Определение № 3872 от 18.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3872 гр. Варна, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500268 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Н. П., срещу разпореждане № 1170 от 09.01.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 16480/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л. Ж. К., ЕГН **********, настоящ адрес град Варна, за сумите 340,82 лева, представляваща договорна лихва от 19.02.2019 до 15.01.2020 год., и 1 220,26 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 20.02.2019 до 29.12.2024 год., които вземания произтичат от сключен между потребителя и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 3427220 от 17.01.2019 г., прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, както и съответната част от сторени разноски в заповедното производство.

В частната жалбата се твърди, че разпореждането на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Конкретно се твърди, че погрешно заповедния съд е приел, че са нарушени императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Развива доводи, че разпоредбата на 11, т. 10 от ЗПК изисква да не се посочват всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Позовава се на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и практика на СЕС. На следващо място твърди, че чл. 11, т.10 от ЗПК не изисква в договора да се посочи математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като в Европейския съюз били нормативно предвидени две математически формули, които могат да се прилагат при изчисляване на ГПР. Излага, че в процесния договор за кредит са посочени годишният лихвен процент, годишният процент на разходите и общата сума на кредита, която се дължи от потребителя. Цитира съдебна практика. Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната част и уважаване на заявлението изцяло.

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК частично е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Частната жалба е подадена в срок от молител в 1 заповедното производство, при наличие на правен интерес от обжалване, съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба се приема и за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №16480/2024 г. по описа на Районен съд-Варна (ВРС) е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище град София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Л. Ж. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в град Варна, за сумите, както следва: 1878,88 лева - главница, 340,82 лева - договорна лихва за периода от 19.02.2019 год. до 15.01.2020 год. и 1 220,26 лева - лихва за забава от 20.02.2019 год. до 29.12.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за направените съдебно-деловодни разноски в размер на 68,80 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от НЗПрП. Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в т.9 и т.12 от заявлението.

За да откаже издаването на заповед за акцесорните вземания, заповедният съд е приел, че сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като се е мотивирал, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 5 от договора, която е в противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Приел е, че е нарушена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като е счел, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, поради което и посоченият в договора ГПР бил неверен.

Посочил е, че като се включи към посоченият в договора за кредит ГПР посочената в чл. 5 от договора неустойка, размерът на същия многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон. Счел е още, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. На следващо място е приел, че договора е недействителен, поради това, че не е посочено как е образуван ГПР - при какви допускания и от какви компоненти.

Тези съображения в случая не могат да бъдат споделени.

Въз основа на приложения в съответствие с изискването на чл.410, ал.3 от ГПК договор за паричен заем № 3427220 от 17.01.2019 г., сключен между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемателя – физическо лице Л. Ж. К., ЕГН **********, безспорно следва да се приеме, че в случая се касае за потребителско кредитиране, поради което приложение намират императивните и закрилни норми на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са тези по чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно от договора, посочен е годишен процент на разходите от 41.09 %, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съотв. чл. 19 ал.4 от същия закон. Посочени са взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР (чл.2, т.8), като е посочено, че изчислението е направено при валиден договор за посочения в него срок и точно изпълнение на задълженията по 2 него, с включване единствено на договорената между страните възнаградителна лихва.

Страните са се договорили, че предоставената главница се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 35%, който на ден при отказ от договора е в размер на 0.10% (чл.2, т.6).

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК “общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

При извършено служебно изчисляване на ГПР, с оглед правомощията на съда (арг. чл. 162 от ГПК) и ползване на онлайн Кредитен калкулатор - ГПР (calculator.bg) при съобразяване с параметрите на договора, сред които размер на предоставения заем, срок на кредита, размер на възнаградителната лихва, гратисен период, се установява, че годишният процент на разходите по процесния договор е в размер на 41.20 %, който при отчитане наличието на стандартната статистическа грешка, е почти идентичен с посочения в процесния договор. Т.е. съдържа само договорената възнаградителна лихва и е изчислен при съобразяване параметрите (допусканията) на договора. Следователно посоченият в договора и обявен на кредитополучателя ГПР е действителният такъв, като кредиторът е посочил и общата дължима сума от потребителя.

Видно от съдържанието на клаузата за неустойка (чл.4, ал.2) с нея се предвижда обезпечение за неизпълнение на акцесорно задължение, а именно - недадено обезпечение, от което пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма бъде събрано. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на вземането по договора за паричен заем. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай. Видно е, че неустойката се дължи за неизпълнение на задължение, което възниква след сключване на договора. По този начин клаузата за представяне на обезпечение след предоставяне на сумата прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна преценка на платежоспобността на длъжника върху него самия и води до допълнително увеличаване на паричните му задължения (Директива 2008/48/ЕО, съобр.26 и 28; чл.

16 от ЗПК). Отделно, очевидно е, че размерът на уговорената неустойка надвишава този на сумата по кредита, с което драстично се нарушава принципа на справедливост, излизайки извън присъщите й функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна), доколкото същият е необосновано висок.

Разпоредбата на Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО относно неравноправните клаузи в потребителските договори предвижда държавите членки да определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между 3 потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. Така съгласно нормата на чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Процесната клауза не засяга съществените елементи на договора, поради което и като неравноправна клауза, която не следва да се прилага, не влече нищожност на целия договор. Доколкото изначално клаузата за неустойка не е породила действие, тъй като същата е нищожна, то и липсва основание да се твърди, че тя следва да бъде включена в ГПР, а както се установи погоре това не е й сторено от кредитора.

В случая, настоящата инстанция приема заявлението в отхвърлената част за редовно и претенцията за пълно и ясно индивидуализирана, при което не са налице отрицателните предпоставки изброени в чл. 411, ал. 2 от ГПК, съответно няма основание за отхвърлянето на заявлението. Ето защо обжалваното разпореждането следва да бъде отменено, а искането за издаване за заповед за изпълнение - уважено.

По тези съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1170 от 09.01.2025г. на Районен съд Варна, 40-ти състав, постановено по ч.гр.д. № 16480/2024 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление град София, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу длъжника Л. Ж. К., ЕГН **********, настоящ адрес град *, район *, ул. * № *, ет. *, ап. *, за сумите: 340,82 лева - договорна лихва за периода от 19.02.2019 до 15.01.2020 год.; 1 220,26 лева - лихва за забава за периода от 20.02.2019 год. до 29.12.2024 год., които вземанията произтичат от договор за паричен заем № 3427220 от 17.01.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Л. Ж. К., прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г. и Приложение № 1 към него, както и за сумата 53,91 лева - разноски в заповедното производство.