Решение № 109 от 16.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20264001000057 по описа за 2026 година

С Решение № 112/11.12.2025 г. по т. д. № 98/2025 г., поправено по реда на чл.

247 от ГПК с Решение № 13/04.02.2026 г., Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл.

432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр.с чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, „Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕАД - гр. София, да заплати на Р. А. И., в качеството й на майка и законен представител на малолетната С. С. И. от с. Еница, обл. Плевен, сумата от 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на малолетната С. С. И. неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на получени телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 07.10.2024 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/03/124002815719, ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 50 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД да заплати в полза на ПлОС ДТ върху уважената част от предявения иск в размер на 560 лв. и 336,00 лв. възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от предявения иск, а на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. И. К. К. от АК - Ловеч, осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 1 1

660 лв.

Осъдил Р. А. И., в качеството й на майка и законен представител на малолетната С. С. И. да заплати на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД направените деловодни разноски в размер на 3 954.80 лв. съобразно отхвърлената част от предявения иск.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е бил уважен за разликата над 7 000 лв. до 14 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е подадена от ответника „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД чрез пълномощника адв.

Ст. К.. Определеното от съда обезщетение в размер на 20 000 лв., намалено поради съпричиняване на 14 000 лв., е несъразмерно с вредите и противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претърпените от ищцата травми са изключително леки – натъртвания и мозъчно сътресение, което е лекостепенно, според заключението на вещото лице. Възстановителният период е само 2-3 седмици, като болките са със слаба интензивност. Ищцата се е възстановила напълно за този период и не са установени усложнения. Размерът на обезщетението не е съобразен и със социалноикономическата обстановка в страната към датата на събитието (обезщетението е в размер, по-висок от една минимална работна заплата на ден). Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за сумата от 7 000 лв. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К.. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В писмения си отговор въззиваемата-ищца С. С. И., действаща чрез своята майка и законен представител Р. А. И., чрез пълномощника адв. И. К., оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Решението в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски.

Доводите се поддържат в съдебно заседание от адв. К. с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.

Въззивната жалба е основателна.

Ищцата С. С. И., действаща чрез своята майка и законен представител Р. А. И., е предявил против „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.10.2024 г. на път 306, посока Луковит-Червен брягЧомаковци-Еница-Кнежа-Оряхово, по вина на водач на л. а. „Опел Мерива“ с рег. № 2

ЕН 05****, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане.

Първостепенният съд е уважил иска до размер на 14 000 лв., ведно с претендираната законна лихва. В частта, с която искът е уважен до размер на 7 000 лв., ведно със съответната законна лихва и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 14 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за размер над 7 000 лв., без да обсъжда възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, уважено от съда до размер на 30%, предвид липсата на оплаквания в жалбата в тази насока.

Установено е следното от фактическа страна:

Механизмът на настъпване на произшествието е установен по делото и не е спорен пред настоящата инстанция. Не е спорно и наличието на валидно сключена от ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, управляван от делинквента, към датата на ПТП.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Д. Д. въз основа на представените медицински документи, се установява, че ищцата е получила следните увреждания: натъртване (контузия) на меките тъкани в поясната област и лявата тазобедрена става; лекостепенно мозъчно сътресение, без данни за пълна загуба на съзнание и без симптоми на реална опасност за живота. Уврежданията са довели до физически болки и страдания с продължителност 2 - 3 седмици, със слаба интензивност.

Установено по делото е, че при ПТП ищцата не е получила „травматична епилепсия“ – диагноза, записана в Епикриза от 21.10.2024 г., издадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, Хирургично отделение. В тази насока е категоричният отговор на вещото лице, направен въз основа на представените по делото медицински документи, включително и тези при прегледа на ищцата непосредствено след произшествието в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Плевен.

Първостепенният съд е кредитирал заключението на експертизата в тази част и при определяне размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди е изключил подобно увреждане.

3

Според експерта травмите при ищцата са отшумели в рамките на 10-15 дни.

От показанията на бащата на ищцата С. И. И. се установява състоянието на ищцата след катастрофата - имала охлузвания, удари, синини по лявото слепоочие, рани. Според свидетеля лекарите казали, че С. е припаднала. Четири-пет дни след инцидента постъпила в болницата в гр. Враца, защото не била добре. За нея се грижила майка й. След това, около 25 - 26 дни не ходила на училище. Свидетелят заявява, че сега, когато е студено или много топло, С. има гадене, повръщане, нещо като епилепсия, лошо й е, има световъртежи. След болницата имала нужда от грижи, не била адекватна. Има припадъци периодично, на 2-3 месеца. Изписали й лекарства, но свидетелят не знае какви. С. ходи на училище, ученичка е в четвърти клас е. След престоя в болницата в гр. Враца, не е посещавала невролог и не са й правени изследвания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на получените в процесното ПТП телесни увреждания и искът е доказан по основание. Според настоящия състав, обаче, определеното от първостепенния съд общо обезщетение в размер на 20 000 лв. не е съобразено с вида и естеството на получените от ищцата увреждания, с проведеното лечение и със степента на възстановяването й. Така определеното обезщетение е прекомерно спрямо доказаните по делото неимуществени вреди и не отговаря на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС.

Този размер на обезщетението е необоснован предвид установените по делото факти.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Получените от ищцата при ПТП увреждания - натъртване на меките тъкани в поясната област и в лявата тазобедрена става и лекостепенно мозъчно сътресение, без загуба на съзнание, са леки и причинените от тях болки и страдания са с по-малък обем и интензитет. При прегледа в спешно отделение не е предписано лечение, а след това лекарите са изписали медикаментозно лечение (парацетамол, манитол). Освен че 4 болките са били със слаба интензивност, те са продължили в рамките на около три седмици, след което е настъпило пълно възстановяване. По делото не са доказани усложнения от травмите или необходимост от допълнително лечение или медицински процедури. Житейски обосновано е да се приеме, че непосредствено след инцидента малолетната ищца е била повече обгрижвана от семейството си, но доколкото не е била обездвижена, не е имало необходимост да бъде физически обслужвана за битовите си нужди. Към настоящия момент тя е възстановена от уврежданията, от тях няма никакви негативни последици, освен обяснимия страх и притеснение при пътуване в автомобил, които, предвид младата й възраст, постепенно ще отшумят. Ищцата ходи на училище, което предполага възстановяване и на социалното общуване с връстници и приятели.

По делото е безспорно установено (чрез съдебномедицинската експертиза), че в резултат на травмите при ПТП, ищцата не е получила травматична епилепсия.

Показанията на свидетеля Илиев, че след инцидента ищцата имала припадъци, има такива и към настоящия момент, противоречат на заключението на съдебномедицинската експертиза. С оглед на това и на осн. чл. 172 от ГПК, съдът не ги кредитира.

Като съобразява изложеното по-горе и отчита леките увреждания, получени от ищцата при ПТП, краткия срок за възстановяване и липсата на негативни последици за здравословното й състояние, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 10 000 лв. в най-голяма степен съответства на доказаните по делото неимуществени вреди, на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на социално-икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Като се приложи възприетият от първостепенния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата в размер на 30%, дължимото обезщетение следва да бъде определено на 7 000 лв.

Предвид това, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е уважен за разликата над 7 000 лв. до 14 000 лв., ведно със съответната законна лихва, вместо което, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, претенцията в този размер (за сумата от 7 000 лв.) следва да бъде отхвърлена като неоснователна.