Решение № 108 от 08.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за възобновяване № 20241000600144 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.

С жалба от 15.11.2023 г. от осъдения Б. С. Л., до ВКС, третирана като искане за възобновяване, същият е заявил оплаквания срещу постановената спрямо него осъдителна присъда от 14.11.2022 г. по НОХД № 149/2021 г. на Районен съд – Благоевград, 7 н.с., влязла в сила на 19.05.2023 г. и срещу решението за потвърждаването й, постановено на 19.05.2023 г. по ВНОХД № 130/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, както следва:

-че присъдата е била постановена в негово отсъствие, докато той законно е работил и пребивавал в Чехия;

-че няма вина за престъплението, за което е осъден, защото същото било извършено от В. Д., сключила споразумение с прокуратурата, а той самият не е сторил нищо;

-че наложеното му наказание четири години лишаване от свобода е прекомерно тежко.

В тази връзка, осъденият Л. е претендирал за преразглеждане на делото, за нова правилна преценка на доказателствата и за преразглеждане на наказанието лишаване от свобода, което е настоявал да бъде „отменено“ или „намалено“.

1

По жалбата е било образувано к.н.д. № 1184/2023 г. на ВКС и същата е разгледана, като искане на осъдения с правно основание чл.423, ал.1 от НПК, а именно за възобновяване на НОХД № 149/2021 г. на Районен съд – Благоевград и на ВНОХД № 130/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград и за отмяна на постановените по тях съдебни актове, поради лишаване от правото му да участва лично в наказателния процес. Делото е приключило с Решение № 82/30.01.2024 г., с което ВКС е оставил без уважение искането на осъдения, в тази му част (по чл.423 от НПК), а по отношение на останалите оплаквания на лицето, интерпретирани в насока оспорване на аналитичната дейност на съдилищата, съставомерността на деянието и вида и размера на наказанието, искането е изпратено на САС по компетентност, за произнасяне съгласно основанията по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В съдебно заседание на настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение изразява становище за липса на основания за възобновяване на наказателното производство, поради което настоява за оставянето на искането на осъдения Л. без уважение.

Служебно назначеният защитник на осъдения – адв. С. Г., поддържа направеното искане за възобновяване на делото. Навежда доводи, че осъдителната присъда на РС-Благоевград почива единствено на двете нееднопосочни заключения на вещите лица по изпълнените по делото дактилоскопни експертизи и на показанията на свид.Д.. Според защитата, съдът неоснователно се е доверил на показанията на последната, предвид процесуалното й качество на обвиняема, което е имала в досъдебното производство. Защитникът пледира за отмяна на осъдителната присъда по НОХД № 149/2021 г. на РС-Благоевград, а имплицитно и на решението, с което тя е потвърдена и за оправдаване на осъденото лице. В условията на алтернативност отправя претенция за изменение на въззивното решение, чрез намаляване на наложеното на Л. наказание „лишаване от свобода“.

Осъденият Б. Л., при упражняване на правото си на лична защита, изразява съгласие със становището на своя защитник. Добавя, че му е приведен в изпълнение остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по предходно осъждане, по което е бил условно предсрочно освободен. В последната си дума моли за уважаване на искането за възобновяване.

Апелативен съд – София, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, депозирано е в срока по чл.421, ал.3 от НПК от осъденото лице срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. При разглеждането му по същество в светлината на изложената в негова подкрепа аргументация, Апелативен съд – София намира същото за неоснователно, по следните съображения:

2

С присъда от 14.11.2022 г., постановена по НОХД № 149/2021 г. на Районен съд – Благоевград, 7 н.с. е признал Б. С. Л., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 17.10.2016 г. в таванско помещение, находящо се в гр.

***, ул. „***“ № *, с цел да набави за себе си имотна облага укрил чужди движими вещи, а именно сумата от 8 605,18 лева и 13 броя ваучери за храна на различна стойност с общ размер 113 лева, всичко на обща стойност 8 718,18 лева, за които знаел, че са придобити от В. Д. Д., от гр.Кочериново, чрез престъпление – длъжностно присвояване, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.„а“ от НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно с присъда № 71/17.02.2012 г. по НОХД № 164/2012 г. на Районен съд – Пловдив (влязла в законна сила на 07.03.2012 г., с която за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.2 вр. с ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години при строг режим на изтърпяване), поради което и на основание чл.215, ал.2, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ вр. с чл.54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок четири години и „глоба“ в размер на 6 000 лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНС съдът е постановил наложеното на Л. наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Приспаднато е по реда на чл.59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от НК времето, през което Л. е бил задържан.

След постановяване на присъдата, с последващо определение на РСБлагоевград, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, Л. е осъден, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на РС-Благоевград направените по делото разноски в размер на 116,80 лева.

Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, като е изцяло потвърден с решение от 19.05.2023 г. по ВНОХД № 130/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград.

В искането пред настоящата извънредна инстанция, са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производство по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, относно достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се даде самостоятелна оценка на доказателствените източници, в производството по възобновяване съдебният 3 състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение.

Във връзка с твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, отнасящи се до доказателствената дейност на първата и въззивната инстанция, следва да се прецени, дали същата е съобразена с процесуалните стандарти на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3, респ. чл.339, ал.2 от НПК, и дали вътрешното убеждение на решаващите съдилища е било съобразено с изискванията за пълно, обективно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото от значение за разкриване на обективната истина.

Изхождайки от това принципно положение, настоящият съдебен състав намира, че решението на ОС-Благоевград и присъдата на РС-Благоевград не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати от осъдения в иницииращия документ.

Аргументите на постановените съдебни актове позволяват по убедителен, логичен и разбираем начин да се проследи правилността при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по правнорелевантните факти. Фактическата обстановка е изведена законосъобразно, при дължимия доказателствен и правен анализ. При спазване на даденото от закона предписание по чл.305, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил доказателствената съвкупност, подложил е на логически анализ наличните противоречия и е посочил причините, поради които е приел установените факти. Същата процесуална дейност е извършена и от въззивния съд, който изцяло е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК относно съдържанието на своя акт. Окръжен съд – Благоевград е отразил приетата от него фактическа обстановка, извършил е анализ и оценка на доказателствените източници, обосновал е правните си изводи е дал отговор на направените възражения.

При проверката и оценката на доказателствената съвкупност, въз основа на която са изведени значимите за обективната и субективната съставомерност на поведението на осъдения Л. обстоятелства, са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. По отношение на всички тях, доказателствената основа е ясно очертана и са изложени адекватни мотиви за съответното кредитиране на доказателствените източници. Не се открива превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства, не са подценени или надценени един доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание такива, които са имали значение за предмета на делото .

Както първоинстанционният, така и въззивният съд, са обсъдили очертаното противоречие между показанията на свид.Д. и заявеното от осъдения Л.. Кредитирането на показанията на Д. относно това, дали осъденият Л. е участвал в укриването на присвоеното от нея, е надлежно обосновано. Съдилищата са отделили нужното внимание и са проверили изложеното от тази свидетелка от гледна точка на взаимовръзката на 4 показанията й с останалите доказателства, отчитайки и предполагаемата й заинтересованост, предвид близките й отношения с осъдения Л. и процесуалното й качество на обвиняема, което е имала в досъдебната фаза, като спрямо същата наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт – определение № 910/26.10.2017 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2036/2017 г. по описа на РС-Благоевград.

Решаващите инстанции са се спрели на противоречията в показанията на свид.Д., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие (л.135 гръб - л.137 и л.185 гръб – л.187) и тези от досъдебното производство пред съдия (л.7-9, т.4 от ДП). Констатираното несъответствие за това, чия е била инициативата да бъдат скрити присвоените от Д. пари и ваучери за храна на инкриминираното място е било отстранено от РС-Благоевград, като след прочитането на показанията на тази свидетелка от досъдебното производство, същата е потвърдила, че именно тя е предложила на осъдения Л. да предприемат укриването. Съдилищата са изяснили, че останалите противоречия в показанията на свид.Д. се дължат, от една страна, на притеснението на свидетелката да не уличи Л. в извършеното от него престъпление, а от друга страна, на липсата на достатъчно ясен спомен за определени обстоятелства, предвид заявеното от самата нея, че се стреми да забрави случилото се. Решаващите инстанции са имали основание да възприемат, като достоверни, показанията на Д. в частта им, досежно правнорелевантните факти по делото – време, място и авторство на инкриминираното деяние, доколкото тя е свидетелствала еднопосочно за тях.

В този аспект не е била оставена без нужното внимание и проявената от свид.Д. плахост при очната ставка с Л. в първоинстанционното съдебно следствие, при която същата е заявила, че не е напълно сигурна, кога точно е споделила на осъдения за извършеното от нея длъжностно присвояване.