Решение № 2693 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2693 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110204440 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от Г. П. П., с ЕГН ********** чрез адв. Ч.-САК срещу наказателно постановление №25-4332-026565/14.10.2025 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което са му наложени на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП: глоба в размер на 1022.58 евро /2 000 лв./, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са му отнети 15 точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.174 ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се нарушения на процесуалните правила – в талона за изследване липсва посочено болнично заведение, което да посети същия и даде доброволно кръв за изследане; на жалбоподателя незаконосъобразно е даден срок за поещение на болнично заведение, което е на територията на населеното място – 45 минути, при положение, че е ддпрян за проверка в с.Горни Богров, като разстоянието до гр.София е 25 км и в 03.47 часа няма как да се предвижи до гр.София в рамките на 45 минути, като съгласно Нареда №1 от 19.07.2017 г. срокът за явяване е следвало да е 120 минути; правят се възражения за неяснота в АУАН и НП при описание на нарушението.

В с.з. адв. КОЛЕВА преупълномощена от адв. Ч. поддържа жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление. Претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт МИХАЙЛОВА, която предлага на съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно по мотиви, 1 подробно изложени в писмени бележки /л.23 от делото/. Излага доводи, че поведението на жалбоподателя реализира състава на вмененото му нарушение и ако съдът отмени НП, това ще доведе до безнаказаност у водачите на МПС.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелите Л. И. Г. заемащ длъжността командир отделение в 05 РУСДВР и И. К. И. – полицай в 05 РУ-СДВР били на работна смяна като ППГ 449 за времето от 19.00 часа на 24.09.2025 г. до 07.00 часа на 25.09.2025 г.

На 25.09.2025 г. около 03:30 часа в с.Горни Богров, по ул. „Васил Левски”, с посока на движение от ул. „Александър Стамболийски” към ул.”Трети март”, те забелязали водач на лек автомобил „,,***'' Q7” с рег.

№,,***''. Спрели същия за проверка и установили, че той е жалбоподателят Г.

П. П.. Пътниците в автомобила били установени като А. Г. П. /познат на свидетеля И. К. И. във връзка с работата му/, както и М.В.Ф.. Установили, че автомобилът е собственост на „,,***'', с ЕИК *******.

При покана от страна на контролните органи в 03.45 часа към водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабр. № ARRM-0035, жалбоподателят категорично отказал.

На същия бил издаден талон за медицинско изследване с №0179594/25.09.2025 г., придружен с 8 бр. холограмни стикера. В талона 2 свидетелят И. К. И. пропуснал да отрази лечебното заведение, което жалбоподателят да посети, както и посочил, че това следва да стане в рамките на 45 минути от връчването на талона, което връчване станало в 04.20 часа на 25.09.2025 г.

Свидетелят Л. И. Г. съставил на жалбоподателя АУАН

№GA1323355/25.09.2025 г., като в него посочил, че издаденият талон за медицинско изследване е с направление ВМА гр.София.

Няма данни жалбоподателят да се е е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като в него отразил едновременно две обстоятелства: че нарушението е установено в гр.София, на бул. Васил Левски и в с.Горни Богров, ул. Васил Левски.

Наказващият орган посочил в НП също, че жалбоподателят не е дал кръвна проба за медицинско изследване.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложените факти се установяват от събраните гласни доказателства – показания на свидетелите Л. И. Г., И. К. И., А. Г. П..

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства – талон за медицинско изследване с №0179594/25.09.2025 г., докладна записка, заповеди за компетентност, справка картон на водача.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка безспорно се доказа, че 3 жалбоподателят е осъщестил нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП /отказал е да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози/ „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.”.

Този отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотици и техните аналози е установен по несъмнен начин. От една страна, от показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски служители, инициирали проверката – Л. И. Г. и И. К. И., а от друга – от показанията на свидетеля А. Г. П., който заедно с приятелката си е пътувал в автомобила на жалбоподателя.

Право на П. е било да откаже да бъде изпробван с техническо средство, но за да не носи административнонаказателна отговорност за този отказ, той задължително е следвало да посети лечебно заведение и да даде проби за изследване – кръв и урина.

При безспорно установено нарушение, на основание на което е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност, са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на НП.

На първо място, в НП е допусната неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението. Въпреки, че в АУАН коректно е посочено – с.

Горни Богров, то в НП е отразено и гр. София, което е нарушение по чл.57 ал.1 т. 5 ЗАНН.

Единствената възможност за жалбоподателя да докаже, че не е извършил нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, е било да изпълни предписанията, посочени във връчения му талон от контролните органи. В талона обаче липсва посочено лечебното заведение, което същият е следвало да посети, което е съществен пропуск, допуснат при издаване на талона за изследване от 4 страна на контролните органи.

Друг съществен пропуск, допуснат от тях е некоректното отразяване на срока, в който водачът е следвало да посети лечебното заведение – 45 минути.

Съгласно чл.6 т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.

В конкретния случай населеното място е с. Горни Богров, а не гр. София и е следвало да бъде посочено, че водачът има право да посети лечебното заведение /което липсва посочено/ в срок до 120 минути, а не 45 минути от връчването на талона.

Талонът е бил връчен на жалбоподателя в 04.20 часа на 25.09.2025 г.

Разстоянието от с. Горни Богров до гр. София е приблизително 17 км., като в този час няма и обществен превоз.

Никой от придружаващите жалбоподателя лица в автомобила - А. Г. П. и М.В.Ф., не би могъл да е задължен да закара жалбоподателя до гр. София, още повече, че свидетелят А. П. заявява, че и той и приятелката му са били употребили алкохол.

Посочените по-горе груби нарушения при съставяне на АУАН и издаване на талона за изследване на водача, са ограничили правото му на защита до степен, до която той нито е могъл да посети в срок лечебно заведение, за да даде биологични проби, нито е знаел в кое точно лечебно заведение да стори това. Без значение е обстоятелството е дали въобще е предприел подобни действия.

Горните мотиви налага цялостна отмяна на наказателното постановление при безспорно установен състав на нарушение.

При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.63д ал.1 ЗАНН.

Видно от данните по делото, на адв. Ч.-САК е заплатена от 5 жалбоподателя сумата от 1 000 евро в брой. Направено е възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което съдът намира за основателно.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и е приключило в едно съдебно заседание. Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер, посочен в чл.8 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 253,39 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-4332-026565/14.10.2025 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Г. П. П., с ЕГН **********, са наложени на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП: глоба в размер на 1 022.58 евро /2 000 лв./, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са му отнети 15 точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.174 ал. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. П. П., с ЕГН **********, сумата от 253,39 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6