Решение № 780 от 27.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Русе, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520100225 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.84 ЗЗД от М. А. А. от гр. Русе против „Общински транспорт Русе“ ЕАД, гр. Русе, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпените неимуществени вреди, причинени й при придвижването й с обществен транспорт, при управлението и рязкото спиране на превозното средство – тролейбус, собственост на ответника, както и за присъждане на законната лихва върху главницата от 20.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 20.05.2024 г. в гр. Русе около 8:28 ч. сутринта ищцата се качила в тролейбус №19 на ответното дружество от спирката на Корабния техникум в посока „Дунав мост“ и седнала на сгъваема седалка срещу вратата за изход, като нямало ръкохватка, за която да се държи по време на пътуването. В участъка между кръстовищата на ул. „Янтра“ /срещу РУ „Ангел Кънчев“/ и ул. „Тулча“ ватманът рязко ударил спирачка на два пъти, ищцата нямало къде да се хване и паднала от седалката на пода, вследствие на което контузила гърба и таза си и изпитала силна болка.

Водачът на превозното средство не й оказал съдействие и не сигнализирал спешна помощ.

На следващия ден ищцата посетила личния си лекар и при образното изследване се установило счупване в долната част на гърба и таза. При проведен контролен преглед от ортопед й било предложено оперативно лечение, което тя отказала. Проведените курсове по физиотерапия не подобрили качествено състоянието й. Вследствие на травмите ищцата не можела без чужда помощ да се самообслужва и се нуждаела от съдействието на своите близки при обличане, събличане, къпане и тоалет. Ищцата била инвалид втора група с левостранна хемопареза, което в съчетание с получената травма я довело до изпадане в безпомощно състояние. Възстановителният процес протичал бавно, към настоящия момент 1 ищцата заявява, че продължава да изпитва силна болка на мястото на счупването и умора при извършване на елементарни домакински действия. Продължавала да ползва обезболяващи. За репариране на причинените й болки и страдания ищцата претендира от ответното дружество изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Общински транспорт Русе“ ЕАД оспорва иска по основание и размер. Възразява, че по линия № 19 се движи електробус, а не тролейбус.

Оспорва настъпването на описания в исковата молба инцидент в превозно средство, негова собственост и механизма за настъпване на увреждането, като заявява, че електробусът използва специфична спирачна уредба за плавно спиране и не е възможно рязко спиране на такова кратко разстояние. Не оспорва, че ищцата е притежавала карта за пътуване с градския транспорт, но възразява, че от приложената карта не може да се установи дали е пътувала на процесната дата в посоченото превозно средство. Възразява, че ищцата не е уведомила ответното дружество за инцидента, за да й бъде оказано съдействие и да бъдат съхранени видеозаписите от оборудваното с видеокамери превозно средство. Противопоставя възражения, че ищцата не е потърсила своевременно медицинска помощ и е отказала оперативно лечение и ползването на ортопедичен колан, с оглед на което е допринесла за задълбочаване на последиците от травмите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като е заела седалка, предназначена за лица с инвалидни или детски колички и не е използвала монтираната до седалката метална ръкохватка, с което е допринесла за настъпване на уврежданията.

В производството като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано застрахователното дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София.

Третото лице – помагач оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не покрива всякакви вреди, а само такива, причинени от противоправно поведение на водача на превозното средство при настъпване на ПТП, за каквото според него по делото липсват данни. Оспорва настъпването на описания в исковата молба инцидент, оспорва същият да е с участие на електробус с рег.

№ ........, оспорва водачът на електробуса да е предприел маневра рязко спиране, както и неговата вина. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не е заела предназначените места за хора с увреждания, не се е държала за непосредствено поставената ръкохватка, поради което е залитнала и е настъпил инцидентът. Оспорва настъпването на описаните от ищцата вреди, вида, характера и интензитета им, както и пряката причинно – следствена връзка между претърпените вреди и настъпилия инцидент. Счита претенцията за завишена по размер.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предвид обстоятелството, че писмената защита от ищцата е представена на 15.05.2026 г., след предоставения от съда срок, изтекъл на 08.05.2026 г., съдът не е длъжен да 2 я съобразява при постановяване на решението си.

По делото са приети множество писмени доказателства. От пътен лист № 8765/20.05.2024 г. се установява, че на 20.05.2024 г. превозно средство ва ответника – тролейбус с рег. № ........, управляван от водача С. Д., е изпълнявал курсове по линия № 19 от 5,55 ч. до 13,00 ч. За превозното средство е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД по застрахователна полица № BG823/123003103371 с валидност 13.10.2023 г. – 12.10.2024 г., както и застраховка „Злополука на пътниците в обществения транспорт“. От писмените доказателства по делото не се установява приложената от ищцата карта за пътуване да е била използвана на процесната дата в посоченото превозно средство, тъй като според показанията на свид. Д. използваните към тази дата карти се перфорирали от шофьора при всяко пътуване и не било възможно да се удостовери датата на пътуването.

По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Н.Ч., С.

Д. и С.М..

Свид. Н.Ч., дъщеря на ищцата, твърди, че на 20.05.2024 г. нейната майка е претърпяла злополука в тролейбус № 19. При рязко спиране на превозното средство от шофьора, тя паднала от седалката и получила фрактура на трети лумбален прешлен. В деня на инцидента пострадалата не посетила лекар, а направила това на следващия ден. Когато ищцата отишла на лекар в деня след инцидента, й била назначена рехабилитация и предписано медикаментозно лечение. Ортопед й предписал ортопедичен колан, но тя закупила и ползвала друг, който бил по-евтин. Лекарите препоръчали оперативно лечение, но ищцата отказала, защото се притеснявала да не се влоши състоянието й. М. А. живеела със своята майка, която била възрастна, но й помагала и понякога я придружавала до болницата.

Свидетелката Ч. имала малко бебе и не можела да ходи често да помага на майка си, посещавала я 1-2 пъти седмично. Ищцата изпитвала затруднения да става, за да се храни и да се самообслужва. Нуждаела от помощ, за да се облече, защото не можела да си служи с лявата ръка, пръстите й не се движели поради заболяване, датиращо отпреди инцидента, по рождение. Свидетелката заявява, че А. все още изпитвала болка и продължавала да приема лекарства. Съдът кредитира показанията на свид. Ч., преценявайки ги през призмата на чл.172 ГПК предвид нейната заинтересованост от изхода на делото като дъщеря на ищцата, доколкото същите се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства –ЕР на ТЕЛК от 21.01.83 г., амбулаторни листи от проведени медицински прегледи в периода 21.05.2024 г. – 03.06.2024 г., резултат от изследване – рентгенография на гръбначни прешлени от 23.05.2024 г., физиопроцедурна карта, издадена на ищцата от МДЦ „Медика експерт“ ЕООД, както и от заключенията по приетите съдебни експертизи. Не са налице доказателства, които да опровергават твърденията на свидетелката, а и същите в значителна степен са основани на нейни преки впечатления върху състоянието на нейната майка.

Свид. С. Д., служител в ответното дружество на длъжност шофьор, заявява, че управлява електричен автобус. Не помни какво превозно средство и по коя линия е управлявал на 20.05.2024 г., но потвърждава, че той е подписал приложения по делото пътен 3 лист /л.24/, от който се установява, че на 20.05.2024 г. преди обяд той е управлявал посоченото превозно средство по линия № 19. Сочи, че по линия № 19 се движи електробус.

Свидетелят посочва, че не помни на процесната дата да е имало инцидент. Известно му е, че има видеонаблюдение в превозните средства, но не работел с камерите и не отговарял за снемането на видеозаписите. Сутрин обичайно не пътували много хора по линия № 19.

Маршрутът на линия № 19 бил следният: след пазара и кръговото кръстовище продължавала по ул. Плиска, след това се завивало надясно, покрай Товарна гара, пресичала бул. Липник и продължавала покрай стадиона и Жорела, вляво на първото кръгово кръстовище и след това през другото кръгово кръстовище към кв. Чародейка. От мястото си водачът на превозното средство имал видимост към салона, с изключение на седалката зад шофьора, но не си спомнял за подобен инцидент. Според свидетеля на снимката на л.43 са заснети седалки, предназначени за майки с деца. Мястото преди седалките било за инвалидни колички. Тези места нямали ръкохватки, всички други седалки имали място за хващане. При управлението на електробуса се използвал ретардер, а не спирачки и спирането било плавно.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки на осн. чл.172 ГПК неговата заинтересованост като служител на ответника. Посочените от него данни не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото. Относно твърдението, че не си спомня за инцидент с пострадала пътничка на 20.05.2024 г. съдът няма основание да го приеме за недостоверно, тъй като по делото липсват доказателства, установяващи на процесната дата шофьорът на превозното средство да е бил уведомен от ищцата или от други пътници в електробуса за настъпване на инцидент по време на движение на превозното средство. Не е доказано и твърдението на ищцата на стр.2 от исковата молба, че други пътници и ватманът са й помогнали да се изправи след падането.

Свид. С.М., служител в ответното дружество, сочи, че в 20 бр. от новите електробуси има поставени видеокамери, които работят ежедневно, не по- малко от 40% от тях се наблюдават активно онлайн ежедневно, като записите се съхраняват около два месеца - два месеца и половина. При ПТП или възникване на инцидент се извършвали проверки на конкретни записи. Свидетелят не си спомня за инцидент на процесната дата с пътник М. А..

Пояснява, че по линия № 19 се движи електробус, но софтуерът, който се използва за генериране на пътния лист на л.24, не можел да идентифицира, че МПС е електробус, поради което превозното средство било записано в същия като „тролейбус“. Електробусите били оборудвани с места за възрастни хора, за майки с деца и бременни жени, както и 4 места за хора с увреждания, които били с различен цвят на седалките. Свидетелят твърди, че в този тип електробуси имало сгъваеми седалки по средата срещу вратата, предназначени за майки с детски колички, за бременни и за инвалидни колички, с монтирани тръби за хващане. Заявява, че на снимката на л.43 сгъваемите седалки имат на външната страна подлакътник за хващане, което не се потвърждава от снимковия материал и от САТЕ.

Свидетелят твърди, че при необходимост от екстремно спиране се използва ретардер, не позволяващ внезапно спиране на електробуса. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетеля, преценявайки ги през призмата на чл.172 ГПК, отчитайки неговата 4 заинтересованост като служител на ответника. Посочените от него данни не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, с изключение на твърдението му за наличие на подлакътник за хващане от външната страна на сгъваемите седалки и за невъзможността за рязко спиране на електробуса, които се опровергават от снимковия материал и от заключението по САТЕ.