Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4786 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1746/2024
Вид
Решение № 4786
Подписан
02.12.2024
В сила
02.12.2024
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4786 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330101746 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, срещу В. С. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 9759,66 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ** от ** г.; 829,51 лева – възнаградителна лихва за периода 20.01.2023 г. – 18.09.2023 г.; 746,23 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 20.01.2023 г. – 04.12.2023 г.; 89,01 лева – такси по договора за потребителски кредит от ** г., дължими за периода 20.01.2023 г. – 28.11.2023 г.; 96 лева – обезщетение за уведомяване за периода 28.09.2023 г. – 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.01.2024 г./, до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ** г. между „Юробанк България” АД и В. С. К. бил сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в размер на 16 512 лева. Кредитополучателят се задължил да ползва предоставената сума съгласно условията на чл. 1 от договора, като сумата следвало да бъде върната заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени между страните. Твърди се, че ответникът е усвоил предоставената по процесния договор сума от 16 512 лева на дата ** г. от разплащателна сметка, разкрита на името на В. С. К.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката променлива лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, плюс фиксирана договорна 1 надбавка в размер на 8,050 %. Посочва се, че за референтен лихвен процент по процесния договор се ползвал референтен лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити в съответната валута – лева или евро, приложим при съответния период на начисляване на лихвата.

Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита, като се сочи, че за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора за кредит. Сочи се и че съобразно чл. 3, ал. 9 от договора, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 11,22 %. Сочи се, че в чл. 2, ал. 2 от договора страните уговорили дължимост на такси и комисионни за получаването и отпускането на кредита, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита. В настоящото производство се претендират такси, възлизащи на сума в общ размер на 89,01 лв., от която: 27,01 лв. – 8 броя такси за обслужване на разплащателната сметка съгласно чл. 5, т. 2 от договора; 62 лв. – 7 броя такси, съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел ХVІ, б. „В“, т. 10.

Поддържа се, че съобразно чл. 7 от договора, процесният кредит се погасявал на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора. На 16.07.2020 г. между страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит № ** от ** г., с което била извършена промяна в начина на погасяване на кредита, за което се съставил нов погасителен план. Съгласно чл. 1 от допълнителното споразумение, страните договорили плащането на дължимите вноски за главница и лихви по договора за кредит да бъде отсрочено за срок от 6 месеца, считано от падежа на месечната погасителна вноска, дължима през месец ** г., включително при условията на Механизъм № 1, разписан в т. ІІІ.3 от реда за отсрочване. След изтичане на периода за отсрочване кредитополучателят продължавал погасяването на кредита съгласно вече договореното. По този начин процесните задължения следвало да бъдат погасени в срок до 20.05.2026 г., с общ брой на вноските – 90. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения си относно погасяване на дължимите вноски по погасителния план, представляващ неразделна част от договора.

Посочва се, че на основание чл. 14.1 от договора и поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 20.01.2023 г., банката обявила предсрочна изискуемост на кредита, след писмено уведомяване на длъжника с връчена покана чрез **. Доколкото ответникът не изпълнил своевременно паричното задължение, то за периода 20.01.2023 г. – 04.12.2023 г. се претендира и мораторна лихва в горепосочения размер. Претендира се и сумата от 96 лева, представляваща направени разноски от кредитора във връзка с уведомяването на длъжника за процесните задължения. Посочва се, че кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 18781/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с., но подаденото от „Юробанк България“ АД заявление било отхвърлено, поради което в настоящото производство се 2 предявяват осъдителни искове срещу ответника В. С. К. за горепосочените суми. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.01.2024 г./, до окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника В. С.

К., която е получила лично на 04.06.2024 г. съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея.

Ответникът В. К., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В дадения едномесечен срок не е депозирал а писмен отговор на исковата молба, не са представени доказателства и не е поискано делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в съдебно заседание с проекта за доклад по делото, връчен му редовно, ведно със съобщението. С определението ответникът е и редовно призован за насроченото открито съдебно заседание.

Съдът счита, че и исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски, които видно от представения списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 2314, 60 лева за настоящото производство и за производството по ч.гр.д. № 18781/2023г. по описа на ПРС, IX – ти гр. състав.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 следните суми: 9759,66 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ** от ** г.; 829,51 лева – възнаградителна лихва за периода 20.01.2023 г. – 18.09.2023 г.; 746,23 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 20.01.2023 г. – 04.12.2023 г.; 89,01 лева – такси по договора за потребителски кредит от ** г., дължими за периода 20.01.2023 г. – 28.11.2023 г.; 96 лева – обезщетение за уведомяване за периода 28.09.2023 г. – 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.01.2024 г./, до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. К., ЕГН ********** да 3 заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 сумата от общо 2314, 60 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и за производството по ч.гр.д. № 18781/2023г. по описа на ПРС, IX – ти гр. състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4