Решение № 668 от 18.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Варна, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100500732 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 93920/13.12.2023 г. подадена от „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК 204877059, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 1, срещу Решение № 3550/03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 16859/2022 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу В. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ********************, за заплащане на сумата от 10 000,00 евро, представляваща неустойка, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, съгласно чл.

29 от сключения от наследодателя на В. С. В., ЕГН ********** - Т.В. С., предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата си въззивното дружество излага съображения, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо 1 място, сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приобщил към доказателствения материал свидетелски показания в разрез с разпределената от съда доказателствена тежест между страните. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на показанията на свидетелите, въз основа на която неправилно е било прието в обжалваното решение надлежното изпълнение на договорните задължения на насрещната страна. Сочи се, че съдът не е следвало да цени показанията на свидетеля Р. Д., тъй като същият е бил разпитван от съда в нарушение на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ГПК, доколкото е бил преупълномощен от процесуалния представител на ответната страна да съдейства за събиране на допуснати по делото доказателства, като по този начин се явявал пълномощник на страната в производството. В допълнение, счита, че показанията на посочения свидетел неправилно не са били преценени при условията на чл. 172 ГПК, предвид свързаността, която съществувала между този свидетел и процесуалния представител на ответницата, което създава предпоставки за заинтересованост. Също така във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е преценявал показанията на свидетеля Г., който е бил допуснат да свидетелства за установяване на обстоятелството по съхраняването на подписаното от ответницата пълномощно и евентуалното му предаване на представител на ищцовото дружество, но вместо това е давал показания относно обстоятелства, за които не е бил допуснат като свидетел. Правят се оплаквания, че показанията на този свидетел неправилно са ценени във връзка с установяване на съдържанието на нотариално удостоверен документ /пълномощно/, както и на страните по него, което е в нарушение на чл. 164 от ГПК. Изложени са съображения за това, че дори и да бъде приет факта на подписване на пълномощното, то от показанията на свидетеля не се установява категорично неговото съдържание, нито това кога и на кого същото е предадено. Във връзка с вече посоченото се излагат твърдения, че съдът не е следвало да кредитира показанията на посочените двама свидетели и като е направил това е допуснал нарушение на процесуалния закон. Дори и да се приемело, че това не е така, показанията на тези свидетели не били преки доказателства, а само косвени такИ. и само въз основа на тях не можело да бъде прието, че ответницата е доказала изпълнението на задължението си за даване на пълномощно по договора, съгласно изискванията на чл. 154 от ГПК. Поради това, съдът следвало да приеме този факт за недоказан. Наред с това се твърди, че въпреки, че ответницата е направила постъпки за снабдяване с доказателства за извършвани именно въз основа на това пълномощно действия, тя не е представила такИ., което било косвено доказателство, че тя не е изпълнила задължението си. Същевременно, тя не се е възползвала от други възможности да ангажира доказателства, установяващи твърденията й, въпреки че е имала данни за установени по делото факти, сочещи на такИ. възможности, което сочи на нейна недобросъвестност. Във връзка с всичко горепосочено се твърди, че 2 ответницата не е доказала по делото изпълнението на задължението си за предоставяне на пълномощно и за съдействие, като доколкото съществуването на договорното правоотношение и установената с него неустоечна клауза са безспорни, то искът се явява основателен и е следвало да бъде уважен от първоинстанционния съд. Предвид на това се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявения от жалбоподателя иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът

„ИНВЕСТИЦИИ

И

СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на същия, с която моли съда да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което предявения от него иск да бъде уважен. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззИ.емата страна В. С. В. не се явява. По делото е постъпила молба от процесуалния й представител, с която оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявена искова молба от „Инвестиции и строителство инженеринг" АД, ЕИК 204877059, срещу В. С.

В., с адрес в гр. Варна, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 10 000,00 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, съгласно чл. 29 от сключения от наследодателя на ответника - Т.В. С., предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на ид.части от УПИ от 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.2018 г. между тринадесет физически лица - съсобственици, притежаващи ид.ч. от недвижим имот в гр.

Варна, ул. „Пейо Яворов” 48, 48А, 50 и 52, като възложители на строежа и ищеца, като изпълнител на строежа, бил сключен предварителен договор за проектиране, учредяване право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на ид.ч. от УПИ. Недвижимият имот, в който щяло да бъде извършено строителството бил нанесен на действащата КККР на гр. Варна като ПИ с номер ***. На 21.10.2019 г. бил сключен договор за 3 прехвърляне на собственост и определяне на квоти в съсобствеността в образувания съсобствен УПИ. Страна по този договор е юридическото лице, посочено съгласно правилата на чл. 19, ал. 2 на предварителен договор „Резиденшъл Пропъртис Владислав” ЕООД, което щяло да участва в строителния процес, вкл. в издаването на необходимите строителни книжа.

Дружеството било снабдено с нужните пълномощия и документи от страна на възложителите на строителството, вкл. такова пълномощно предоставила Т.

С.. В изпълнение на този договор дружеството се снабдило с разрешение за строеж с номер 216/25.11.2019 г. за изграждане на строеж „Жилищна сграда”.

След внасяне на инвестиционните проекти за одобрение РДНСК - Варна уведомила заинтересованите страни, че с нарочна заповед било отменено постановеното разрешение за строеж, поради констатирани несъответствия.

Издадено било ново разрешение, а на 12.05.2021 г. бил съставен протокол за открИ.не на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж. На 22.01.2022 г. Т.В. С. починала и оставила двама наследници Ж.С. и В. В.. Наследодателката е страна по предварителния договор от 23.10.2018 г. Същата избрала и бъдещите апартаменти, които да получи, след като сградата бъде довършена. В полза на ответника било учредено право на строеж за апартамент номер 6, находящ се на втори етаж на сградата.

Последната е приела наследството от Т. С., поради което е поела и ангажиментите й по сключения с ищеца предварителен договор. Едно от задълженията е да бъде предоставено нотариално заверено пълномощно за извършване на всички правни и фактически действия от подготовката до успешното приключване на строителството. След смъртта на Т.В. било необходимо издаване на ново пълномощно от наследниците й. В. В. не е предоставила такова пълномощно. Към момента се очаква издаване на АКТ 14, но строежът не можел да продължи поради липсата на пълномощно.

Съгласно чл. 29 от предварителния договор виновното неизпълнение на някое от задълженията по предварителния договор е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 000 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Не се спори, че посочените в исковата молба договори са сключени. Не е вярно, че ответницата не оказвала съдействие на ищеца, като не предоставяла пълномощно в нотариално заверена форма. Сочи се, че такова пълномощно било подписано през м. юни при нотариус Г., като дружеството било уведомено, че може да бъде взето от нотариалната кантора. Връчването на поканата по реда на чл. 47 ГПК е ненадлежно. От кантората на ЧСИ Янкова били ангажирани със задачата да предадат на ищеца, че пълномощното е налично. В крайна сметка пълномощното било взето от ищеца в края на м. август 2022 г.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, 4 приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства се установява, че В. С. В. е един от двамата законни наследници на Т.В. С., починала на 22.01.2022 г.

Последната, заедно с други физически лица, е била страна по предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018 г., като насрещна страна по този договор е „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.

В чл. 17 от този договор е предвидено, че физическите лица следва да предоставят на дружеството документите, удостоверяващи правото им на собственост върху имота, както и правото /чрез пълномощно в надлежна форма/ да извършва всички фактически и правни действия, одобряване на работен архитектурен проект, разрешение за строеж, подаване и получаване на всички необходими документи, книжа, молби, актове, протоколи, пред всички държавни и общински органи и служби – ДНСК, РДНСК, ХЕИ, ПАБ, ВиК, електроснабдяване, ВИ.ком и др.комунални дружества, по изграждане на бъдещата жилищна сграда, при условията и сроковете на договора.