Решение № 3 от 08.01.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. П. 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20213520100912 по описа за 2021 година

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „*****“ ЕООД – гр. Р., представлявано от управителя инж. С. Р. И., твърди в исковата молба, че бил ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и осъществявал дейността си съгласно изискванията на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Като такъв до 31.12.2018 г- предоставял ВиК услуги на територията на Община П. Ответницата, от своя страна, била потребител на ВиК услуги, предоставяни от „******“ ЕООД – Р. за имот, абонатен № 257079, находящ се в гр. ***** въз основа на подадено от нея заявление – декларация от 22.08.2012 г.

В отчетния период 14.09.2018 г.-10.10.2018 г . дружеството предоставило до имота 18 куб.м. питейна вода, отведени и пречистени отпадни води, с което изпълнило задължението си по договора за доставка. За предоставените ВиК услуги дружеството издало фактура

№3112796605/31.10.2018 г., на стойност 50.76 лв. , която ответника следвало да заплати. Тъй като посочената фактура се явявала просрочени, била начислена и лихва за забава в размер на 12.21 лв. за периода от 30.11.2018 г. – 12.05.2021 г.

Поради неплащане на тази фактура от страна на ответника, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 337/2021 г. по описа на Районен съд- П. по което била издадена заповед за изпълнение. Във връзка с връчване на заповедта, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява настоящия иск.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата 50.76 лв. – главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги (18 куб.м. питейна вода, отведени и пречистени отпадни води), по аб. № 257079 до водоснабден недвижим имот в гр.****, по фактура №3112796605/31.10.2018 г., за отчетен период 14.09.2018 г.-10.10.2018 г., сумата 12.21 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 337/2021 г. на ПпРС.

Претендира и разноски в исковото и в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК Е подаден писмен отговор адв. Г. Д. от ТАК, назначен за особен представител на ответника К. М. М., на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в който същият изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Особеният представител на ответника счита, че по делото отсъстват доказателства, които да легитимират ответника като собственик или ползвател на водоснабдения имот. Твърди, че само в копията от карнетите/отчетните картони имало посочване на името на ответника, но само като титуляр на разкритата при ищеца партида, като това било изолирано и негодно да докаже право на собственост или право на ползване (вкл. договорно) върху водоснабдения имот. По делото бил приложен предварителен договор за покупко-продажба, но той също не бил годно правно основание за прехвърляне правото на собственост. Счита, че декларацията от ответника няма правна стойност, тъй като не била нотариално заверена от действителния собственик на имота, както изисквали ОУ. Счита още, че ищецът не е доказал реално изпълнение на задълженията си по доставяне на претендираното количество вода, както и възразява, че вземането е погасено по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание за ищеца несе явява представител, но с писмена молба се поддържа предявения иск. За ответника се явява назначения му особен представител, който поддържа отговора и пледира за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „*****“ ЕООД – гр. Р. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 337/2021 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към настоящото дело). По него е издадена Заповед № 84/20.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. М. Г. от гр. П. да заплати на кредитора сумата 50.76 лв. – главница за консумирана и незаплатена вода по 1 бр. фактура, издадена на 31.10.2018 г. за абонатен № 257079, сумата 12.21 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 25.00 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Настоящият иск е предявен в законния срок в изпълнение указанията на съда.

От приложената по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СлВп – гр.

П.за периода 01.01.2002 г.- 05.12.2023 г. е видно, че имот, находящ се в гр. ***** е собственост на К. М. Г. и М. И. М. по силата на нотариален акт за покупко-продажба, вх. рег. № 4486/27.08.2012 г.

Няма спор, че горепосоченият недвижим имот е водоснабден, както и че до 31.12.2018 г.

„******“ ЕАООД – гр. Р. е предоставяло ВиК услуги на територията на Община П. в т.ч. и за горепосочения имот.

Въз основа на заявление-декларация до управителя на ищцовото дружество, подадено на 22.08.2012 г. от ответницата, откритата партида за посочения обект на потребление с абонатен № 0257079 е прехвърлена на името на К. М. Г..

От приложената по делото справка от електронен карнет по партидата за абонатен № 257079 е видно, че за периода 01.09.2018 г. – 10.10.2018 г. са отчетени реално изразходвани 18 куб.м. вода.

На 31.10.2018 г. е издадена фактура № 3112796605 за предоставените на горепосочения абонатен номер ВиК услуги за отчетния период 14.09.2018 г. – 10.10.2018 г. на стойност 50.76 лв. с 2

ДДС (заверено копие приложено по делото на л. 14).

Няма данни по делото сумата по горепосочената фактура да е заплатена от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са допустими, тъй като са подадени от легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от предявяването им и в законния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника и източника, от който произтича; че ищецът е доставил реално ВиК услуга на ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните води за претендирания период от време по абонатния номер за обект, находящ се в гр. ******; че ответникът е потребител на питейна вода, че е изразходвал претендираното количество вода и има съществуващи и действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по процесните фактури за процесния период и в претендирания размер.

Към настоящия спор са относими разпоредбите на Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 на която получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или съответен регулаторен орган.

С Общите условия се определят правата, задълженията и отговорностите на оператора и потребителите, включително реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води.

В случая няма спор, че отношенията по предоставяне, отчитане и заплащане на ВиК услуги се регулират от одобрени от КЕВР Общи условия на дружеството, при което съдът приема, че тези ОУ са правно важимите в отношенията с всеки потребител на ВиК услуги.

В чл. 2, ал. 1 от Общите условия е посочено, че потребители на ВиК услуги са следните лица:

1. юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги;

2. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост;

3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи и на други потребителислед съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Според чл. 2, ал. 2 от ОУ, в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.

Според ал. 3 на същия член, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение, при положение, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услугите, предоставени от В и К оператора.

В настоящия случай няма спор, а и от събраните и подробно описани по-горе писмени доказателства е видно, че на името на ответницата има открита партида по абонатен номер 257079 за обект, находящ се в гр. ******. Имотът е собственост на ответницата и партидата за имота е прехвърлена на нейно име по нейна молба. При това положение следва да се приеме, че ответникът е потребител на В и К услуги за посочения обект.

3

Съдът приема, че приложената по делото справка от електронен карнет по партидата на ответника за горепосочения абонатен номер доказва, че за процесния период в посочения обект на потребление е доставено, съответно потребено посоченото във фактурата количество питейна вода.

При това положение съдът приема, че ищцовата страна доказа, че е изправен кредитор в настоящия процес, докато ответницата не доказа да е изпълнила задължението си да заплати потребеното количество питейна вода и ВиК услуги за процесния период по абонатен № 257079.

Изложеното обуславя основателност на иска за главница в пълния предявен размер от 50.76 лв.

Предвид основателността на главния иск, съдът приема, че е основателен и доказан в пълния му размер и искът за лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2018 г. – 12.05.2021 г. – в размер 12.21 лв.

Предвид гореизложеното следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата 50.76 лв. – главница за консумирана и незаплатена вода по фактура № 3112796605/31.10.2018 г. за абонатен № 257079, за обект на потребление, находящ се в гр. ******, сумата 12.21 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 84/20.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 337/2021 г. по описа на Районен съд – П.

Тъй като от служебно направената справка в НБД „Население“ е видно, че актуалното фамилно име на ответницата е М., то решението следва да бъде съобразено с този факт.

При този изход на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно с уважената част на исковете ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 25.00 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 337/2021 г. по описа на ПпРС и сумата 225.00 лв. – разноски в исковото производство по настоящото гр.д. № 912/2021 г. описа на ПпРС (в т.ч.