Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18150 от 09.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49601/2023
Вид
Решение № 18150
Подписан
09.10.2024
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18150 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110149601 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от *************Д против Г. Д.

Г. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5498/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът *************Д твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник и трето за спора лице за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************. Тъй като заявлението било връчено на настоящия ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове. По отношение на втория длъжник и трето за настоящия спор лице, издадената заповед била влязла в законна сила.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, 1 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************* на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ************* на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с *************.

Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 867,46 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 1734,91 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 120,40 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 240,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 20.01.2023 г., сумата от 15,99 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 31,97 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,26 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 4,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020г. до 20.01.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че от справка в имотен регистър се установява, че на 19.09.2023 г. ответникът се е разпоредил с притежаваната от него ½ част от процесния недвижим имот в полза на трето за спора лице. Поддържа се, че по 2 делото не е представен нито нотариалния акт, в който е обективиран договора за дарение, нито протокол от който да е видно как се разпределят дължимите по партидата суми. С оглед предходното се изразява становище за недоказаност на исковите претенции. Същите се оспорват и по размер с доводи, че отчитането на топлинна енергия е неправилно, в разрез с нормите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г., утвърдената с нея Методика и разпоредбите на ЗЕ. Поддържа се становище, че по делото липсват доказателства от които да е видно какви са действително начислените суми и за какъв период, както и относно извършваните метрологични проверки на уредите за отчитане на топлинна енергия. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковите претенции за основателни, в отговора е наведено възражение за настъпила погасителна давност за част от тях – за периода от 01.05.2019 г. до 30.01.2020 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност уважаване при съобразяване с направеното възражение за настъпила погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца -************* изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 120634 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 5498/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на ************* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник и трето за настоящия спор лице да заплатят на дружеството – настоящ ищеца разделно – по ½ част от сумите, както следва: сумата от общо 1734,91 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо 240,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 20.01.2023 г., сумата от общо 31,97 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 4,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020г. до 20.01.2023 г.

С разпореждане от 01.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 5498/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника Г. Г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да 3 предяви иск за установяване на вземането си против този длъжник. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от данните по заповедното производство е, че издадената заповед по чл.410 ГПК е влязло в сила против другия длъжник и в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист за ½ част от претендираните суми.

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том XLIII, дело № 3444/1995 г. по описа на *************, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът е съпругата му Ж.Ф. Г.а /длъжник в заповедното производство по отношение, на който издадената заповед по чл.410 ГПК е влязла в сила/ се легитимират като собственици на процесния недвижим имот – апартамент № 30, находящ се *************

Видно от приложената по делото справка чрез отдалечен достъп в Агенция по вписванията относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на процесния недвижим имот е, че ответникът Г. Д. Г. се е разпоредил с притежаваната от него ½ ид.ч. чрез договор за дарение в полза на трето лице, вписан на 19.09.2023 г.

По делото е приложен протокол от проведено на 11.02.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *************, както и договор от 18.02.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е приложено писмо от ищцовото дружество до собствениците на процесния недвижим имот, с което същите са уведомени, че на основание чл.61, ал.3 от ОУ на дружеството, поради несвоевременно подаване на молба за промяна на партидата, същата е служебно променена, като за титуляр е вписан ответника Г. Г..

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените три броя общи фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от третото лице-помагач, акт за пускане в аксплоатация на абонатна станция, както и протоколи за извършена метрологична проверка на топломера в абонатната станция на жилищната сграда през исковия период.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, 4 че исковия период съвпада с отчетни периода 2019г./2020 г., 2020г./2021 г. и 2021г./2022 г., за които ФДР е изготвила три изравнителни сметки за потребена ТЕ в процесния апартамент № 30, като е разпределила ТЕ за отопление от една щранг-лира и от сградна инсталация, тъй като в имота няма работещи радиатори. Вещото лице е посочило, че потреблението на БГВ за ТЕ за отчетните периоди 2019г./2020 г. и 2020г./2021 г., е по разход за един обитател, поради неосигурен достъп за отчет, а за 2021 г./2022 г. – по отчет на един водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвените изравнителни сметки не са представени възражения /рекламации/. Според заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер.

Топломерът, монтиран в абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния исков период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1766,88 лева – главница и 245,31 лева – обезщетение за забава. Вещото лице е констатирало, че за покриване на начислените суми за процесния период е постъпила сумата от 1052,00 лева, които са разпределени от ищцовото дружество за главница, мораторна лихва, съдебни разноски, юрисконсултско възнаграждение и законни лихви. В резултат на предходното, вещото лице е посочило, че е останала неплатена главница в размер на 933,14 лева и мораторна лихва в размер на 122,66 лева.