Решение № 263201 от 19.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 19.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 743 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Д.Б. твърди, че на 02.08.2018 г. в гр.

София е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Пежо 206“ с рег. № *******който се е движел с превишена скорост, не се е съобразил и се е ударил в насрещно движения се мотоциклет „Кавазаки ЕХ 250 Х“ с рег. № *******, управляван от ищеца, който в този момент е започвал извършването на маневра за завой на ляво.

Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, във връзка с които са проведени няколко оперативни интервенции, като е установена и горна пареза на лявата ръка на ищеца.

Получените увреждания са довели и до отрицателно отражение върху емоционално състояние на ищеца и върху начина му на живот. За лечението си ищецът твърди, че е направил разходи в размер на 5 630 лв. Твърди още, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 206“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника. Ищецът посочва и че след образуване на производството по настоящото дело ответникът му е изплатил застрахователни обезщетения за претърпяните от него неимуществени вреди в размер от 130 000 лв. и за претърпяните имуществени вреди в размер, нахвърлящ посочената по-горе сума на разходите за лечение. Така изцяло е удовлетворена претенцията на ищеца относно претърпяните от него имуществени вреди (поради което ищецът се е отказал от този иск). Същевременно ищецът счита, че заплатеното от ответника обезщетение за неимуществени вреди не е в пълния размер, съответстващ на претърпените от него вреди, поради което иска ответникът да бъде осъден да му заплати допълнителна сума за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Ищецът също така иска ответникът да му заплати и законната лихва за забава върху изплатените от ответника суми за обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, която е дължима за периода от 28.12.2018 г. до изплащането на посочените суми. Претендира разноски по делото.

Ответникът „Д.з.“ АД оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че процесното ПТП се е състояло, както и че е причинено от сочения от ищеца водач, чиято гражданска отговорност към момента на настъпване на събитието е застрахована при ответника. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като счита същата за завишена. Посочва и че изплатеното от него обезщетение е в достатъчен размер, съответстващ на претърпените от ищеца вреди. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това се установява и на основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК от представеното решение на СРС от 05.06.2019 г., постановено при прилагане на чл.

78а НК, че на 02.08.2018 г. в гр. София е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Пежо 206“ с рег. № *******се е движел в населеното място със скорост от поне 112 км/ч и е преминал през кръстовище при червен сигнал на светофара, като при това се е ударил в мотоциклет „Кавазаки ЕХ 250 Х“ с рег. № *******, управляван от ищеца Д.Б.. Както е посочено и в решението на наказателния съд, с поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, свързани с регулирането на движението на кръстовища със сигнали, подавани от светофар, според които на червен сигнал водачите са длъжни да не навлизат в кръстовището (чл. 6, т. 1 вр. с чл. 12, ал. 1 ЗДвП вр. с чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП), а също така и правилата, определящи максимална разрешена скорост при движение в населени места от 50 км/ч (чл. 21, ал. 1 ЗДвП).

Според решението на наказателния съд и заключенията на медицинската и на психиатричната експертизи по делото в резултат от процесното събитие ищецът е получил телесни увреждания и психически страдания. Следователно налице е противоправно поведение на водача на лекия автомобил, от което са причинени вреди на ищеца. Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и от наказателния съд. Поради това за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение за причинените му вреди от процесното ПТП и съответно от поведението на водача, причинил това ПТП.

От посоченото в решението на наказателния съд и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената медицинска документация, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на двете кости на лявата предмишница и увреждане на левия улнарен и на левия лъчев нерв, довело до горна вяла пареза на лявата ръка, счупване на двете кости на дясната предмишница, изкълчване на дясната китка и увреждане на десния лъчев нерв, както и счупване на дясната пета и на кости на дясното ходило. Непосредствено след инцидента ищецът е бил в безсъзнание (както е отразено и в епикризата от УМБАЛ „Св. Анна“ за лечението му в периода 02.08.2018 г. – 16.08.2018 г.), като е прекарал 5 дни в клиниката по анестезиология и интензивни грижи (КАИЛ), както е видно от посочената епикриза и според показанията на свидетеля Р.Б. (който е баща на ищеца).

Според заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетеляР.Б. получените от ищеца увреждания са наложили първоначален болничен престой от

2 седмици, през което време ръцете на ищеца са оперирани, а на крака му е поставен гипсов ботуш. Впоследствие (след около 2 месеца) ищецът е преминал през още една операция във връзка с лечение на уврежданията на улнарния нерв на лявата му ръка, при което болничният му престой е бил от една седмица. На ищеца е направена и още една операция в началото на 2020 г. за премахване на металните остеосинтези, поставени в дясната му ръка за зарастване на счупените кости (както е посочено в заключението на експертизата). Следва също така да се съобрази, че на ищеца трябва да бъде извършена поне още една операция за изваждане на металните остеосинтези в лявата му ръка, а също така е възможно да бъдат опитани и допълнителни операции за възстановяване на увредения нерв в лявата ръка, макар и изходът от тях да не може да бъде предвиден (както сочи вещото лице в заключението на медицинската експертиза и пояснява при разпита си). Следва да се посочи и че, според отразеното в заключението на медицинската експертиза по данните от представената медицинска документация, на ищеца не са поставяни метални планки или други подобни медицински изделия в нараненото дясно ходило, каквато информация предоставя свидетелят. Извършената операция на десния крак е свързана с лечението на откритото счупване на костите на ходилото, както и с това, че от крака е взет нерв за присадък на увредения нерв на лявата ръка (според медицинската експертиза).

При първоначалното постъпване на ищеца в болница, непосредствено след инцидента, той вече е бил в съзнание, но объркан и не непълно адекватен (както сочи и свидетелятР.Б.). Въз основа на наличната информация в представената медицинска документация, както и с оглед на посоченото състояние на ищеца, непосредствено след инцидента, описано от свидетеля, вещото лице по психиатричната експертиза допуска, че е възможно ищецът да е получил и мозъчна травма – комоцио. Макар подобна диагноза да не е поставена според представените по делото епикризи, нито да се обсъжда от медицинската експертиза, следва да се посочи, че дори и подобна травма да е била налице, мозъчното сътресение (комоцио) е най-лекият вид черепно-мозъчна травма, която не се характеризира със сериозни оплаквания, особено свързани с болка, не оставя трайни промени в мозъчната тъкан, а освен това възстановяването от нея е относително бързо, особено в сравнение с другите увреждания, получени от ищеца. Поради това без съществено практическо значение е дали ищецът в конкретния случай е претърпял и мозъчно сътресение, доколкото последиците от останалите увреждания са значително по-сериозни и евентуално мозъчно сътресение не би увеличили съществено страданията, които са резултат от останалите увреждания.

Възстановяването на ищеца е продължило през един значителен период от време, който следва да се приеме, че надхвърля 1 година, доколкото според медицинската експертиза този период е поне година, а свидетелятР.Б. посочва, че около година и половина след инцидента се е налагало близките на ищеца да полагат грижи за всекидневното му обслужване. През първите 4 месеца (според експертизата и показанията на свидетеля) след инцидента ищецът не е можел изобщо да се движи и е бил постоянно на легло поради едновременното счупване на ходилото на крака му и на двете му ръце, което го е лишило от възможност да се придвижва сам или с помощни средства.

След този период той е продължил да има сериозни затруднения в това да се обслужва сам (както сочи и свидетелят) поради тежките счупвания и на двете ръце, които, според експертизата, са се възстановили за период от 6 – 10 месеца.

През време на възстановяването си ищецът е изпитвал значителни болки, които са били особено интензивни в първите 2-3 месеца след инцидента, както и по време на проведената рехабилитация за 10 дни през м. 08.2018 г. (според експертизата). По-значителни болки и свързани с тях неудобства ищецът е изпитвал и при последващите извършени операции, а следва да се съобрази, че той ще изпитва такива и при предстоящите му оперативни интервенции във връзка с лечението на лявата му ръка. В началото на лечението на ищеца изпитваните от него болки са били толкова силни, че въпреки приеманите от него болкоуспокоителни медикаменти, той не е можел да спи пълноценно за период от около 20 дни, но също така и по-късно (както е посочено в заключението на психиатричната експертиза). Като по-продължителна последица за състоянието на ищеца следва да се съобрази, че изпитваните от него болки в местата на травмите продължават и сега, макар и спорадично, особено при преумора, физическо натоварване или промяна на времето (според медицинската експертиза и показанията на свидетеля).

Освен на значителните страдания и неудобства, изпитвани от ищеца през продължителния период на възстановяването му, особено внимание следва се обърне и на трайните последици за здравословното състояние на ищеца в резултат от получените увреждания. Най-съществената сред тях е получената горна вяла пареза на лявата ръка в резултат от увредата на улнарния нерв, характеризираща се с това, че ръката от китката виси и не може да се повдига, нито може да се разгънат пръстите. Това състояние практически води до загуба на хватателната функция на лявата ръка. Освен това, както се посочи и по-горе, резултатът от евентуални опити за последващи оперативни интервенции за възстановяване на увредения нерв са неясни, предвид на липсата на положителен резултат от вече извършената такава операция. Именно поради това медицинската експертиза прави и извод за трайна инвалидизация на лявата ръка.

Макар и лявата ръка да не е доминантната ръка при ищеца (както сочи вещото лице при разпита си), невъзможността за използването на основната функция на тази ръка без сигурност за евентуално бъдещо възстановяване представлява много тежка последица за състоянието на ищеца, която дава отражение върху живота и професионалната му реализация, както е посочено по-долу. Освен това, предвид позицията, която заема лявата ръка на ищеца от китката, тя представяла и видим дефект, който трябва да се приеме за обективно загрозяващ, особено като се съобрази младата възраст на ищеца. Трябва да се съобрази и това, че ищецът ще продължава провеждането на рехабилитация на лявата ръка (според експертизата), което може да бъде свързано с допълнителни болки и неудобства за него.

Други продължителни и трайни последици за състоянието на ищеца представляват продължаващите ограничения в движенията на увредения му крак от глезена (както е посочено в медицинската експертиза). Те от своя страна водят до нестабилност на походката на ищеца и до това, че той бързо се уморява при ходене и изпитва болки в крака (както сочат експертизата и свидетелятР.Б.). Макар и движенията на дясната ръка на ищеца като цяло да са възстановени (според вещото лице), налице е вътрешно изкривяване на китката (както е посочено в експертизата), което е възможно обяснение за сочените от свидетеля продължаващи затруднения за ищеца при извършване на някои движения и хващане с дясната ръка.

Разпечатката съдържа 26 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84d0d187-88c5-43e4-bfe7-708c006aea64