Определение № 15423 от 23.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15423 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110103988 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 98287/27.03.2026 г. от ответника „М* к*“ ЕООД, с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищцата, подадена чрез адв.

Р. И., с к*о молбата се оспорва като неоснователна.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съгласно ал. 2 съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В настоящия случай по делото е постановено решение № 4433 / 09.03.2026 г. с което ответникът е осъден да заплати на адв. Р. И., основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДв сумата от 259,51 евро, представляваща възнаграждение за адвокат в производството.

Препис от решението е връчен на ответника на 16.03.2026 г., молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 27.03.2026 г., поради което е процесуално допустима.

Съдът констатира, че мотивите по разноските не е разгледано заявеното с отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По възражението за прекомерност съдът намира следното:

1

Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

/сега Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.)/ не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са бр*, естеството сложността на поставените правни въпроси и бр* и комплицираността на фактите и обст*елствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д.

№ 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 4889 от 28.10.2025 г. по гр. д.

№ 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай определеното възнаграждение е справедливо, с оглед материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, цената на иска, извършената работа от адвоката /вкл. явяване в единственото по делото о. с. з./.

По изложените съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. №

98287/27.03.2026 г. от ответника „М* к*“ ЕООД.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2