Акт от 10.08.2020, Районен съд - Елхово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 119

Гр.Елхово, 10.08.2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЯНА АНГЕЛОВА при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 930 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба на „***“ АД, ЕИК– ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „***“, № ***, ***, бл.2, ет.1 представляван от В. Г. Р.-З., чрез пълномощник адв. П. М. ***, съдебен адрес ***, против „***“ ЕООД с ЕИК – ***, със седалище в гр. ***, обл. Ямболска, ул. ***, представлявано от И.Р.П., с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 626/2019 година по описа на РС – Елхово, за сумата от 2723.26 лева, представляваща остатък от дължимите суми за доставени на ответника стоки, за които са издадени следните фактури: фактура

№**********/28.08.2018г. на стойност 1865.31 лева с ДДС, по която е извършено частично плащане за сумата от 550.00 лева и фактура №**********/22.10.2018г. на стойност 1407.95 лева с ДДС. Ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че му дължи и лихва за забава, както следва: сумата от 131.17 лева - лихва за забава върху дължимата по първата фактура сума от 1315.31 лева, начислена за периода от 28.08.2018г. до 21.08.2019г. и сумата от 118.90 лева - лихва за забава върху дължимата по втората фактура сума от 1407.95 лева, начислена за периода от 22.10.2018г. до 21.08.2019г., в едно със законната лихва върху главницата от 2723.26 лева, считано от датата на подаването на заявлението в съда - 28.08.2019г. до окончателното й изплащане. С исковата молба се претендират сторените от ищеца разноски в производството.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника стоки срещу заплащане на продажната им цена, за които са издадени посочените по – горе фактури, които стоки са били доставени на ответника на 29.08.2018 г. и 24.10.2018 г. и приети от него. Последният е извършил частично плащане по първата от издадените фактури в размер на 550.00 лева, като остатъкът от дължимите суми по двете фактури в размер на 2723.26 лева не бил заплатен.

Поради допуснатата забава в плащанията ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи и лихви за забава по фактура № **********/28.08.2018 г. за периода от 28.08.2018 г. до 06.11.2019 г. в размер на 158.93 лева и по фактура № ********** за периода от 23.10.2018 г. до 06.11.2019 г. в размер на 148.62 лева.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск и неоснователност на същия. Доводите на ответника относно недопустимостта на иска касаят неотстранени в дадения от съда срок нередовности на исковата молба. Доводите за неоснователност на иска ответникът обоснована със следните обстоятелства: Твърди, че отношенията между страните били уредени с договор за дистрибуция от 21.07.2016 г., в който ищецът фигурира като „***“ АД /бивше име на „***“ АД/. Съгласно чл. 1, ал.3 от този договор, отношенията по продажбата на стоките между търговеца и дистрибутора се уреждат с отделен договор или на база на фактури за доставка, придружени с Приемо -предавателен протокол с фиксирани цени за всеки продукт и описание на продуктите. Ответникът твърди, че не е получавал фактура **********/28.08.2018г., както и стоката, описана в нея. Тъй като не е имало доставка на стоката, ответникът твърди, че няма и подписан приемно - предавателен протокол, съгласно договора за дистрибуция. По отношение на тази фактура се твърди, че е новосъздадена, тъй като към датата на издаването и адреса и седалището на ищеца са различни от посочените във фактурата. По отношение на представената от ищеца товарителница се твърди, че е неистинска, като се сочи, че към 29.08.2018г. при ответникът не е работил служител с фамилия Бойова, нито положения подпис е неин. Трудов договор с такова лице е бил сключен на 19.09.2018г., като същият е започнал работа на 01.10.2018г.

Отделно от това се твърди, че представената по делото товарителница не доказва какво е доставено, а само че е доставено нещо.

Ответникът сочи, че около 15.08.2018 г. е поръчал стока по телефона на ищеца, която стока не пристигнала. На 24.10.2018 г. била получена стока без документи на стойност изчислена от ищеца на 550.00 лв. по доставни цени. При поискване на фактура от служител в ищцовото дружество на ответника били продиктувани номера и датата на фактурата, като бил уведомен, че фактурата е на по-голяма стойност, като фактурата ще бъде получена заедно с оставащата стока по нея, тъй като поръчаните стоки в момента липсвали. Такава и към момента не била доставена на ответника.

Ответникът твърди, че не е получавал фактура № **********/22.10.2018г., както и стоката, описана в нея. Липсвало и подписан приемно-предавателен протокол, съгласно договора. По отношение на тази фактура също се твърди, че е новосъздадена, тъй като към датата на издаването и адреса и седалището на ищеца са различни от посочените във фактурата. Ответникът не оспорва, че с товарителницата от 24.10.2018г. е получил стока, чиято стойност по негова преценка възлизала на сумата от 550.00 лв., без протокол или други съпътстващи документи.

Оспорени са и исковите претенции за заплащане на лихви за забава, поради това, че стоките по фактурите, на които ищецът се позовава не са получени от ответника. Оспорено е и искането за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Ответникът желае отхвърляне на предявеният против него установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло от процесуалният представител на ищеца.

Ответникът в депозирана по делото молба поддържа становището си за неоснователност на предявения иск.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. №

626/2019г. по описа на ЕРС е образувано по подадено на 29.08.2019г. заявление от „***“ АД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „***“, № ***, ***, бл.2, ет.1 представлявано от В. Г. Р.-З., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответникът в настоящото производство – „***“ ЕООД с ЕИК– ***, със седалище в гр. ***, обл. Ямболска, ул. ***, представлявано от И.Р.П..

Съдът е уважил искането на заявителя, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1680 от 24.09.2019 година, с която е разпоредил на длъжника „***“

ЕООД с ЕИК – ***, да заплати на заявителя ***“ АД, ЕИК – ***, следните суми: 2723.26 лева – главница, представляваща остатък от дължими суми за доставени стоки, за които са издадени фактура № **********/28.08.2018г. за стойност от 1865.31 лв. с ДДС, по която е извършено частично плащане на сумата от 550.00 лев и фактура № ********** от

22.10.2018г. за стойност от

1407.95 лв. с ДДС; сумата от

131.17 лева - лихва за забава върху дължимата по първата фактура сума от 1315.31 лева, начислена за периода от 28.08.18г. до 21.08.2019г.; сумата от 118.90 лева - лихва за забава върху дължимата по втората фактура сума от 1407.95 лева, начислена за периода 22.10.18г. до 21.08.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от 2723.26 лева за периода от подаването на заявлението до съда - от 28.08.2019г. до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на

04.10.2019 година.

На 17.10.2019 година, т.е. в 2 – седмичния срок по чл.

414, ал.2 от ГПК /в редакцията й към онзи момент/, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение, с което е заявил, че дължи изпълнение на посочените в заповедта суми.

Във връзка с депозираното в процесуалните срокове от длъжника възражение, на заявителят е даден 1 – месечен срок, в който да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си против длъжника. Съобщението за това е връчено на заявителя на 30.10.2019г. Исковата молба, с която заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК е депозирана в съда на 25.11.2019г., т.е. в преклузивния 1 – месечен срок.

От доказателствата по делото се установява, че между ищеца и ответника са съществували търговски взаимоотношения в период, предхождащ 2018 г. не е спорно между тях, че и двете дружества са променяли наименованията си, като за запазвали единния идентификационен код, който е уникален номер за търговците, вписани в търговския регистър. Ищецът „***“ АД е бил с предишно наименование „***“ АД, а ответникът „***“ ЕООД е бил с предишно наименование „***“ ЕООД.

На 21.07.2016 година между „***“ АД с ЕИК ***, в качеството му на търговец и „***“ ЕООД с ЕИК *** в качеството му на дистрибутор, е бил сключен договор за дистрибуция, с предмет – стоки – текстилни и хавлиени изделия с марка „***“ и детски дрехи, аксесорали и пособия с марка „МИНЕНЕ“, съгласно Приложение №1 – Списък с артикули по марки. Съгласно договора за дистрибуция, отношенията по продажбата на стоките между търговеца и дистрибутора се уреждат с отделен договор или на база на фактурите за доставка, придружени с приемо – предавателен протокол с фиксирани цени за всеки продукт и описание на продуктите. Договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.08.2016 година, съгласно чл. 14 от същия.

Във връзка с доставка на стоки от ищеца на ответника, ищцовото дружество издало следните данъчни фактури: фактура № **********/28.08.2018г. за стоки на стойност от 1865.31 лв. с ДДС и фактура № ********** от 22.10.2018г. за стоки на стойност от 1407.95 лв. с ДДС. В двете фактури като продавач на стоките е записан ищеца „***“ АД, а като купувач „***“ ЕООД. Във представените по делото фактури са посочени наименованията на стоките, единична цена, данъчна основа, ДДС и обща цена в лева. Посочени са дати на плащане на цената на стоките и начин на плащане.

От заключението на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда като обективно и компетентно, се установява, че ищецът организира своята счетоводна отчетност на основание Закона за счетоводството, Закона за данък добавена стойност, както и други задължителни нормативни документи действащ в Р България. Счетоводните записванията се извършват на база „двустранна счетоводна отчетност“, като се използват счетоводни сметки от Националния сметкоплан, обвързани с Националните счетоводни стандарти. За нуждите на счетоводната отчетност, фирмата ползва лицензиран счетоводен продукт, одобрен от Национална агенция по приходите. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и подава ежемесечно „Справка- декларация по ДДС“ в НАП-София, придружена с „Дневник за покупки" и „Дневник за продажби". Вещото лице е установило, че ищцовото дружество е начислило и е внесло в Републиканския бюджет дължимият данък добавена стойност, съгласно регламентираните периоди и срокове.

При извършената проверка за нуждите на експертизата, вещото лице е установило, че организацията за приемане на заявки и доставки на стоки в „***"АД е направена на база „софтуерен продукт". След заявяване от страна на клиент на определена стока, дружеството -доставчик, подготвя артикулите и ги изпраща на посочен адрес на купувача чрез спедиторска фирма. Получаването на стоките от фирмата - купувач се потвърждава от спедиторската служба с „Куриерски лист за разнос“ с подписи и имена на получателя на стоката. Установено е, че при направени заявки за стоки се издават фактури с наименования на стоката, количества, ед. цена и стойност. Ако има промяна по доставката, фактурата се коригира в последствие от фирмата „изпращач" с кредитно или дебитно известие по конкретната фактура.

При посочените по – горе действия за доставка на стоки са били издадени и процесните две фактури - №**********/28.08.2018г. и №**********/22.10.2018 г. с получател „***“ ЕООД /сега „***“ ЕООД. Вещото лице е установило, че издаването на фактурите предхожда по време и период спедицията (транспортирането) и получаването на стоките от купувача. Съгласно заключението, проверяваните фактури притежават всички изискуеми и задължителни реквизити съгласно ЗС и българското законодателство.

Разпечатката съдържа 41 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84cc06c4-a12a-4cd3-9954-4434583aa5f7