Решение № 993 от 13.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……...11.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мария

Манолова като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев въззивно търговско дело № 1186 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.И.С. срещу решение № 2289/27.05.2019 г., постановено по гр.дело № 354/2019 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на въззивницата срещу „България

Ер“ АД, ЕИК *********, за присъждане на законната лихва върху главницата от 250 Евро, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г., до датата на окончателното изплащане на задължението – 26.02.2019 г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ищецът е признал извършеното в хода на процеса плащане само по отношение на главницата, като изрично е заявил, че плащане на законната лихва не е извършено. Сочи, че обезщетението за забава е определяемо с оглед размера на главницата и периода, за който се претендира лихвата. Искането е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част, съответно, уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Въззивницата е представила писмена защита.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на производството е осъдителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква "а" от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Ищцата твърди в исковата молба, че ответникът „България

Ер“ АД не е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договор за въздушен превоз по направление Варна – Анталия, полет FB 8193 на 04.10.2017 г. с час за излитане в 6:50 часа и час за кацане 8:20 часа, който бил извършен със закъснение от четири часа и половина.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен с твърдение, че претендираното обезщетение е изплатено при първата предоставена възможност – на 26.02.2019 г. по посочената в исковата молба банкова сметка. Преди предявяване на иска ищцата не била подала рекламация, поради което обективно ответникът не бил в състояние да заплати обезщетение.

Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства.

Предмет на спора пред въззивната инстанция е основателността на претенцията на ищцата да ѝ бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до датата на изплащане на задължението, извършено в хода на процеса.

Доколкото на 26.02.2019 г. ответникът е изплатил на ищцата обезщетение в размер на сумата от 250 евро, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК този факт правилно е съобразен от първоинстанционния съд и искът за главница е отхвърлен като неоснователен, поради извършено в хода на процеса плащане.

Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, обаче, е основателна.

Въпреки че това не представлява самостоятелен иск, а законна последица от уважаването на главния иск, след като в случая искът е отхвърлен поради извършено в хода на процеса плащане, то законната лихва върху главницата от 250 Евро е дължима за периода от предявяване на иска – 14.01.2019 г. до датата на плащането – 26.02.2019 г. Това е така, защото искът не е отхвърлен като неоснователен поради отричане от съда на претендираното субективно материално право, а поради извършено от ответника доброволно плащане, което по същество е равносилно на уважаване на исковата претенция. Законната лихва за процесния период изчислена посредством лихвен калкулатор достъпен на интернет страницата на НАП: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp възлиза на сумата от 5,98 лева, която ще се присъди в полза на ищцата.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора решението следва да бъде отменено в обжалваната част.

Отговорност за разноски.

Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски представляващи заплатени държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съобразно своевременно представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш

И:

ОТМЕНЯ решение № 2289/27.05.2019 г., постановено по гр.дело № 354/2019 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на С.И.С. срещу „България

Ер“ АД, ЕИК *********, за присъждане на законната лихва върху главницата от 250 Евро, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г., до датата на окончателното изплащане на задължението – 26.02.2019 г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА

„България Ер“ АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина, Аерогара София, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 5,98 лева (пет лева и деветдесет и осем ст.), представляваща законна лихва върху главницата от 250 евро от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г., до датата на изплащане на задължението – 26.02.2019 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА

„България Ер“ АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина, Аерогара София, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 325,00 (триста двадесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.