.2024 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице № 3292зз-159/17.04.2024 г., издадена от мл.инспектор при 04 РУ – Бургас жалбоподателят Г. Р. Р. е задържан за срок от 24 ч. на 17.04.2024 г. в 15.30 ч. Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "има данни на, че на 17.04,2024г. около 14.10 ч. в гр.Бургас, ж.к. Меден рудник в**лицето нарушава Заповед за незабавна защита №7/12.01.2024 г. на Районен съд –Бургас, с което е запознат – престъпление по чл.296, НК.“ От доказателствата по преписката, изпратена по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително изпратените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че Х. И. П. към 17.04.23 г. е заемал длъжност полицай в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ-Бургас / удостоверение от 25.04.2024 г. на ОДМВР-Бургас, акт за встъпване в длъжност и Типова длъжностна характеристика на длъжността полицай-старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ група „Патрулно-постова дейност“ при районно управление на ОДМВР.

Задържането на лицето е било отразено в книгата за задържани лица, като са посочени №, дата и час на заповедта за задържане; име на задържането лице, ЕГН/ЛНЧ.; здравословно състояние:добро; име и фамилия на служителя,извършил задържането :Х. П..

Не е спорно по делото,че срещу Г. Р. Р. е била издадена Заповед за незабавна защита №7/12.01.2024г. на основание чл.18,ал.1 ЗЗДН и въз основа на Определение №357/12.01.2024 г. по гр.д.№161/2024 г. Съдът в първоначалния си акт е приел за адекватни на незабавната нужда от защита мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 вр. чл.5, ал.3 от ЗЗДН, въз основа на която преценка е приложил привременни мерки на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН -като до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт Г. Р. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Д. Р и малолетното им дете Я. Г. Р., бил е отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ****************наложена му е забрана да приближава молителката на по-малко от 100 метра и е временно определено местоживеене на малолетното дете при майката К.Р. В определението, въз основа на което е издадена заповедта за незабавна защита е прието,че мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН /забрана на извършителя да приближава детето/ не е в негов интерес, тъй като не следва да се препятства възможността за лични контакти на детето с бащата, както и е прието за непропорционална и прекомерна мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН /забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма/, тъй като между страните е необходимо да продължи осъществяването на контакти с оглед упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете и личните контакти с него.

С Решение №725/12.04.2024 г.по гр.д. №161/2024 г,. е отхвърлена молбата на К. Р.а за издаване заповед за защита от домашно насилие , осъществено на 12.12.2023г., 21.12.2023 г.,30.12.2023 г. от Г. Р. Р. и в диспозитива на решението е указано препис да се изпрати на РУ на МВР по адреса на страните, както и на Д „СП“ Бургас.В решението е закрепен въз основа на детайлен доказателствен анализ крайният фактически извод за липса на несъмнена доказаност на осъществено от жалбоподателя Г. Р. домашно насилие спрямо К. Р.а по см. на чл.2 от ЗЗДН, като собствените на молителката твърдения са окачествени като житейски необосновани, алогични и компрометирани на собствено основание.

Съдът служебно е изискал и приобщил ДП №3292 ЗМ 295/2024 г. по описа на 04 РУ на ОДМВР – Бургас, образувано за престъпление по чл.296,ал.1 НК и приключено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.06.2024 ,в което е прието,че деянието формално осъществява признаците на престъпление по чл.296,ал.1 НК, но предвид обсъдената фактическа обстановка по делото, приетата липса на основания за издаване заповед за защита от домашно насилие,сдобряването на двамата съпрузи и връщането им към нормален семеен живот, деянието е явно незначително по см. на чл.9,ал.2 НК.

Действително при оценка на доказателствата, съдът преценява непосредствено събрани в конкретното производство доказателства, които имат предназначение да обслужат единствено неговите собствени нужди, а не потребностите на всяко друго такова производство.Без да се наема да оспорва споменатото принципно положение, че събраните доказателства от приобщеното ДП №3292 ЗМ 295/2024 г. по описа на 04 РУ на ОДМВР –Бургас имат процесуална стойност на 2 доказателства единствено в рамките на това наказателното производство, по което са събрани, съдът намира следното: Обективният прочит на показанията на св.Х. П. и св.В. П. от посоченото досъдебно производство, моменти от свидетелстването им носят опредЕ. информация, способна да ориентира съдебната преценка за обстоятелствата при които е извършено задържането, в т.ч. относно сведените до знанието на задържащия орган подробни факти за причините, поради което Г.Р. е установен на адреса на съпругата му, и които са наложили смяна на патрона на входната врата, които изискват задълбочено внимание и оценка. Недопустимо е те да бъдат подминавани като несъществуващи, доколкото необоснованото им изолиране би провокирало необективност при преценка на фактическите основания за издаване на заповедта за задържане. В протоколите от разпитите на св.П. и св.П. е указано,че по идентичен и еднороден начин,че на 17.04.2024 г. в ж.к.

„************са установили Г. Р. Р., който в хода на проведена беседа посочил,че е постановено съдебно решение, отменящо действието на издадената спрямо него заповед за незабавна защита,че предходната вечер със съпругата си се прибрали заедно в апартамента, и по неин почин и решение същата е излязла от семейното жилище,заключвайки жалбоподателя Р.,ч е К. Р.а не се е прибрала до сутринта на 17.04.2024,което наложило Р. да ангажира ключар, за да му отвори и да отиде на работа на 17.04.2024 г.

Тези фактически данни при изискуемото се съотнасяне с останалата доказателствена маса, приобщена в хода на съдебното следствие чрез показанията на свидетелите Е. Р.а, К. Р. и М. Х. в намират пълно логическо съответствие и смислово единствно с приобщените в съдебното следствие гласни доказателства. Преценката на структурата и съдържанието на съобщеното от свидетелите К. Р.а и Е Р.а пред първоинстанционния съд дава основания да се приеме, че те представят необходимата пълна и точна реконструкция на действителни събития,независимо от вариативните нагласи на св.К.** Р.а към част от детайлите, проявената от нея колебливост при стриктно изясняване на последователността и връзките между отделните събития. И двете свидетелки сочат,че на 16.04.2024 г. К. Р.а е позвънила на жалбоподателя да се срещнат, в отговор на което той приел. Св. К. Р.а заяви,че двамата със съпруга й са прекарали следобеда заедно, пазарували са, разхождали са малолетното им дете, прибрали са се в семейното жилище и поради възникнало скарване свидетелката К. Р.а е излязла от жилището, заключвайки неволно и по навик съпруга си. Св.К. Р.а не отрече и че се е прибрала на следващия ден 17.04.2024 г., както и че след като заварила съпруга си в жилището, импулсивно и без да разговаря с него,се почувствала афектирана,че той не си е тръгнал и подала сигнал на тел.112 за нарушаване заповед за незабавна защита ,като изчакала органите на полицията пред входа на жилищния блок. Свидетелката посочи,че телефонният номер на съпруга й е блокиран от нейна страна и той към 17.04.2024 г. не е бил в състояние да се свърже с нея,да я извести,че е заключен и не може да напусне жилището.

Обективната интерпретация на депозираните от К.Р.а показания дава основание да се приеме, че в основни линии тяхната истинност, собствена логичност и вътрешна убедителност налагат акредитацията им като достоверни.Действително, тази свидетелка сочи,че със съпруга й продължават да съжителстват, в добри отношения са,както на 16 и 17.04.2024 г.,така и по принцип в семейния им живот Г. Р. не е личност, характеризираща се с черти като агресивност,избухливост и т.н. Нормално е свидетелката да изпитва известно морално неудобство от прибързаната си постъпка на 17.04.2024 г.,логично е и да не е в състояние да намери разумно оправдание на мотивите си да сигнализира органите на полицията за неправомерно поведение на съпруга й, когото сама предварително е повикала, а после заключила в семейното жилище и на когото през целия период на семейната връзка разчита за отглеждане на малолетното им дете и за финансовото обезпечаване на детето и посрещане на семейните разходи. Свидетелката е в зряла възраст и със запазени възприятия,на които макар с частични нарушения в логическата структура и последователност, дори и при констатирано спестяване на отделни факти, следва да бъде дадена вяра, независимо от алогичните моменти в нейните показания, и въпреки неяснотата на собственото объркване в действията на самата свидетелка от 16 и 17.04.2024г.

Без необходимост от пунктуално детайлизиране показанията на св.Е. Р.а следва да се посочи,че те допълват тези на св.К. Р.а и са логически съгласувани с тях в основната фактологична линия на свидетелстване- че жалбоподателят е бил поканен по телефона от К.