Решение № 625 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100502455 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.12.2022г., постановено по гр. дело № 45035/2021 год. по описа на СРС, ГО, 65 състав, са уважени предявените от ЗАД „А.И.“ АД срещу ЗАД „А.Б.“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за сумата от 150 лева – предявен като частичен от иск в пълен размер от 4 239, 39 лева, представляваща разликата от сумата от 6 783, 16 лева /сбор от сумата от 6 786, 16 лева – средна пазарна стойност за възстановяване на щетите на л.а.

„БМВ Х5“ с рег. № СВ **** РВ и обичайните разноски за определяне на обезщетението от 15 лева/ и доброволно възстановената сума от 2 543, 77 лева, ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 12 лева – предявен като частичен от иск в пълен размер от 342, 66 лева – обезщетение за забава за периода от 12.10.2020г. до 29.07.2021г.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ за разликата над 75 лева, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД „А.Б.“ АД, в която 1 са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, поради което е формирал неправилен извод за неоснователност на релевираното възражение за съпричиняване. Установено било, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 27.05.2020г., като водачът на МПС „БМВ Х5“ се движел по ул.

„Черковна“ и предприел неправомерна маневра за изпреварване при наличието на хоризонтална пътна маркировка тип М1 – единична непрекъсната линия, в резултат на което настъпва удар с движещия се пред него и също предприемащ маневра за отклонение наляво автомобил марка „Рено“. В този смисъл било заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, както и представеното писмо от СО, ведно със схема на процесния пътен участък. С оглед изложеното се поддържа, че водачът на МПС „БМВ Х5“ е изпреварил колоната от автомобили, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка и доколкото произшествието е настъпило около осевата линия, разделяща двете ленти за движение, то се налагал обоснован извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на водача на лек автомобил „БМВ Х5“ и настъпилия инцидент. Навеждат се доводи, че приносът на увредения следва да се определи на 50 %. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в частта, в която е уважен предявеният частичен иск за сумата над 75 лева.

Насрещната страна „ЗАД А.И.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин противоправното поведение на водача на лек автомобил „Рено Каптюр“, който е нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа доводи за неоснователност на релевираното възражение за съпричиняване, а в условията на евентуалност, че приносът на двамата водачи за настъпване на произшествието е еднакъв 2

/равен/. В случая водачът на лек автомобил „Рено Каптюр“ е допуснал нарушение освен на посочените норми на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, така и на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Освен това процесното ПТП е станало в участъка, в който маркировката е била прекъсната, в зона на кръстовище на неравнозначни пътища, където изпреварването не е забранено – арг. от чл. 43, т. 2 от ЗДвП. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Предявената претенция представлява половината от заплатеното от ищцовото дружество обезщетение, съответстваща на приноса на увреденото лице при настъпване на вредите.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от 3 водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на 27.05.2020г., в гр. София, на ул. „Черковна“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “БМВ Х5“ с рег. № СВ **** РВ и лек автомобил “Рено Каптюр“ с рег. № СВ **** МК, както и че в резултат на п роизшествието са настъпили материални щети върху първия автомобил. Установено е, че между собственика на лек автомобил “БМВ Х5“ с рег. № СВ **** РВ и ищцовото дружество е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, „ЗЕД А.И.” АД е заплатило на „М КАР СОФИЯ“

ЕООД /извършил ремонта на процесния автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 8 152, 48 лева, както и че за определянето на застрахователното обезщетение същият е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. По повод отправена регресна покана ответното дружество е възстановило в полза на ищеца преди образуването на производството сума в размер на 2 543, 77 лева. Не е спорно, 4 че между ответното дружество и собственика на лек автомобил “Рено Каптюр“ с рег. № СВ **** МК е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и че причинените в резултат на процесното ПТП имуществени вреди върху застрахования при ищцовото дружество автомобил са на стойност от 6 786, 16 лева по средни пазарни цени.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с основателността на релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Настоящият съдебен състав счита наведените във въззивната жалба оплаквания за основателни по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че показанията на свидетелите Х.М. и К.И. – водачи на участващите в процесното ПТП автомобили, които са непротиворечиви помежду си относно релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат ценени като ясни, последователни и житейски логични. При съвкупната преценка на техните показания, представената схема за организацията на движението по улица „Черковна“ в участъка между ул.

„Султан тепе“ и ул. „Попова шапка“, заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство основна и допълнителна съдебна автотехническа експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани и разясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, се установяват деликта и причинната връзка с вредите, като съдът приема следния механизъм на процесното произшествие:

На 27.05.2020г. в гр. София свидетелят Х.М. управлявал лек автомобил “БМВ Х5“ с рег. № СВ **** РВ и се движил от Румънското посолство към ул.

„Черковна“. По същото време по ул. „Черковна“ се движил лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № СВ **** МК, управляван от свид. К.И..

Произшествието е настъпило малко след № 90 на ул. „Черковна“ в посока към Подуяне. Улицата е съставена от две пътни ленти, по една във всяка посока, разделени помежду си с единична непрекъсната линия, тип М 1. В участъците, където има кръстовище /пресечка/ с друга улица единичната непрекъсната линия преминава в единична прекъсната тип М 3. С оглед така въведената организация на движението се налага извод, че по цялата улица 5

„Черковна“ липсват знаци и маркировка, които да разрешават изпреварването на автомобили.

Лек автомобил “БМВ Х5“ с рег. № СВ **** РВ се движил след лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № СВ **** МК. При доближаването до пресечката в посока Подуяне водачът на втория автомобил предприел маневра за отклоняване от дясната лента наляво с цел пресичане на лентата за насрещно движение и завиване на ляво в пресечката. В същото време водачът на лек автомобил “БМВ Х5“ предприел изпреварване на колоната от автомобили, навлязъл от дясната в лявата лента за движение и при преминаването покрай другия автомобил настъпило процесното ПТП. Ударът е настъпил в лентата за насрещно движение. В резултат на същия били увредени преден ляв калник, предна лява вежда, предна броня и предна лява джанта на лек автомобил „Рено Каптюр“. Повредите върху другия автомобил били в дясната му част, както следва: предна дясна врата, задна дясна врата, десен праг, задна дясна джанта и задна дясна вежда.

При установените по делото обстоятелства въззивният съд счита, че причината за настъпване на ПТП е както поведението на водача на л ек автомобил “БМВ Х5“, така и на водача на лек автомобил „Рено Каптюр“.