Решение № 4234 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4234 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110141598 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, с която срещу ответниците – Д. А. Д. и Е. А. Д., са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: о т Д. А. Д. се претендират следните суми: 437,28 лв. (223,58 евро) – главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот – ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 69,74 лв. (35,66 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.; 17,46 лв. (8,93 евро), главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 4,17 лв. (2,13 евро) – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 10.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумите; о т Е. А. Д. се претендират следните суми: 437,28 лв. (223,58 евро) – главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот – ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 69,73 лв. (35,65 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.; 17,46 лв. (8,93 евро), главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за 1 периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 4,17 лв. (2,13 евро) – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 10.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че е доставил на наследодателя на ответниците – Е. Г.

И., топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния имот през процесния период, като не е заплатил дължимата цена, поради което претендира посочените суми от наследниците му по закон в качеството им на наследници на дълга на своя наследодател при условията на разделна отговорност при равни квоти. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Е. А. Д., не е депозирал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Д. А. Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Г. Г., с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да е доставяна ТЕ, да е реално потребена, твърдяното количество и размер на ТЕ, да е извършен реален отчет, техническата годност на измервателните уреди. Счита, че не са представени доказателства за приемане на наследството от ответника. Излага, че не са ангажирани доказателства за публикуване на общите фактури. Позовава се на практика на ВАС във връзка с Методиката за дялово разпределение. Счита, че е налице „принудителна продажба“. Излага, че липсват доказателства ОУ да се влезли в сила. Оспорва исковете за лихви.

Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с наследодателя на ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените в исковата молба квоти.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

2

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетите като писмени доказателства по делото документи, неоспорени от страните – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.07.1991 г. (л. 10-11 от делото) и молба до ДСК, жилищно кредитиране (л. 12 от делото), се установява, че процесният имот – ***, находящ се в ***, е придобит от Е. Г. И.. Договорът касае обект с абонатен № ***.

От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници с изх. № РЛН24-УГ52-1521 от 27.08.2024 г., издадено от Столична община, район Люлин (л. 41 от делото), неоспорено от страните, се установява, че Е. Г. И. е починала на 20.07.2023 г. и е оставила наследници по право на заместване ответниците по делото – Д. А. Д. и Е. А. Д., син и дъщеря на починалата на 30.07.2020 г. (т.е. преди наследодателя) дъщеря на Е. Г. И. – К.П. Д..

В качеството си на собственик на процесния имот Е. Г. И. е била и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот през процесния период.

Ответниците по делото, в качеството им на наследници на дълга на наследодателя им Е. Г. И. – собственик на процесния имот през процесния период, по силата на настъпилото наследствено правоприемство отговарят за задълженията на наследодателя им при равни квоти по арг. от чл. 10, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. По делото няма данни върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е прехвърлена собствеността преди или по време на процесния период.

В случая ответниците не твърдят, а не са налице данни по делото същите да са направили отказ от наследството на своя наследодател, нито да не са приели наследството, оставено от него. Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството със смъртта на наследодателя, лицата, които имат право да наследяват, се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му (изрично или мълчаливо) и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В отговора на исковата молба ответникът Д. чрез назначения му от съда особен представител заявява единствено, че няма доказателства, които да удостоверят приемане на наследството, без да твърди, че не е приел респ., че се е отказал от наследството на свой наследодател. Не е релевирано правоизключващо възражение, че има вписан по предвидения в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред 3 отказ от наследството, нито са ангажирани доказателства за това.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството (в този смисъл и Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III г. о.). Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е посочено, че липсвали доказателства за приемане на наследството. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответника твърдения за вписан отказ от наследство или за приемането му по опис, или твърдения, че не е приел изрично или мълчаливо наследството, следва изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН съдът приема, че възражението, че наследството не е прието, е от категорията на личните възражения и следва да се релевира лично от страната или от изрично упълномощен от нея пълномощник, като то следва да бъде конкретно, с въведени относими фактически твърдения, а такова в случая дори не е направено.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца и наследодателя на ответниците, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба. Ответниците по делото, в качеството им на наследници на дълга на наследодателя им Е. Г. И. – собственик на процесния имот през процесния период, по силата на настъпилото наследствено правоприемство отговарят за задълженията на наследодателя им при равни квоти по арг. от чл.

10, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.

С протоколно определение от 18.02.2026 г. на основание чл. 155 вр. чл.

146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е обявил за общоизвестно и с това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, приложими за процесния период, са публикувани в печатните издания „Монитор“ и „19 минути“ на 11.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват наследодателя на ответниците респ. ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие 4 заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Възражението на ответника Д. за това, че между страните по облигационното правоотношение липсва сключено индивидуално споразумение, не може да се възприеме като основателно с оглед предмета на делото. Съгласно Закона за енергетиката между страните по договор за продажба на топлинна енергия могат да се уговорят индивидуални условия, но това е предвидено като възможност за купувачите да предложат с писмено заявление различни условия, в случай че не са съгласни с обнародваните общи условия. В конкретния случай не са налице нито твърдения, нито доказателства за това, наследодателят на ответниците да е направил подобно предложение за продажба на топлинна енергия при различни условия.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

Разпечатката съдържа 34 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84c7dd90-3b1d-4f49-a904-20876e4b8680