Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18699 от 08.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8027/2026
Вид
Определение № 18699
Подписан
08.09.2026
В сила
08.09.2026
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 33 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 33 ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 32а, ал. 1 · Правилник за вписванията
  • чл. 72, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 73 · Търговски закон
  • чл. 73, ал. 5 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18699 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100508027 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на нотариус И. И. И.-Ж., рег. № 701 на Нотариалната камара, с район на действие- СРС, срещу определение № 631 от 24.06.2026 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписването на представения с молба с вх. № 50642/24.06.2026 г. от входящия регистьр на Служба по вписванията - гр. София учредителен акт на „Хелиорит" ЕООД, ЕИК 208850860.

В частната жалба се сочи, че определението е незаконосъобразно и неправилно, като са изложени съображения. Моли се да бъде отменен обжалвания отказ и да бъде постановено извършване на поисканото вписване.

Постъпило е становище на съдията по вписванията при СРС- Н.К., с което се оспорва частната жалба като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и становището към нея и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С молба с вх. № 50642/24.06.2026 г. на нотариус И. И. И.-Ж., рег. № 701 на Нотариалната камара, с район на действие- Софийски районен съд е отправено искане за вписване на учредителния акт на „Хелиорит“ ЕООД, ЕИК 208850860 във връзка с извършена при учредяването на дружеството непарична вноска, имаща за предмет вещни права върху недвижими имоти.

Към молбата са представени: препис от подлежащия на вписване учредителен акт, чието вписване се иска; оригИ.л на декларация – съгласие по 1 чл. 73 ТЗ на законния представител на „САТУРИТ“ ЕООД, ЕИК 206563931; копие на нотариален акт и на учредителен акт на „САТУРИТ“ ЕООД; оценка на вещите лица по чл. 72, ал. 2 ТЗ относно непаричната вноска; удостоверения за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК в оригИ.л; нотариално удостоверени преписа от схеми на самостоятелни обекти, издадени от СГКК – гр. София, както и платежно нареждане за внесена по сметка на Агенцията по вписванията държавна такса в размер на 1662 евро.

Представеният учредителен акт е във вид на удостоверен от нотариуса препис, снет от електронния вариант на документа, обявен по партидата на дружеството в Търговския регистър, като върху същия е извършено нотариално удостоверяване.

С определение № 631 от 24.06.2026 г. съдията по вписванията е отказал извършването на поисканото вписване. За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че представеният учредителен акт не е във формата, изискуема съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ. Според съдията по вписванията посочената разпоредба изисква представянето на нотариално удостоверен препис от учредителния акт, ведно със съгласието на вносителя, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Прието е, че изискването за нотариално заверен препис предполага преписът да е снет от първообраза на документа, а не от негово сканирано електронно изображение или от препис, издаден от специализираната администрация. Изложено е и съображение, че от удостоверителния печат не може да бъде установено от кого е получен електронният вариант на акта. Поради това съдията по вписванията е счел, че към преписката не е приложен подлежащият на вписване акт в изискуемата от закона форма. Като следващо основание за отказа съдията по вписванията е приел, че приложените към преписката копия от актовете за собственост не са годни да установят правата на вносителя върху недвижимите имоти, предмет на непаричната вноска, във формата, в която са представени. На последно място е прието, че представеното копие от заключението на вещите лица относно оценката на непаричната вноска също не е представено в надлежна форма и не може да бъде ценено в производството по вписване.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение на съдията по вписванията е неправилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията постановява отказ, ако представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване. Съобразно разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва, се ограничава до това дали представеният акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В случая не е спорно, че учредителният акт на „Хелиорит“ ЕООД подлежи на вписване с оглед извършената при учредяването на дружеството 2 непарична вноска с предмет вещни права върху недвижими имоти. Спорът се концентрира върху това дали представените с молбата документи отговарят на изискванията относно формата им.

По отношение представения препис от учредителния акт, съдията по вписванията е приел че същият не отговаря на изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ, тъй като е представен като нотариално заверен препис, снет от електронен вариант на документа, а не от неговия първообраз. Приел е също, че изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ предполага в книгите за вписване да бъде подреден нотариално заверен препис от първообраза на учредителния акт, а не препис от негово сканирано изображение или от документ, издаден от специализираната администрация.

Настоящият състав не споделя този извод.

Съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията нотариално заверено извлечение от дружествения договор, съответно устава, и съгласието на вносителя с нотариална заверка на подписа. Разпоредбата не следва да се прилага изолирано и от нормативния режим на документите, съдържащи се по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ при посочен ЕИК съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, не могат да изискват доказването на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, и представянето на актове, обявени в регистъра.

По въпроса е налице и относима практика на ВКС – Определение № 50466/09.11.2022 г. по ч. т. д. № 1679/2022 г., II т. о. В посоченото производство ВКС е приел, че „ съгласно чл. 33 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, копия от документи, съдържащи се в делото на отделен търговец или на юридическо лице с нестопанска цел, заверени от длъжностните лица, имат силата на официални преписи. Логическото тълкуване на тази норма налага категоричния извод че законодателят е имал предвид „официално заверени преписи" по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК. Очевидно пропускането на определението „заверени" е единствено с цел да бъде избегнато повторението му в текста. В подкрепа на посочения извод е и систематичното тълкуване на посочената норма с тези на ал. 1 и ал. 4 на чл. 33 ЗТРРЮЛНЦ. След като издаваните от Агенцията по вписванията удостоверения, съдържащи извлечение от регистрите и копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията (ал. 1) са официални документи (ал. 4), то и заверяваните от длъжностните лица на Агенцията копия от документи в делото на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел представляват официално заверени преписи от тези документи (чл. 179, ал.2 от ГПК).“

При това разрешение не може да бъде възприета тезата, че единствено 3 обстоятелството, че преписът е изготвен въз основа на електронния образ на документа, съдържащ се по партидата на търговеца, го прави негоден за целите на производството по вписване. В случая учредителният акт на „Хелиорит“ ЕООД е обявен по партидата на дружеството в Търговския регистър, а представеният пред съдията по вписванията документ възпроизвежда съдържанието на обявения акт и е снабден с нотариално удостоверяване. Поради това възприетото в отказа разбиране, че нотариалното удостоверяване непременно следва да бъде извършено върху препис, снет непосредствено от материалния първообраз на документа, не намира опора в закона, разгледан във връзка с посочената специална уредба на ЗТРРЮЛНЦ.

Не води до различен извод и посоченото в отказа обстоятелство, че от удостоверителния надпис не се установява кой е изпратил или от кого е получен електронният вариант на документа. При възможност съдържанието на акта да бъде установено чрез обявения по партидата на дружеството документ в публичния регистър, това обстоятелство само по себе си не обосновава негодност на представения препис.

Настоящият състав не споделя и довода на съдията по вписванията че приложените към молбата копия от документите за собственост не могат да служат като доказателство за правата на вносителя върху недвижимите имоти във формата, в която са представени. Приложени са копия от актовете, от които вносителят черпи правата си върху недвижимите имоти, като същите са индивидуализирани и вече са вписани в имотния регистър, а вписаните актове се съхраняват в архива на същата Служба по вписванията. Следователно- не се касае за хипотеза, при която молителят не е представил доказателства за собственост и се изисква съдията по вписванията служебно да издирва актовете, от които произтичат правата на вносителя. При тези обстоятелства съдържанието на представените и индивидуализирани актове, както и съответствието на копията с вписаните актове, могат да бъдат проверени непосредствено въз основа на съхраняваните в Службата по вписванията документи. Подобна проверка не представлява служебно събиране на непредставени от молителя доказателства, а проверка на вече представени и конкретно посочени доказателства чрез съпоставянето им с официално съхраняваните от самата служба вписани актове. Ето защо само обстоятелството, че приложените към молбата копия от актовете за собственост не са заверени, при положение че съответните актове са представени и индивидуализирани, а вписаните им първообрази се съхраняват в архива на Службата по вписванията и са достъпни за проверка, не е достатъчно да обоснове извод, че правата на вносителя не са установени, респективно не съставлява самостоятелно основание за отказ от извършване на поисканото вписване.

Неоснователен е и изводът на съдията по вписванията, че приложеното към молбата копие от заключението на вещите лица относно оценката на непаричната вноска не може да бъде ценено поради формата, в която е представено. Съгласно чл. 72, ал. 2 ТЗ заключението на вещите лица съдържа 4 пълно описание на непаричната вноска, метода на оценяване, получената оценка и нейното съответствие с размера на дела от капитала или с броя, номИ.лната и емисионната стойност на записаните акции. В конкретния случай оценката е изготвена във връзка с непаричната вноска при учредяването на „Хелиорит“ ЕООД, като същата е била представена в регистърното производство пред Агенцията по вписванията. Обстоятелствата относно капитала на дружеството и извършената непарична вноска са отразени по партидата му в Търговския регистър. В тази връзка пряко значение има чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата забранява на държавните органи и лицата, упражняващи публични функции, да изискват повторно доказване на обстоятелства, които вече са вписани в ТРРЮЛНЦ, както и повторното представяне на актове, които са обявени в регистъра. След като заключението на вещите лица е част от документите по регистърното производство по учредяване на дружеството и е достъпно по партидата му, а релевантните обстоятелства относно непаричната вноска са вече вписани, изискването същият документ да бъде представен повторно пред съдията по вписванията в определена удостоверена форма, противоречи на смисъла на чл.

23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

При съобразяване на разпоредбите на Търговския закон, Правилника за вписванията и ЗТРРЮЛНЦ, както и на възприетата по въпроса съдебна практика, постановеният отказ се явява неправилен и следва да бъде отменен, като на съдията по вписванията бъдат дадени указания да извърши поисканото вписване.