Решение № 492 от 02.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20261720101302 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД срещу С. В. Г., ЕГН **********, гр.Перник, кв. „******* ********“, бл.

**,вх.*,ет.*,ап.** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 1867,62 лева, представляващи главница по вноски от 14-а до 29-та, в периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г. по договор за потребителски кредит ************/21.02.2023 г. (Договора) 1 238,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г., , 706,69 лева, представляваща друго – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 706.69 лева, дължимо от вноска № 14 с падежна дата 25,04,2024 г. до вноска № 29 с падежна дата 25,07,2025 г.; за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г., 888,96 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска № 14 с падежна дата 25,04,2024 г. до вноска № 29 за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г., ведно със законна лихва за забава върху всяка една от посочените суми от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 726,13 лева , представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2023 г. до 19.08.2025 г.

Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит бил 4000,00 лева със срок от 36 месеца, като уговорения ГЛП е 41%, ГПР 48,99 %, а общото задължение е в размер на 6988,91 лева. Пояснява, че е налице и друг договор, съдържащ допълнителни услуги на обща стойност 3600 лева, като общото задължение възлиза на 10588,91 лева. Твърди, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.

Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат ползвани. Сочи, че ответникът няколкократно е ползвал услуга промяна дата на погасителна вноска и промяна на погасителен план.

1

Пояснява, че със сумата от 1474,62 лева било извършено рефинансиране, предвидено в Договора, а сумата от 2525,38 лева била преведена на ответникът Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 3257,67 лева, с която сума е погасено част от задължението по Договора.

С оглед моли съда да уважи предявените искове. Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорват предявените искове по основание и размер. Намира, че Договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което дължат единствено чистата стойност по него. Просторно развива тезата си за липса на предпоставки и обявяване на Договора за предсрочно изискуем, като правилно отчита, че такова обстоятелство по делото не се твърди.

Оспорва да е получавал документи свързани с Договора, макар същите да приложени по делото и подписани от него. Направени са редица други възражения, повторени по няколко пъти, които не кореспондират с предмета на делото, поради което съдът не ги възпроизвежда.

Намира исковата молба за нередовна, тъй като предмета на настоящото производство е в по – малък обем от този на заповедното, поради което се иска исковия съд да обезсили частично заповедта за изпълнение – правомощие, принадлежащо на заповедния съд, не на исковия.

Оспорва да е получавал суми по Договора. Позова се на практика на Районен съд Перник в подкрепа на тезата си за недействителност на Договора.

На отделно основание счита претенцията за възнаградителна лихва за недействителна, тъй като тя е в размер над двукратния за законната лихва.

Прави възражение за погасяване на вземането по давност, приемайки, че следва да се приложи специална – кратка тригодишна такава.

С оглед на изложеното молят съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмено становище, с която поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява като оспорва претенциите по основание и размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното.

2

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими. За непредявената част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, в правомощията на заповедния съд е да обезсили заповедта.

На база служебните задължения съда, приложимото право и относима съдебна практика, този състав приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

Приема се също, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за 3 кредит се явява недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

При този правен извод исковете, с които се претендира договорна лихва за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – Фаст и Флекси са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, неоспорено от страните, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде изцяло кредитирано, се установява, че ответникът е получил от ищеца сума в размер на 2525,38 лева, като липсват данни разликата до уговорения размер на кредита (4000,00 лева) да е постъпила в патримониума на ответника. В ССЕ е посочено, че на вещото лице не са представени данни относно тази разлика, поради което твърдението на ищеца, че с тази сума е рефинансирано друго задължение остава недоказано. Вярно е, че е посочено в Договора, но там няма никаква конкретика, която да облекчила установяване на твърдението на ищеца.

От своя страна ответникът е предал на ищеца суми, свързани с Договора, в общ размер на 3244,04 лева. При извода за недействителност на Договора, обективно установеното - платеното надвишава полученото като чиста стойност по кредита, то и главния иск за присъждане на главницата по Договора е неоснователен. Такъв е и акцесорния за присъждане на мораторна лихва за периода от 26.04.2023 г. до 19.08.2025 г., тъй като вещото лице не е установило забава.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора няма право на такива.

Ответникът е претендирал и е доказал такива в размер на 430,00 евро в исковото и 255,65 евро в заповедното производство, които следва да бъдат присъдени.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Профи кредит България” ЕООД ЕИК ********** срещу С. В. Г., ЕГН **********, гр.Перник, кв. „******* ********“, бл.

**,вх.*,ет.*,ап.** искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че С. В. Г. дължи на „Профи кредит България” ЕООД суми в размер на 1867,62 лева, представляващи главница по вноски от 14-а до 29-та, в периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г. по договор за потребителски кредит ************/21.02.2023 г.; 1 238,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г.; 706,69 лева, представляваща друго – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 706.69 лева, дължимо от вноска № 14 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 29 с падежна дата 25.07.2025 г. за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г.; 888,96 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска № 14 с падежна дата 25.04.2024 г. до вноска № 29 за периода от 25.04.2024 г. до 25.07.2025 г., ведно със законна лихва за забава върху всяка една от посочените суми от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично 4 задължение – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 726,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2023 г. до 19.08.2025 г.

Разпечатката съдържа 45 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84c8174d-acc4-4652-b038-5e3ad82da80d