Решение № 198 от 07.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Кюстендил, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500336 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 8337/25.06.2025 г. на „Ядка БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „*** *“ № 16, ет. 3, оф. 4, чрез пълномощника адв. ***, със съдебен адрес: гр. *, бул. „*“ № 41, вх. А, ет. 3, ап. 7 – длъжник по изп. дело № 327/2025 г. по описа на ЧСИ М. **, насочена срещу разпореждане от 10.06.2025 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар за процесуалния представител на взискателя до размер на 200 лв. като неоснователна, а е намалил същия на 6 691,92 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител. Жалбоподателят счита приетия за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар за недължим поради недоказаност на реалното му заплащане.

Подчертава, че от страна на процесуалния представител били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело чрез подаване на молбата за това, но не и други действия по смисъла на чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, с оглед на което счита че дължимо е само предвиденото с чл. 10, т. 1 възнаграждение в размер 200 лв. Излага становище, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнително производство не се приема като действие по водене на делото, за което да се присъжда възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от наредбата. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания отказ и намаляване размера на адвокатския хонорар на взискателя о т 6 691,92 лв. на 200 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното производство П. Я. Я. чрез пълномощника си адв. **** е подал писмено възражение срещу жалбата, с което се оспорва изцяло жалбата като неоснователна и се излагат съображения за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

ЧСИ ** не излага писмени мотиви по смисъла на чл. 436, ал. 3 изр. 2 ГПК.

1

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство по изп.д. № 327/2025 г. по описа на ЧСИ М. ** е образувано по молба от 10.04.2025г. на взискателя П. Я. Я. срещу длъжниците „Ядка БГ“ ЕООД и ***, към която са приложени изп. лист № 17 от 03.04.2025 г. издаден въз основа на решение № 15/15.05.2024 г. по т. д. № 33/2022 г. на КнОС, за принудителното събиране на посочените в изпълнителния титул суми в общ размер на 140 000,00 лв. и изп. лист № 15 от 26.03.2025 г., издаден въз основа на решение № 15/15.05.2024 г. по т. д. № 33/2022 г. на КнОС, за принудителното събиране на посочените в изпълнителния титул суми в общ размер на 16 698,17 лв.

Молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК е подадена от пълномощника на взискателя – адв.

**** от АК - Смолян и с нея е поискано освен проучване на имущественото състояние на длъжниците, и извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки, дружествени дялове, налагане на възбрана, опис и изнасяне на публична продан на посочен недвижим имот, собственост на дружеството длъжник.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025г., сключен между П. Я. Я. и адв. *** от АК – гр. Смолян, с адрес на кантората гр. *, *, бул. "*. *" № 85, ет. 3, с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на молба за образуване на изпълнително дело солидарно срещу „Ядка БГ“ ЕООД и *** въз основа на влязлото в сила решение по т.д. № 33/2022 г. поописа на КнОС и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания за събиране на дълга по представения по делото изпълнителен лист.

Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 8 850 лева, което е отразено в договора като платено в брой.

С разпореждане от 22.04.2025 г. ЧСИ е образувал изпълнително дело, разпоредил е извършване на исканите допустими по ГПК действия и е приел като част от разноски по изпълнението платения от взискателя адвокатски хонорар в размер 8 850 лв.

ЧСИ е извършил справки за наличие на банкови и платежни сметки на длъжниците в Регистър БНБ и справки относно вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър на Агенция по вписванията. Изпратени са запорни съобщения до банките, в които е установено наличие на сметки на длъжниците, наложена е възбрана върху посочения недвижим имот, собственост на „Ядка БГ“ ЕООД.

До длъжника „Ядка БГ“ ЕООД е изпратена ПДИ, връчена му на 08.05.2025 г., с която длъжникът е уведомен за наложените запори върху банкови сметки в ОББ АД и Уникредит Булбанк АД, както и наложена възбрана и насрочен опис на имота за дата 10.06.2025 г., впоследствие отложен за 19.06.2025г.

Със съобщение от 05.06.2025 г. съдебният изпълнител е наредил на Уникредит Булбанк АД да преведе по особената му сметка запорираната сума по изп.д. № 611/2022 г., задържана по сметка на длъжника чрез наложена обезпечителна мярка на длъжника „Ядка БГ“ ЕООД.

На 22.05.2025 г. длъжникът „Ядка БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал м о л б а възражение пред съдебния изпълнител за прекомерност на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, с доводи, идентични с тези в настоящата жалба, като длъжникът смята, че пълномощникът на взискателя има право на възнаграждение само по чл. 10, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за образуване на изп. дело, което е в размер на 200 лв., поради което е поискал редуциране на претендирания от него хонорар до тази сума.

С обжалваното разпореждане от 10.06.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за намаляване на приетия адвокатски хонорар до размер на 200 лв 2 като неоснователна, но е намалил същия на 6691,92 лв./ 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 6491,92 лв. за съдействие и процесуално представителство/ като за горницата от 2158,09 лв. е отхвърлил като прекомерно завишен.

На 19.06.2025 г. по делото е извършен опис на недвижим имот в присъствие на взискателя и негов процесуален представител и представител на длъжника „Ядка БГ“ ЕООД.

С разпореждане от 20.06.2025 г. по делото е присъединен като взискател НАП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима. Подадена е от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по разноски по изпълнението и е депозирана в двуседмичния срок от връчването на обжалваното разпореждане. /чл. 436, ал. 1 ГПК, чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е реализация на общия принцип за отговорност за разноски т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди. С оглед на отликите на принудителното изпълнение от общия исков процес, законодателят нарочно е уредил в разпоредбата на чл. 79 ГПК хипотезите, при осъществяването на които, разноските се понасят от длъжника респ. остават за сметка на взискателя. Тази специфична регламентация обаче не изключва приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК в изпълнителния процес, доколкото е част от общите правила на процесуалния закон. В тази връзка длъжникът разполага с възможност да възрази пред съдебния изпълнител по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя, а постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна в процеса съдът може да присъди по- нисък размер на разноските за платено адвокатско възнаграждение, но не и под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., ако последното е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Следователно съдът, а в случаят съдебният изпълнител, при направено възражение от страна на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя следва да прецени фактическата и правна сложност на изп. дело, положените усилия от пълномощника, но и очакваните действия, които ще следва извърши в защита интереса на кредитора към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.

Според чл. 10, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за образуване на изп. дело минималния размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп. дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – минималния размер е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Съобразно материалния интерес по делото възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата възлиза на 6 491,92 лв., точно колкото е приел и съдебния изпълнител.

В случаят жалбоподателят смята, че взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., тъй като пълномощника му, извън образуване на делото, не бил осъществил друго процесуално представителство и защита по него, което становище не се споделя от настоящия състав.

На първо място, следва да се отчете, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Същият е могъл да изпълни 3 задължението си, да уведоми кредитора за извършеното от него плащане, така че да се предотврати образуване на изпълнително дело. Вместо това жалбоподателят в настоящото производство е бездействал и се е стигнало до образуване на изпълнително дело. Предприетите от пълномощника на взискателя процесуални действия са не само по образуване на изпълнителното производство, но и по представителство по него.

От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че адвокатската защита, за която е платена сумата от 8 850 лева е както за образуване на делото, така и за цялостното събиране на дължимата сума, т. е. адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита по изпълнителното производство, а не за отделно действие. Възнаграждението е договорено и платено преди образуване на изпълнителното производство.

Към момента на подаване на молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК респ. към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, не е било ясно дали спрямо длъжника има предприето принудително изпълнение по други изпълнителни титули, както и дали длъжникът има кредитори с привилегирования вземания, което би затруднило удовлетворяването на конкретния взискател, респ. трудно е да се определи занапред какви ще бъдат процесуалните действия, извършвани от адвоката в защита интересите на взискателя и дали договореното и платено адвокатско възнаграждение е адекватно на извършената правна услуга. Такава преценка може да се направи едва при приключване на изпълнителното дело. Следователно уговарянето на адвокатския хонорар за процесуално представителство и защита по изп. дело към момента на сключване на договора от 10.04.2025 г. не е било лишено от основание.

Факт е, че в случая правната услуга не е ограничена до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, а адвокатът е извършвал действията, които дължи като процесуален представител, не е бездействал след образуване на делото, а е следял неговия ход, видно от подадена молба от /л. 110 от изп.д./, до съдебния изпълнител за пристъпване към принудително изпълнение чрез извършване на насрочения за 19.06.2025 г. опис, вкл. и е подавал възражение по изложените оплаквания на длъжника относно разноските в жалбата (процесуално представителство на страните по изпълнително дело не се състои само в извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания). Същевременно с оглед развитието на изпълнителното производство няма основание да се счете, че изпълнителни действия по делото занапред няма да бъдат извършвани.