Решение № 136 от 01.10.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. В., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20241300500256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т. 7 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№08772/17.07.2024г. от „Х.АД.“ , представлявано от Т.С.Т. – Изп.директор на „ХИМРЕМОНТСТРОЙ– КЛОН В.“ АД / както е посочено в жалбата/, срещу разпореждане, материализирано в ПДИ изх.№ 5482/10.07.2024г. по изпълнително дело № 20247240400280 , в частта , в която е приет размера на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство на ЧСИ В.Т. с рег.№ 724 и район на действие ОС-В..Сочи се, че неправилно е формиран размера на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като е определен и върху размера на приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.

Възразява се и срещу размера на същото адвокатско възнаграждение, като се излага, че съгласно Наредба №1 /09.07.2024г.-чл.10, минималният размер на адвокатското възнаграждение , към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие е 200 лева, делото не се характеризира с правна сложност, нито с приложение на множество изпълнителни способи за събиране на вземането, поради което следва да бъде намалено до 200 лева.

В мотивите към жалбата ЧСИ В.Т. излага,че жалбата е неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е част от подлежащото за събиране вземане в изпълнителното производство, че разноските са приети с акт , който ЧСИ не може да отмени сам, което действие е законосъобразно.

Съдът приема, че жалбата е против действията на съдебен изпълнител, подадена на основание чл. 435 ал.2, т.7 ГПК.

1

Съдът след като се запозна с жалбата, мотивите на ЧСИ, както и с всички доказателства по делото намира за установено следното:

Жалбата, заедно с мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК и сканирано копие на изпълнително дело № 20247240400280 са изпратени чрез системата за сигурно електронно връчване.

Изпълнителното дело е образувано по молба на

П.Д.П. ********** на основание приложен към молбата изпълнителен лист, издаден на 28.05.2024 г. от Районен съд-В. на основание Решение №355 от 25.04.2023 година постановено по гр.дело №894/2021 година по описа на Районен съд-В., съгласно което жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя Петров суми, представляващи неплатено трудово възнаграждение, обезщетение за забава на заплащането на възнаграждение, обезщетение по чл.222,ал.1 КТ и разноски по делото.

С Разпореждане от 04.07.2024г. , възпроизведено в изпратената до длъжника ПДИ -изх.№ 5482/10.07.2024г, в която е посочено, че ХИМРЕМОНТСТРОЙКЛОН В. АД с ЕИК 8160892040046 е осъдено да: заплати парично задължение в полза на взискателя П.Д.П. чрез пълномощник адв. Лилия Станчева задължение по изпълнителното дело възлизащо на 2 966,22 лева , от които главница в размер на 358.70 лв. със законна лихва в размер на 133.75 лв. за периода 29.04.2021 г. - 24.07.2024 г., главница в размер на 547.92 лв. със законна лихва в размер на 204.31 лв. за периода 29.04.2021 г. - 24.07.2024 г., 17.94 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обещетения и т.н ) , 786.46 лв. присъдени разноски, 600,00 лв. приети разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, 317.14 лева -такси по Тарифата към ЗЧСИ , дължими към 24.07.2024 г.

На основание чл. 428, ал.1 от ГПК длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си.

Жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Относно формиране на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, не се установява от призовката за доброволно изпълнение, нито от Разпореждането за образуване на изпълнителното производство, такава такса да е начислена.

Относно приетия размер на адвокатското възнаграждение, видно е от ДПЗС №0232/04.07.24г.,че размерът от 600 лева е уговорен между страните,като предметът на договора е предявяване на искове по КТ, образуване на изпълнително дело и получаване на обезщетенията. договорът е представен по изпълнителното дело и няма основание да не бъде приет като доказателство за извършени разноски. В същия е уговорено, че възнаграждението е до приключване на изпълнителното производство.

Доводът, че следва да е в минимален размер -200 лева не е основателен, тъй като съгласно чл.10, т.1 от Тарифа №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 200 лева е минималния размер на възнаграждението за образуване на изпълнително производство. Съгласно чл.10, т.2 от същата Тарифа, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел 2 удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, което в случая на т.2 възлиза на 596.60 лева.

От горното е видно, че жалбата е неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба .№08772/17.07.2024г. от „Х.АД.“ , представлявано от Т.С.Т. – Изп.директор на „ХИМРЕМОНТСТРОЙ– КЛОН В.“ АД, срещу разпореждане, материализирано в ПДИ изх.№ 5482/10.07.2024г. по изпълнително дело № 20247240400280 по описа на ЧСИ В.Т. с рег.№ 724 и район на действие ВОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437 ал.4 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3