Протокол № 15 от 24.09.2020, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

Номер 15

24.09.2020 г.

Апелативен съд – Бургас

Град Бургас

На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова

Петя Е. Помакова Нотева

Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за възобновяване № 20202000600204 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Осъденото лице Д. П. С. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. К..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Йордан Дичев.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Пристъпва към изслушване на съдебни прения.

АДВ. К.: Моля да уважите искането за възобновяване на наказателното производство, а именно възобновяване на решение № 79/2020 г. по ВНОХД № 407/2020 г. на Бургаския окръжен съд. Моля да приемете, че искането е основателно и че при произнасяне на решението, същото не е съобразено с доказателствения материал по делото и на подзащитния ми му е наложено наказание несъразмерно тежко с извършеното деяние.

Районен съд-Бургас е осъдил подзащитния ми като е отказал да приеме, че деянието е извършено при условията на чл. 97, ал. 3 от НК и му бе наложено наказание за 1 извършено престъпление по чл. 195 от НК, а именно, че подзащитният ми с негово участие не са възстановени всички суми по деянието.

Още от самото разследване на ДП, в конкретния случай органите на прокуратурата са обединили няколко ДП макар, че законно са ги обединили, по практиката на РС да образуват делата, да ги вкарат в съда за всяко едно деяние. Ако беше продължила такава практика за подзащитния ми щяха да бъдат образувани 10 наказателни дела, като стойността на всяко едно деяние най-вероятно щеше да се приеме като маловажен случай, защото нито едно от деянията, които подзащитният ми е извършил, стойността на деянието не е повече от една минимална работна заплата. Още със задържането му същият даде пред органите на полицията обяснения, в които заяви, че той е извършител на всички кражби, за които го питаха. Също така каза, къде се намират вещите и с негово съдействие всичко е възстановено. Ако предположим, че подзащитният ми не беше дал никакви обяснения, наймалко 5 или 6 от тези деяния, за които е осъден, щяха да бъдат прекратени поради недоказаност на обвинението, но той още тогава искаше да каже за цялостната негова престъпна дейност.

Считам, че в конкретния случай окръжният съд както преквалифицира деянието, че е извършено по чл. 197, т. 3 от НК се събраха множество доказателства, от които може да се направи изводът, че деянията извършени от подзащитния ми са при условията на чл. 55 от НК. Наистина подзащитният ми е осъждан за престъпление по чл. 249 от НК, но това негово деяние е изолирано и е еднократно. В практиката на районния съд за извършени деяния по чл. 196 от НК при условията на „опасен рецидив“ и когато деянията са извършени няколко и вещите са възстановени, цялата практика е с прилагане на чл. 55 от НК. Считам, че в конкретния случай спрямо Д. С. е приложен законът в неговата по-голяма твърдост и считам, че можеше в конкретния случай съдът да бъде малко по-снизходителен и да му наложи съответното наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно наказание „пробация“. Считам, че наказанието лишаване от свобода с привеждане на присъдата за извършено престъпление по чл. 249 от НК не осъществяват целите на наказанията по чл. 36 от НК. Най-голямата цел на наказанията са неговото превъзпитание. От момента на извършване на деянията до неговото осъждане бяха изминали почти две години. За тези две години той няма друго извършено правонарушение. В материалите по делото има достатъчно доказателства, че е започнал работа и към момента на започване изпълнението на присъдата е продължил да работи.

Моля да приемете, че наказанието на подзащитния ми е несъразмерно тежко с извършеното, като моля да бъде възобновено решението по ВНОХД № 407/2020 г., като считам, че и Апелативен съд-Бургас има компетенцията, ако го възобнови, със същото решение да измени решението на Бургаския окръжен съд и да наложи на подзащитния ми наказание „пробация“.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, производството е образувано по 2 постъпило искане от адв. К. в качеството му на пълномощник на осъденото лице Д. С., с което се иска възобновяване на наказателното производство по НОХД № 5077/2019 г. на БРС като конкретно се моли за изменение на въззивното решение на Бургаския окръжен съд като искат от Вас да постановите съдебен акт по реда на т. 6 на ал. 1 на чл. 422 от НПК за изменение на въззивното решение в неговата санкционна част и по-точно, там където след преквалифициране на кражбата, за която е признат за виновен осъденото лице Стоянов, се налага наказание от осем месеца лишаване от свобода при условията на ал. 1 на чл. 58а от НК, най-общо в съобразителната част на искането се твърди, че атакуваният пред Вас съдебен акт се явява незаконосъобразен, тъй като е наличен порокът по т.3 на ал. 1 на чл.

348 от НПК или явна несправедливост на наложеното наказание.

Според мен явната несправедливост на наложеното наказание според твърденията в искането идва от едно неправилно приложение на материалния закон, тъй като изложението на искането, а и от днес чутото в залата от защитника на осъденото лице става ясно, че се иска от Вас да приемете, че въззивният-Бургаският окръжен съд не се е събразил с разпоредбата на ал. 4 на чл. 58а от НК, където при конкуренция на института на ал. 1 до ал. 3 на същия член и чл. 55 от НК се прилага този текст, който е по-благоприятен за осъденото лице.

В конкретния случай се твърди, че Бургаският окръжен съд преценяйки предпоставките за приложение на този институт е споделил тезата развита в мотивите на БРС, че не са налице в конкретния случай предпоставките за налагане на друг вид наказание, по-леко наказание по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в първата инстанция, а във втората е можело да се приложи и т.2 на ал. 1 на чл. 55 от НК, за което пледира и защитата на осъденото лице.

Въпросът е, дали са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства на осъдения Д. С., че при конкуренция от двата института на съкратеното съдебно следствие при приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, да се премине към друг вид наказание, защото се приема, че по този начин превъзпитателният процес ще бъде достатъчен и няма да се стигне до привеждане в изпълнение на предходната от 2018 г. условна присъда, с която той е осъден на десет месеца лишаване от свобода. Това е в общи линии казусът по настоящото дело.

Аз ще подмина само като информация съобщението, че БРС е бил либерален при условията, при които съди крадците, при условията на опасен рецидив, но интересно е, че не знаех, че той може да разкъсва продължаваното престъпление и изкуствено да създава конструкции по чл. 23 от НК на съвкупностите, което не е законосъобразно и не звучи добре да бъде казано в тези зали като аргумент Вие да правите същото и евентуално така да се прилага и от първата или втората инстанция.

В конкретния случай и двете съдебни инстанции много подробно са обсъдили в мотивите на съдебните си актове и независимо от правната квалификация, която са приели 3 за първото престъпление, за което е признат за виновен и осъден Д. С., че в конкретния случай липсват обстоятелствата по чл. 55 от НК. Моето мнение е, че това становище е законосъобразно и изцяло кореспондира от събрания по делото доказателствен материал, поради което моля да приемете, че искането се явява неоснователно и да постановите решение, с което откажете възобновяване на исканото наказателно производство.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. С..

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Ако може да ми наложите наказания пробация.

Съдът приключва съдебните прения.

Дава последна дума на осъденото лице.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Съжалявам за престъпленията. Ако може да ми дадете шанс и ми наложите наказание пробация.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по съответния ред.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4