Присъда № 23 от 17.10.2023, Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №23 от 17.10.2023г., постановена по НОХД №212/2023г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – гр.Левски е внесен обвинителен акт, с който на Ф. М.

Я. от с.***, Община Т., е повдигнато обвинение за това, че на 24.01.2023 г. в гр.Левски, обл.П., при условията на повторност в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство – дървена дръжка от инструмент (дървен сап) и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – сумата от 100,00 лева от владението на д-р Х.

А. Х. от гр.Левски, обл.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Прокурор при Районна прокуратура – П. – поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита обвинението за доказано по безспорен и безсъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата, събрани, в хода на досъдебното производство, които го подкрепят. При определяне вида и размера на наказанието пледира като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат взети предвид оказаното от Я. съдействие в хода на досъдебното производство и ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи такива – многобройните осъждания на подсъдимия, извън тези, квалифициращи престъплението, като извършено при условията на повторност, наложените наказания по които не са оказали необходимото поправително и превъзпитателно действие върху личността му, както и обстоятелството, че престъплението е извършено при наличието на три квалифициращи обстоятелства, което повишава неговата обществена опасност. Моли съда да определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде намалено на основание чл.58а от НК с една трета, като така определеното наказание да бъде търпяно при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия – адв.Р.Р. - ПлАК счита обвинението за доказано по безспорен начин. Моли съда да вземе предвид като смекчаващи вината обстоятелства - факта, че още на досъдебното производство подсъдимият е оказал пълно съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина, доброто му процесуално поведение, признаване на вината. Като смекчаващи отговорността обстоятелства сочи и ниската стойност на отнетото имущество, обстоятелството, че подсъдимият е имал трудно детство, израснал без баща, скоро навършил пълнолетие. Счита, че продължителен престой в затворническо заведение би се отразило негативно на психиката му. Пледира да бъде определено наказание към минимума, предвиден в закона, което да бъде намалено с една трета.

1

Подсъдимият Ф. М. Я. заявява, че съжалява за извършеното престъпление. Моли да му бъде определено наказание под три години, около година и половина. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума заявява, че съжалява за извършеното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ф. М. Я. е роден на ***г. в гр.П., с постоянен адрес с.***, общ.Т., обл.Ловеч, ул.”***” №46, понастоящем в Затвора гр.П., турчин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН:**********.

P C - Павликени с присъда по НОХД №186/2022г., влязла в сила на 05.08.2022г., признал за виновен Ф. М. Я. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.58а от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Подсъдимият Ф. М. Я. на 28.10.2022г. изтърпял наказанието „Лишаване от свобода“, след което се установил да живее в дома на майка си в с.Петърница, обл.П..

На 23.01.2023г. бил в гр.Левски, обл.П. с цел да се види със свои приятели.

Към 19,00ч. на същата дата - 23.01.2023г., след като се разделил с приятелите си, Я. отишъл в чакалнята на ЖП гара Левски, където легнал да почива.

Събудил се около полунощ и тъй като нямал пари в себе си, решил да открадне нещо.

Отишъл в района на МБАЛ-Левски като със себе си носел дървена дръжка от инструмент /дървен сап/, с която разбил стъклопакета на прозорец на кабинет, ползван от д-р Х. А. Х.. Подсъдимият Я. влязъл в кабинета на д-р Х. и от чекмедже на бюрото взел сумата от 100лв., като 20 лв. били на монети, а останалите - в банкноти. След това отишъл на ЖП гара Левски, от където с влак продължил към гр.П..

Отнетата сума похарчил за лични нужди.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от направеното от подсъдимия Ф. М. Я. самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

В съответствие с разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК съдът указа на подсъдимия правото му да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и му разясни, че в този случай направеното от него самопризнание ще бъде ползвано при постановяване на присъдата без да се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част 2 на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Направеното самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Х. А. Х., обясненията на Ф. М. Я. при разпита му като обвиняем; писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него, справка за съдимост, както и заключението на вещото лице по извършената видео-техническа експертиза.

Изброените по-горе кредитирани от съда доказателства са събрани по реда и начините, предвидени в НПК и съставляват годни източници на доказателствена информация. Същите са достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно времето, мястото, както и авторството на деянието и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият Ф. М. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна, на 24.01.2023г., в гр.Левски, подсъдимият отнел чужди движими вещи - сумата от 100 лева, от владението на собственика д-р Х. А. Х..

Фактическата власт върху посочената вещ свидетелят Х. Х. упражнявал, като бил поставил паричната сума в чекмедже на бюро в лекарския си кабинет. Подсъдимият прекъснал фактическата власт върху вещта и установил своя такава, като взел парите от чекмеджето и напуснал кабинета, след което похарчил парите за собствени нужди. За вземането на вещта подсъдимият не е имал съгласието на собственика – св.Х. Х..

Отнемането на вещта е осъществено чрез разрушаване на преграда, здраво направени за защита на имот, каквато представлява стъклопакета на прозореца на помещението, където се намирала паричната сума, предмет на престъплението. Подсъдимият разбил стъклопакета на прозореца, което му дало възможност да влезе в помещението и да отнеме парите. За осъществяване на деянието Ф. Я. използвал техническо средство - дървена дръжка от инструмент /дървен сап/, чрез който разбил стъклопакета. Предвид на така установеното, деянието изпълва квалифицираните състави на кражба по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК.

Предметът на престъплението се установява от показанията на свидетеля Х. Х. и обясненията на обвиняемия Ф. М. Я., които са еднопосочни.

От обективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към момента на осъществяването му Я. е бил осъден за друго престъпление по 3 чл.195, ал.1 от НК – с влязла в сила на 05.08.2022г. присъда по НОХД №186/2022г., с която подсъдимият Ф. М. Я. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Престъплението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, предвид останалите квалифициращи признаци на престъплението, повишаващи обществената му опасност, както и високата обществена опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан за престъпления против собствеността извън горепосоченото, обуславящо квалификацията по чл.28, ал.1 от НК. Предвид изложеното, съдът прие, че процесното деяние изпълва и квалифицирания състав на кражба по чл.195, ал.1, т.7 от НК.

Авторството на деянието се установява по безсъмнен начин от обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице по извършената техническа експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че взима чужди вещи, които не му се следват и прави това без съгласието на собственика им. Разбирал е противоправните последици от деянието си - че като ги открадне, ще лиши собственика от възможността да използва парите. Ф. Я. пряко е целял отнемането на паричната сума, видно от дадените от него обяснения. Вещите са отнети с намерени противозаконно да ги присвои, като подсъдимият впоследствие се е разпоредил с тях за свои лични нужди.

Поради изложените доводи съдът призна Ф. М. Я. за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

По наказанието:

Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което на основание чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказание при условията на чл.58а от НК. Съгласно последната разпоредба, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите за индивидуализация на наказанието, визирани в Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

За престъплението по чл.195, ал.1 от НК е предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид направеното от подсъдимия самопризнание и цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, което обективно е допринесло за изясняване на обективната истина - чрез дадените подробни обяснения от Я. относно механизма на извършване на деянието, тъй като не са налице преки свидетели на престъплението. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха взети предвид и младата му възраст, изразеното 4 съжаление пред пострадалия, ниската стойност на отнетите вещи, но при отчитане на причината за това - подсъдимият е действал при условията на т. нар. неопределен умисъл - видно от обясненията му същият пряко е целял отнемането на парична сума от кабинета, без да има ясна представа за нейната стойност, като намерението му е било да вземе всички пари, които намери, независимо от това дали стойността им е голяма или малка. За останалите факти, сочени от защитата като смекчаващи отговорността обстоятелства, относно детството и семейството на подсъдимия, не бяха приобщени доказателства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид многобройните осъждания на Я., извън това, квалифициращо процесното престъпление, като повторно. Подсъдимият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления, търпял е ефективно наказание лишаване от свобода, което обаче очевидно не е постигнало целта си да го поправи и превъзпита, да въздейства предупредително и възпиращо от извършване на нови престъпления. Установява се, че Я. е многократно осъждан за престъпления против собствеността, които сочат на трайно изградени престъпни навици в тази насока, въпреки младата му възраст. Видно от справката за съдимост в кратък срок след освобождаването му от затвора е извършил няколко нови престъпления, сред които и процесното, което сочи, че същият е личност с висока степен на обществена опасност. Установява се от обясненията на обвиняемия и показанията на пострадалия, че процесното престъпление е пореден път, в който Ф. Я. влиза с взлом в кабинета на д-р Х. и отнема пари от него, като наложеното му наказание за предходното престъпление не е имало възпиращ ефект от извършването на същото отново.