Определение № 24 от 12.01.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20231800500808 по описа за 2023 година Производството е образувано е по частна жалба на И. А. С., подадена от упълномощения от него адв. В. Н., срещу Определение № 673 от 10. 11. 2023 г., постановено по гр. д. № 204/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от такси и разноски за производството.

В жалбата се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят сочи, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството, размерът на която е приблизително равен на получаваното от него нетно възнаграждение за месец, което от своя страна би препятствало защитата на правата му, а и не би се постигнала целта на освобождаването от заплащане на такси и разноски, която е гарантиране възможността на материално затруднените лица на достъп до правосъдие.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

И. А. С. е предявил срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 22131,99 лева, ведно със законната лихва върху нея от 21.10.2011г. до изплащането , за събирането на която е образувано изпълнително производство, поради погасяване на задължението по давност. В исковата молба е формулирал и искане да бъде освободен от внасяне на държавна такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства за това. Приложил е декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че е на 60-годишна възраст, с месечен доход в размер на 1146,50 лева от пенсия, както и че не упражнява други дейности като търговец, извършване на услуги с личен труд или селскостопански такива, от които да получава допълнителни доходи.

Декларирал е, че съпругата му получава месечно трудово възнаграждение от 1400 лева. Притежават в СИО жилище в с. Г.Е.П. с площ 46 кв. м. и лек 1 автомобил с първа регистрация 1998г. Страда от заболяване, за което прави разходи от 30 лева месечно, а семейството прави месечен разход от 250 лева за майката на съпругата му, която е настанена в старчески дом.

При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищеца за неоснователна, тъй като същият е в активна трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние, а от декларираните данни за материалните възможности на неговото семейство може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

По отношение на въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал.

2 ГПК за освобождаването на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която, при направено такова искане, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса.

В разглеждания случай, с оглед цената на предявения иск, размерът на държавната такса е 885,28 лева, който, съпоставен с декларираните месечни доходи на семейството на молителя от 2546 лева, представлява малко повече от 1/3 от нея. След приспадане и на сумата 280 лева, необходима за медикаменти и издръжка на трето лице, остатъкът от средствата за месечната издръжка на двучленно семейство би бил около 1300 лева. Декларираното имуществено състояние на молителя е такова, от което не би могъл да си осигури допълнителни доходи, като се има предвид, че в апартамента, който е с минимална площ, живее неговото семейство, а лекият автомобил, освен че е с първа регистрация от 1998 г., не е вещ, която представлява лукс, а по скоро необходимост с оглед съвременният начин на живот. Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на семейството на молителя, както и отчитайки данните на НСИ за 2023 г. за необходимите за издръжка на едно лице средства, които са в размер на около 2 000 лева, както и определената от МС линия на бедност за 2023г. от 504 лева, настоящият състав счита, че заплащането на дължимата държавна такса и разноски за производството в пълен размер би създало значителни затруднения за молителя-ищец. Имайки предвид, обаче, еднократното задължение за внасяне на държавна такса и отново съпоставяйки цената на иска с месечните доходи на жалбоподателя, съдът счита, че за него не би представлявало особено затруднение заплащането на половината от таксите и разноските за образуваното по негова искова молба производство, за каквато част от 50 % искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски е неоснователно и правилно първоинстанционният съд е 2 оставил без уважение. В останалата част определението, с което искането е оставено без уважение, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК молителят бъде освободен от заплащане на такси и разноски в съответната част.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 673 от 10. 11. 2023 г., постановено по гр. д.

№ 204/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на ищеца И. А. С. за освобождаване от заплащане на 50 % от дължимите държавни такси и разноски за производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА И. А. С., с ЕГН ********** от заплащане на 50 % от дължимите за производството по гр. д. № 204/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин държавни такси и разноски.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 673 от 10. 11. 2023 г., постановено по гр. д. № 204/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3