Решение № 6292 от 23.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6292 гр. С., 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110103090 по описа за 2022 година

Предявен е иск от З. М. В., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 66, вх. 8, ап. 108 и С. М. В., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 66, вх. 8, ап.

108 срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 2993,34 лв. – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2001 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2012 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 535,47 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2001 г. до 19.12.2011 г., които суми са предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20128380410671 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС.

Ищците твърдят, че срещу тях се води изп. д. № 20128380410671 на ЧСИ М.Б., образувано по молба на ответника от 22.11.2012 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1378/2012 г. на СРС, 85 с-в, по силата на който ищците били осъдени да заплатят на ответника при условията на солидарност сумите, както следва: сумата от 2993,34 лв. – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2001 г. до м.04.2011 г.; сумата от 1873,14 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2001 г. до 19.12.2011 г., както и сумата от 197,33 лв. – сторени съдебни разноски. Поддържат, че изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и вземанията, установени със заповедта, били погасени по давност. В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск при съображения, подробно описани в отговора на исковата молба. Оспорва процесните вземания да са погасени по давност. Твърди, че в случая е приложима общата петгодишна давност, както и че по изпълнителното дело са извършени редица действия, прекъсващи давността.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 439 ГПК.

1

За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство - факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.; Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.).

В исковата молба ищецът твърди, че давността за вземанията е започнала да тече след влизането в сила на процесната заповед за изпълнение. Поради това предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на факта на изтекла погасителна давност за вземанията, тоест на факт, новонастъпил след влизане в сила на изпълнителното основание.

По делото е отделено за безспорно, че ответникът е образувал изп. д. № 20128380410671 на ЧСИ М.Б. срещу ищците за принудителното събиране на сумата от 2993,34 лв. – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2001 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2012 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 535,47 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2001 г. до 19.12.2011 г.

Предмет на иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността (Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.).

Съгласно ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае производството, давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е възприето противоположното разрешение, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение, от който момент започва да тече нова давност, която не спира да тече.

По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. във връзка с теченето на давността, извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, е постановено ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, според което п огасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Процесното изпълнително дело е образувано преди приемането на горното тълкувателно решение.

Перемпцията има правно значение за прекъсването на давността при действието на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила на 26.06.2015 г. с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., 2

ОСГТК на ВКС новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о.).

По молба от 22.11.2012 г. ответникът е поискал образуване на изпълнително дело за вземания въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1378/2012 г. на СРС. Двегодишният срок за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл, тъй като на 25.07.2014 г. е наложен запор върху вземанията на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД. Така към момента на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. изпълнителното производство е висящо, тъй като делото не е перимирано по право. Така за периода от 22.11.2012 г., когато е образувано изпълнителното производство, до 26.06.2015 г., когато е обявено горепосоченото тълкувателно решение давност за процесните вземания не е започнала да тече.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д.

№ 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.; Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.).

При липса на доказателства за връчване на процесната заповед за изпълнение с 3 оглед преценка за изтичане на двуседмичния срок за възражение срещу заповедта по чл. 414, ал. 2 ГПК (в редакция до изм. с ДВ, бр. 100 от 2019г.) и съответно за датата на нейното влизане в сила, за такава се счита датата на издаване на изпълнителния лист на 31.05.2012 г.

По правило от влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова давност за вземанията (Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о.), но не и в настоящия случай, тъй като влизането в сила на заповедта е в хода на изпълнителното производство, когато давност за вземанията не тече съгласно ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което се прилага за изпълнителни производства, висящи към момента на обявяването на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, но до 26.06.2015 г., каквото е процесното изпълнително производство съобразно гореизложените мотиви.

Съобразно гореизложеното, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността при действието на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС считано от 26.06.2015 г., когато отпада действието на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. Новата давност започва да тече от 26.06.2015 г. и се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,IV г.о.).

Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е връчено на длъжника (чл. 450, ал. 2 ГПК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 75 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3550/2016 г., III г. о.), а спрямо третото задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение ( чл. 450, ал. 3 ГПК и Определение № 402 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2019 г., IV г. о.; Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3129/2015 г., II т. о.).

В хронологичен ред след 26.06.2015 г. петгодишната давност на процесните вземания е прекъсвана, тъй като са искани и/или извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността за вземанията по делото, както следва: на 01.02.2016 г. ответникът е поискал осъществяването на конкретни изпълнителни способи (л. 41); на 03.06.2016 г. е вписана възбрана върху съответен имот, съсобствен на ищците (л. 102); на 04.10.2016 г. е наложен запор върху вземанията на ищеца в „Юробанк България“ АД (л. 107); на 13.01.2017 г. ответникът е поискал осъществяването на конкретни изпълнителни способи (л. 109); на 18.07.2017 г. е наложен запор върху вземанията на ищцата в „ОББ“ АД; на 04.05.2020 г. ответникът е поискал осъществяването на конкретни изпълнителни способи (л. 118).