Решение № 5872 от 13.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5872 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110144464 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответниците В. Й. М., ЕГН ********** и И. Й. М., ЕГН **********, за заплащане на следните суми при условията на разделност: срещу ответника В. Й. М. за заплащане на сумата 691,17 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане, 161,03 лв. обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 07.07.2022г., 12,32 лв. за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане и 3,18 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г., и срещу ответника И. Й. М. за заплащане на сумата 691,17 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане, 161,03 лв. обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 07.07.2022г., 12,32 лв. за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2022 г. до окончателното плащане и 3,18 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г. Ищецът и ответниците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като 1 купувачите не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответниците, като наследници на В. В. М. са придобили собствеността върху отоплявания имот и не са изпълнили задължението си да заплатят дължимите суми, за които суми ответниците отговарят разделно, съобразно притежавания от тях дял, а именно: В. Й. М. за сумата 691,17 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и 12,32 лв. за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2020г., а И. Й. М. за сумата 691,17 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и 12,32 лв. за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.04.2020г. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на по 161,03 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2022г. и обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на по 3,18 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на потребители, доколкото липсват данни да са собственици на процесния имот, както и релевират възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност. Ответникът И. М. твърди, че претендираното количество топлинна енергия не е реално доставено.

Ответникът В. М. навежда доводи за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от общите условия за нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП, доколкото е установен падеж, който е обвързан с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя, което да му дава достъп до интернет, поради което оспорва дължимостта на обезщетението за забава.

В съдебно заседание ответникът И. М. заявява, че е в процес на преговори и ще направят разсрочване на задължението. Брат му В. М. не живее от 20 години в имота.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище по предявените искове с твърдения, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том **І, регистър **, дело № ***3 от *** г. Цветана В. Зенкевич е придобила собствеността върху Апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, в сградата на етажна собственост „******, която е баба на ответниците.

По делото е представена Удостоверение за наследници с изх. № *****., издадено 2 на 18.09.2020 г. от СО – район „Средец“, видно от което майката на ответниците В. В.

М. е починала на 25.02.2009 г. като вдовица и е оставил за наследници ответниците В.

Й. М. и И. Й. М..

Видно от представения по делото списък на етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. „*****, В. В. М. е посочена като собственик на ап. 18 и с абонатен номер на топлоснабдяване 20778.

Представен е Договор № 2718/31.07.2002 г. между етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, ****** и третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 24.06.2022 г.

Представен е и Договор № Д – 0 - 67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за процесния период, както и протоколи за отчет.

Според заключението на вещото лице М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 3 бр. радиатори с ИРРО и 1 бр. щранг-лира без ИРРО, за която ФДР начислява топлинна енергия по максимален специфичен разход за сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомер и главните отчети от 20.05.2019 г. и 17.06.2020 г. са подписани. Пълният отопляем обем по проект, съгласно Акт за разпределение на кубатурата е 169,55 куб.м. Вещото лице е установило, че топломерът е преминавал на редовна периодична проверка и същият е изправен.

Вещото лице е заключило, че ФДР е изчислило правилно начислената топлинна енергия, отдадена от щранг-лира и сградна инсталация. Сумата на доставената топлинна енергия за процесния период е 1371,06 лв.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 1404,78 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР 1382,34 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 07.07.2022 г. – 327,85 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. е 24,65 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.07.2019 г. – 07.07.2022 г. е в размер на 6,11 лв.

Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответнизите.

Начислените суми топлинна енергия само за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. са в размер на 611,88 лв., а дължимата законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава – 15.09.2020 г. до 07.07.2022 г. – 112,34 лв. За същия период дължимото възнаграждение за дялово разпределение е в размер на 22,41 лв., а обезщетението за забава за периода от 31.08.2019 г. до 07.07.2022 г. – 5,46 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

3

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното, съобразно изявленията на страните и видно от представените по делото доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том ХІІІ, регистър 1593, дело № 1233 от 15.06.1938 г., списък на етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. „Юрий Венелин“ 17 и Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ20-УГ01-4315 г., издадено на 18.09.2020 г. от СО – район „Средец“), ответниците В. Й. М. и И. Й. М. са били собственици на топлоснабдения имот за процесния период, като наследници на В. В. М., при квоти по 1/2. Следователно може да се обоснове извод, че същите са имали качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.