Решение № 61 от 15.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 54/2024
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 15.05.2024
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, Диана Василева, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Наказателен кодекс
- чл. 149 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 149 ал.4 т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 149 ал.5 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 152 · Наказателен кодекс
- чл. 159 ал. 4т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 159 ал.4 т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 2 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 53 ал.1 б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 53 ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 28 · Наказателен кодекс
- чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 121, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 291 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Велико Търново, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: П. С.А
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана В. при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от П. С.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600054 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:
Великотърновски окръжен съд с присъда № 1 от 10.01.2024г., постановена по НОХД 71/2023г. по описа на съда е признал подсъдимия С. И.
Н. за виновен да е извършил деяние по чл. 149 ал.4 т.2 вр. ал. 1 от НК по отношение на С. И. П., като му е наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода.
Признал е подсъдимият за виновен да е извършил деяние по чл. 149 ал.5 т.1 вр. ал.1 от НК по отношение на две малолетни лица С. П. и С. Т. и му е наложил наказание пет години лишаване от свобода. Оправдал е частично подсъдимият по първоначално повдигнатото му обвинение по правната квалификация по чл. 149 ал.4 т.2 от НК, т.е. лицата да не са разбирали свойството и значението на извършеното.
Подсъдимият С. Н. е признат за виновен и за деяние по чл. 149 ал.1 от НК по отношение на С. В. Т. и съдът му е наложил наказание четири години 1 лишаване от свобода. Признал е частично подсъдимия за невиновен по правната квалификация по чл. 149 ал.4 т.2 от НК – а именно С. В. Т. да не е разбирала свойството и значението на извършеното.
Признал е подсъдимият за виновен и да е извършил деяние по чл. 159 ал.4 т.1 вр. ал.1 от НК, за което му е наложил наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв. Частично е признал подсъдимият за невинен заснетият порнографски материал да е по отношение на лице, което не е разбирало свойството и значението на извършеното и го е оправдал по квалифициращият елемент по чл. 159 ал.4 т.2 от НК.
На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду наложените наказания за всяко деяние, в размер на най- тежкото от тях, а именно пет години лишаване от свобода. Постановил е да се търпи при първоначален „общ“ режим и към него на основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 1 000лв.
Зачел е предварителното задържане на С. И. Н. на основание чл. 59 ал.1 от НК за изтърпяно наказание лишаване от свобода.
Осъдил е подсъдимият да заплати на С. В. Т., чрез нейната майка и законен представител обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 149 ал.5 т.1 вр. ал.1 то НК в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане и е отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до пълния размер 22 500 лв. като неоснователен и недоказан. За деянието по чл. 149 ал.1 от НК е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до 22 500 лв. като неоснователен и недоказан. За деянието по чл.
159 ал.4 т.1 вр. ал.1 от НК е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.
Присъдил е съдебни и деловодни разноски.
Разпоредил се е с веществените доказателства и е отнел в полза на Държавата предмет на престъплението на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК.
Присъдата на окръжен съд е обжалвана от защитника на подсъдимия С.
2
Н. – адв. Ст. М. с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, липса на събрани доказателства в полза на обвинението, липса на представителна пласт на процесуалният представител на гражданският ищец и частен обвинител, нарушение на правилата за подсъдността. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която същият да бъде признат за невинен по всичките му повдигнати и предявени обвинения. В допълнително изложение, защитникът на подсъдимият прави анализ на събраните по делото доказателства в подкрепя на направеното в основната жалба искане за пълно оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата. Намират, че деянието не е доказано по безспорен начин.
Претендират оправдаване по повдигнатите обвинения.
Процесуалният представител на пострадалата С. Т. – адв. И. намира постановената присъда за законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Представителят на апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи за правилното приложение на материалния закон. Намира наложеното наказание за деянието за справедливо и съответно.
Предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.
Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, намери за установено следното:
По фактическата обстановка
Подсъдимият С. И. Н. е роден на 18.04.1965г. в с. Царева ливада, общ Дряново, български гражданин, средно образование, неосъждан, разведен.
Същият живее в с. Козаревец, общ. Лясковец. Около 16 години е съжителствал на семейни начала със св. Д. Д., но се разделили през месец май на 2021г., след което той продължил да живее сам в жилището си в с.
Козаревец.
По време на съвместното съжителство на подсъдимият със св.Д., те 3 установили приятелски отношения със свидетелите Г. Т. и К. К.. Последните също съжителствали на семейни начала в с.Козаревец, като са родители на малолетна С. Т.. Детето С. било осиновено от св. Г. Т.. Г. Т. и К. К. отглеждали заедно детето като негови родители. Двете семейства често се събирали заедно, като основно Г. Т. и К. К., гостували в дома на подсъдимия и свидетелката Д..
В дома на подсъдимия гостувала често и неговата внучка - малолетната свидетелка С. П., която е дете на дъщеря му Г. Н.а и св. И. П. И..
На неустановена дата през месец март 2021 г., в с. Козаревец, Н. бил в къщата на ул. *******, заедно със своята съжителка св. Д.. На гости му била неговата внучка св. С. П., която по това време била на 6г. Следобед св. Д. излязла, за да напазарува до магазин в с. Козаревец. Подсъдимият останал насаме с внучката си. Двамата били заедно в кухнята, като той седял на стол.
Възползвайки се от ситуацията подсъдимият си пуснал на телевизионния приемник предаване излъчващо еротично или порнографско съдържание и извикал св. П. да седне върху коляното на десният му крак. Тогава с дясната си ръка започнал да я гали и да я търка с пръст през дрехите по половия й орган и по дупето. Това продължило около 1-2 минути.
На неустановена дата през месец април 2021г., в с. Козаревец, Н. бил в дома си на ул. *******. На гости отново му била неговата внучка св.С. П.. В жилището дошла и св.С. Т., която по това време била на 8 години. Двете деца си играели в къщата. Подсъдимият бил легнал на легло в спалнята, която се намирала на втория етаж на къщата. Извикал децата, под предлог да им пусне да гледат детски филм. Останал сам с тях в стаята, подсъдимият започнал едновременно с двете си ръце да гали децата по половите им органи и по дупетата, през дрехите, което продължило няколко минути. След това децата станали и напуснали стаята, като отишли на долния етаж.
На 22.09.2021г., в с.Козаревец, следобед, С. Н. се прибирал в дома си на ул. ******* със собствения си л.а. „Пежо 307". По пътя, в района на парка, находящ се в центъра на селото, видял св. С. Т.. Момиченцето си играело заедно с друго дете - Б. И., но в този момент Т. била сама, тъй като другото дете отишло до тоалетна в дома си, който с намирал в непосредствена близост. Подсъдимият спрял автомобила си и както бил в колата - отворил предната дясна врата. След това казал на С. Т. да се качи в него, за да отидат в 4 тях. Двамата отишли в къщата му, където подсъдимият отвел св. Т. в спалнята. Отново пуснал еротичен канал на телевизора. След това разсъблякъл св. С. Т., като свалил долнището и гащичките й. Подсъдимият също се съблякъл. Започнал да я гали с ръка в областта на половите й органи и по дупето. Впоследствие свалил и горната й дреха и детето останало голо.
Н. продължил да я гали на голо по дупето и гърдите и я близал в областта на половите органи. Докато Н. извършвал тези действия, с помощта на камерата на мобилния си телефон марка „Самсунг А 12" създал видеоклип, с продължителност от 52 секунди, на който заснел гола св.Т., както и действията си с които докосвал, с ръка, половия й орган. Извършвайки посоченото едновременно с това подсъдимият казвал на свидетелката да не казва на никого, че я бил взел, тъй като това било тайна. Тези му действия не се харесали на детето, като С. Т. се разплакала и поискала да се прибере в дома си. По това време в къщата пристигнала вече бившата съжителка на Н. св. Д. Д., която искала да си вземе кучето, което било останало при подсъдимия след раздялата им. Тя чула, че подсъдимият се намирал в къщата, както и възприела звуци от телевизор от включен еротичен канал.
Подсъдимият отворил гол до кръста, като на Д. й направило впечатление, че е „зачервен и забрунден“. След като взела кучето си, му казала, че търсят С. Т., защото я нямало повече от час и че родителите й щели да се обаждат в полицията. Подсъдимият и отговорил, че този ден не я е виждал. След което свидетелката си тръгнала. Непосредствено след това Н. се върнал при детето, като я накарал, да се облече. След това, двамата се качили, отново на лекия автомобил на подсъдимия, който я закарал и оставил в близост до дома и.
След като слязла от колата на подсъдимия, С. Т. се насочила към дома си, който се намирал в близост, при което била видяна от св. Й. Й.. Той знаел от баща й, че я търсят и веднага му се обадил. След това обаждане св. К. К., който обикалял с автомобил селото за да търси детето, тръгнал да се прибира.
По пътя срещнал подсъдимия, който управлявал л.а си автомобил. Н. спрял и между двамата се провел кратък разговор, в който подсъдимият попитал, какво се случва, на който въпрос свидетелят отговорил, че търси детето и че не може да го намери. Подсъдимият единствено отговорил „ Е, че къде ли ще е отишла“.
След прибирането си в дома си св. К. К. разговарял с детето, което се разплакало и разказало случилото се. Непосредствено след това родителите 5 се обадили на органите на полицията.
Така възприетата от въззивният съд фактология се доказва по безспорен начин от събраните в хода на делото гласни доказателства.
Според възприятията, които свидетелите имат, могат да бъдат обособени в две групи.
В първа група следва да се обособят показанията на двете малолетни деца – С. и С., които са и пострадали от извършените престъпления.
В хода на съдебното производство пред първия съд всяка от свидетелките е изразила нежеланието си да свидетелства – св. П. лично, а св.
С. Т. чрез своята майка и законен представител и чрез своя повереник. При това положение съдът законосъобразно е приобщил показанията на св. С. Т. от ДП, депозирани пред съдия – на основание чл. 281 ал. 1 т.2, приобщил е и показанията на свидетелката, депозирани на ДП в присъствието на инспектор и родител на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК.
Показанията на св. С. Т. пред съдия са депозирани на 28.09.2021г., т.е. няколко дни след последното деяние. В тях свидетелката последователно разказала за случилото се на 22.09.2021г. Посочва конкретно денят на случката – като го свързва с това, че е било празничен ден и тя не била на училище. Разказва последователно събитията - била с Б. И., който й е братовчед на площадката и играели. Това се случило около 14ч. Докато на Б. му се доходило до тоалетна и отишъл, тя останала сама на площадката. В това време едно синьо Пежо спряло и тя видяла С. Н., който й казал „Заповядай, дедо“. Свидетелката влязла в автомобила от вратата до него. Тя се разплакала, а подсъдимият, а попитал защо плаче. Подсъдимият потеглил и като видели хора, подсъдимият й казвал да се скрие под жабката на автомобила. Стигнали пред дома на подсъдимия и той й отворил вратата и слезли двамата. Започнал да я събува и съблича и той също се съблякъл. Докато я събличал й счупил очилата. Детето поискало да си тръгва, но той не й позволил да се облече.