Решение № 165 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20235300900570 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът В. З. Д., ЕГН **********, от гр.****, чрез пълномощник адв.Р. М., твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 24.04.2023 г. на път ІІ86 при км 7+500. Твърди, че произшествието е виновно причинено от В. Т. Т., който, управлявайки л.а. Мерцедес Е 280 с рег.№****, загубил контрол над автомобила и навлязъл в десния банкет на пътя, като блъснал ищеца, докато последният се придвижвал като пешеходец по банкета. След удара тялото на ищеца е било преметнато и същият е паднал извън пътното платно, като в резултат от директното съприкосновение с автомобила и от последвалото падане ищецът е получил травматични увреждания в областта на дясната подбедрица, подробно описани в исковата молба. Претърпял е още травми по главата, корема, долната част на гърба и таза. Зарази множествените счупвания по подбедрицата на ищеца е проведено оперативно лечение в болнично заведение, като е поставена метална остеосинтеза на десния крак. Болките са продължили въпреки стриктното спазване на предписания режим, което е принудило ищеца да потърси повторна помощ от ортопед.

Констатирано е било счупване на тялото на тибията на лявото коляно, като на ищеца е поставена гипсова имобилизация за 60 дни. По-нататък в исковата молба се описват преживените от ищеца болки, страдания и дискомфорт в резултат от травмите. Ищецът твърди, че изпитва затруднения да ходи, да сяда и се изправя и не е в състояние да извършва каквото и да е било активна физическа дейност. В резултат от залежаването е получил допълнителни страдания и неудобства. Възстановяването му протича с чужда помощ, бавно и с редица трудности и ограничения. Злополучното произшествие се е отразило и на психическото му състояние – започнал да получава внезапни приливи на страх и 1 безпокойство, особено интензивни нощем, страда от колебания в настроението и често се разстройва без видима причина. Ограничил е силно социалните си контакти, чувства се потиснат. В съставения за инцидента констативен протокол е отразено, че за автомобила Мерцедес Е 280 с рег.№**** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, който след извънсъдебна претенция, отправена на 10.05.2023 г., не е определил и изплатил застрахователно обезщетение на ищеца. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. (датата на отправяне на обезщетителна претенция до застрахователя) до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, чрез своя пълномощник адв.В. Д., оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а. Мерцедес Е 280 с рег.№**** към датата на настъпване на процесното ПТП. Възразява по размера на исковата претенция в аспекта на нормата на чл.52 ЗЗД. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което по-късно в хода на производството е оттеглено. Моли искът да бъде частично отхвърлен. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че претендираното обезщетение е съобразено по размер с претърпените болки и страдания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 24.09.2023 г. около 15,00 ч. е посетено пътнотранспортно произшествие на път ІІ-86, км 7+500 м, с участници: участник 1 – В. Т. Т., ЕГН **********, от гр.Пловдив, управлявал в.л.а. Мерцедес Е280 с рег.№****; участник 2 – В. З. Д., ЕГН **********, от гр.Пловдив – пешеходец. Последният е посочен в протокола като пострадал със счупена подбедрица. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено – „участник 1 не е предпазлив с уязвимите участници в движението, като блъска участник 2.“

Установява се, че с определение по н.о.х.д.№6656/2023 г. на РС Пловдив е одобрено споразумение, с което В. Т. Т., ЕГН **********, от гр.Пловдив, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.б), пр.ІІ във вр.с чл.342, ал.1, пр.трето НК, за това, че на 24.04.2023 г. на път І—86, км 7+500 (южно обходния път на гр.Пловдив), при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Мерцедес с рег.№****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“), при което по непредпазливост е причинил на В. З. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица в долния край, причинило трайно затрудняване движението на долния десен крайник за около 5-6 месеца.

2

Няма спор по делото, а това се установява от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от приложената справка от Гаранционен фонд, че за управлявания от В. Т. Т. автомобил с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ датата на горното произшествие (06.10.2022 г. – 05.10.2023 г.).

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 10.05.2023 г.

(л.200 и сл.). Няма спор, че ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по тази претенция.

От приложените по делото медицински документи се установява, че ищецът е постъпил в болнично заведение на 24.04.2023 г. и е изписан на 02.05.2023 г. с диагноза „множество счупвания на подбедрицата“. В епикризата от „УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД е отразена извършена на 24.04.2023 г. операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Поставена е метална остеосинтеза. Изписан е с подобрение и гипсова шина на оперирания крак за период от 45 дни, като е предписано да се правят превръзки през 2-3 дни.

На 12.06.2023 г. ищецът отново е посетил болнично заведение. От приложения амбулаторен лист се установява, че същият се е оплакал от болки в ляво коляно при натоварване. Поставена му е гипсова имобилизация – ботуш за 60 дни на този крак, и е предписана антикоагулантна терапия за срока на имобилизацията.

Разпитани са като свидетели П. Д. и Н. Г.. От показанията им се установява, че ищецът е прекарал болничния си престой на легло, бил е замаян, имал силни болки, десният крак – счупен на две места, левият – подут, имал шевове по главата и насинявания по гърба и снагата. Бил е обездвижен. След около 10 дни в болница го прибрали у дома, където за него се грижел брат му, тъй като не можел да се обслужва сам. Свидетелят Д. му помагал за храна, вода, тоалетна, не можел да мръдне от леглото, бил с катетър и подлога. Имал много силни болки и бил много уплашен, будувал по цяла нощ. Около 5-6 месеца бил на легло.

След втория-третия месец започнали да го изправят до леглото, но не можел да се движи.

Около 2 месеца бил с шина на единия крак, след това му сложили гипс на другия – през следващите 2 месеца бил с гипс. Започнал да се движи с помощта на патерици чак на 7-8-я месец. През цялото време бил много притеснен, срамувал се от това, че други хора го обслужват, преустановил социалните си контакти. Едва през пролетта на 2024 г. започнал да се движи без помощ, като се подпира, но се изморявал бързо – след около 10-15 метра.

Кракът още го боли. Има лека промяна в походката. Страхува се да пресича. Преди работел тежка физическа работа. Към датата на произшествието бил безработен. Сега отново – не можел вече да работи, както преди.

Прието е заключение на съдебномедицинска експертиза, според което при процесното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени многофрагментна фрактура на дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на главата с мозъчно сътресение и КТ данни за кръвоизлив в дясно слепоочие, контузия на долната част на гърба, таза и 3 гърдите. Травматичните увреждания са в причинна връзка с произшествието – резултат са от удари с твърд и тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени при пътнотранспортно произшествие, за което е водено досъдебно производство. Счупването на дясната подбедрица е ограничило движението на десния долен крайник за период от 6-7 месеца. Пострадалият е бил затруднен в тоалет, придвижване и обслужване – трябвало е да не стъпва на десния крак за 3-4 месеца. Продължително време се е придвижвал с помощни средства. Болките от счупването на крака са били много силни – 7-8-ма степен по скалата на ВАС, която е общо 10 степени, като с времето интензивността им е намалявала. Бил е опериран в Травматология с поставяне на остеосинтеза с имплант, в последствие лекуван с антибиотици, аналгетици и разреждащи кръвта медикаменти. В настоящия момент Д. ходи самостоятелно с накуцваща походка. Костта му е зараснала. Обиколката на десния крак е помалка с 1 см от тази на левия – не е възстановена напълно мускулатурата на този крак, поради което е препоръчително да се проведе физиотерапия и рехабилитация. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при ищеца е констатирана и контузия на лявото коляно, заради което е поставена гипсова имобилизация. Тази травма най-вероятно също резултира от процесното произшествие, но е третирана по-късно, тъй като болките му в десния крак са били много по-силни. Понастоящем ищецът не е напълно възстановен, трябва да се възстанови мускулатурата на десния му крак. Основания за накуцваща походка липсват, тъй като няма скъсяване на този крак. По-леките травми на главата, гърдите и таза са отшумели в рамките на до един месец. Ищецът има дълъг около 20 см белег от операцията, който е видим.

Прието е заключение на съдебнопсихологична експертиза, според което психологичното състояние на ищеца се характеризира с понижена комуникабилност, ограничени социални контакти, минорно настроение, усещане за неувереност, безпомощност, малоценностни и страхови изживявания, затруднени възможности за активна моторно-двигателна дейност, респективно трудова ангажираност, свързани с преживяното и последиците от него. Ищецът все още е във възстановителен етап, което му създава пречки във възможностите за трудово ангажирани и интензивни желани социални контакти.

Физическите затруднения, ведно с негативния емоционален облик, се отразяват върху професионалната дейност от момента на случилото се до настоящия момент, както и неясно за какъв период от време. Според уточненията на вещото лице при изслушването, преживяното събитие при ищеца е все още неотреагирано, той продължава да го преживява.

Когато разказва за случая, при него се забелязват видимо напрежение, треперене, потене, зачервяване и пр. Не е налице психично заболяване, а се касае до характерови особености на личността.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или 4 изплатеното обезщетение.

В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца в претендирания от него размер. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.

Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Мерцедес Е280 с рег.№**** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.