Определение № 189 от 09.04.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Смолян, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500144 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 74/09.03.2026 г. по ч.гр.дело № 756/2025 г.

Чепеларският районен съд ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Определение № 49/16.02.2026 г. по същото дело в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, „А. К. П. З.“ АД да заплати на адв.

Д. В. М. от АК Пловдив, сумата от 122,71 евро /с левова равностойност 240 лева/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжниците в заповедното производство по ч. гр. дело № 756/25 г. по описа на РС Чепеларе.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД-гр.София, чрез юрк.Б. О., с искане да бъде отменено.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК адв.Д. М., пълномощник на Е.

К. Х. и на „П. 2“ ЕООД-с.Ц. брод, общ.Ш. оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на определението.

Съдът установява следното:

По заявление на „А. К. П. З.“ АД-гр.София е образувано ч.гр.дело № 756/2025 г. по описа на Чепеларския районен съд и по него е 1 издадена в полза на дружеството-заявител Заповед № 612/01.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С нея е разпоредено длъжниците „П. 2“ ЕООД-с.Ц. брод, общ.Ш. и Е. К. Х., при условията на солидарност, да платят на дружеството-заявител описаните в нея суми по договор за заем, вземанията на първоначалния кредитор „Финтрейд финанс“ АД по който са цедирани на „А. К. П. З.“ АД.

Вследствие подадени от длъжниците Е. Х. и „П. 2“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Д. М., възражения по чл.414 ГПК, че не дължат вземанията по заповедта, с разпореждане № 1209/28.12.2025 г. РС-Чепеларе указва на заявителя „АКПЗ“ АД, че в едномесечен срок от получаване съобщението, може да предяви установителен иск за вземанията си по така издадената заповед за изпълнение пред компетентния съд съобразно местната подсъдност, като довнесе дължимата държавна такса. Заявителят е предупреден и за последиците от непредявяване на иска в определения срок – че заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Към възраженията, освен пълномощно за адв.М. и договор за безплатна правна защита и съдействие на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, е приложено и удостоверение от НАП, че адв.М. е регистриран по ЗДДС.

В така определения срок, изтекъл на 30.01.2026 г., дружествотозаявител не е предявило горния установителен иск. Поради това и на осн.чл.415, ал.5 ГПК, Чепеларският районен съд с Определение № 49/16.02.2026 г. обезсилва заповедта; прекратява производството по делото; и осъжда, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв, „АКПЗ“ АД да заплати на адв.Д. М. възнаграждение в размер на 102,26 евро /с левова равностойност от 200 лв./ за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие.

Това определение е връчено на дружеството-заявител на 18.02.2026 г. В едноседмичния срок за неговото обжалване, изтекъл на 25.02.2026 г., дружеството не е подало частна жалба срещу никоя част на определението, включително срещу осъждането да плати горното възнаграждение на адв.М..

От друга страна, с допустима молба вх.№ 757/23.02.2026 г. адв.Д. М. моли съда да измени същото определение в частта за разноските на осн.чл.248 ГПК, като осъди дружеството да му плати още 40 лв., които представляват ДДС върху присъдените 200 лв., тъй като е регистриран по 2

ДДС.

С обжалваното определение № 74/09.03.2026 г.

Чепеларският районен съд на практика, изменяйки предното определение в частта за разноските, като го увеличава на 122,71 евро /равняващи се на 240 лв./, присъжда още 40 лв., които са ДДС върху 200 лв.

При това положение, след като определение № 49/16.02.2026 г. е влязло в сила като необжалвано от никоя от страните, включително в частта, с която дружеството е осъдено да плати на адв.М. възнаграждение от 102, 26 евро /равняващи се на 200 лв./, би могъл да бъде атакуван от “АКПЗ“ АД само такъв съдебен акт, с който се присъжда по-висок размер на това възнаграждение и то само за разликата над така присъдените 102,26 евро /200 лв./ Затова не би могло в настоящото производство да се разглеждат оплаквания на дружеството-заявител за недължимост на възнаграждението от 102,26 евро /200 лв./, тъй като касаят влязъл в сила съдебен акт. Тук могат да се обсъждат само оплаквания, отнасящи се до разликата над този размер или в случая – 20,45 евро /равняващи се на 40 лв./.

Тази разлика правилно е присъдена за плащане на адв.М. от „АКПЗ“ АД като ДДС, тъй като той е регистриран по ЗДДС, и Чепеларският районен съд при определяне на възнаграждението от 102,26 евро/ 200 лв./ с определение № 49/16.02.2026 г. е пропуснал да включи в него ДДС, както се вижда от мотивите на атакуваното определение.

Според чл.633 ГПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Съгласно решението от 23.10.2025 г. по дело C-744/23 [Злаков] (Т.П.Т. срещу „Файненшъл България" ЕООД) на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Софийския районен съд, член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава- членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката 3 възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

Т.е., когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, което насрещната страна се осъжда да му заплати, то следва да включва и ДДС. В този смисъл са напр.

Определение № 123 от 25.02.2026 г. на ВнАС по в. гр. д. № 557/2025 г., Определение № 4768 от 27.02.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 14664/2024 г.

Определение № 618 от 6.03.2026 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 468/2024 г. Определение № 143 от 2.02.2026 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 39/2026 г. и т.н.

Това изискване е изпълнено с обжалваното определение, поради което то следва да се потвърди

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 74/09.03.2026 г. по ч.гр.дело № 756/2025 г. на Чепеларския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4